Пътят на жената

„Пътят на жената” е проект, насочен към развитие и усъвършенстване на характера на жените. Проектът се основава на години опит в работата с жени, предпочели да вървят по пътя на развитието.

Жената е вино. Тя е родена за вкусване. Жената е природен феномен и в това се крие всичко. Ако живее според природните закони, то тя е подобна на виното. Ако живее според закони, които са в противоречие с личната й природа, то това вече е само диктувана отвън установка.

Формирането на жената в нейния личен суверенитет не може да бъде подчинено на социални закони. Тя само може да се вписва или да не се вписва в тях. По природа жената не е в състояние да се подчини на нещо външно. Тя може само да го приеме. И дори когато жената е в състояние на потиснатост, то тази потиснатост произтича непосредствено от нея самата.

Властта, виното, жената, знанията са идеален инструмент за развитието на волята и е трудно да се отдаде приоритет, на което и да е от тях. Те са ограничение за свободата и в същото време нейна проява. Жената научи света на екстатични състояния. И, може би, всеки, който иска да опита от водата, виното, жената, властта или знанието – а именно това са основните форми на екстатичния опит, трябва да разбера етапите на тази консумация. В противен случай, може да направи грешка в опита или в понятията.
В днешно време е много трудно да се говори за развитие на жената, защото самата дума „развитие” не се разбира, а с това не се разбира както естеството на жената, така и това на мъжа. Без разбиране за тази природа, без разбиране за физиологията, енергетика и психиката всички разговори за развитие са безсмислени.

Условията на живот, в които се намира съвременната жена, я лишават не само от възможността за хармонично съществуване, но дори и от разбирането за това какво е хармоничност. И това се превръща в трудност не само за тези, които не се развиват, но и за тези жени, които се опитват да направят нещо. Дори и да се впусне в развитието, жената често остава в периферията на самото развитие, без да е способна да види в това нещо повече от емоционално състояние.

Повече от тридесет години изучавам древните практики и текстове, които имах късмет да намеря в процеса на търсене, и част от това търсене съм посветил на въпроси, пряко свързани с естеството на женското развитие. Всяко развитие е обем и докато не е поместен в необходимата форма, е трудно да се разбере какво, защо и как развиваме. Това се отнася най-вече за жената, която днес често просто не приема идеята за форма. Следователно за формирането на обема на съзнанието трябва време и търпение.

Обучението на жената е своеобразен вид борба с времето, както от страна на самата жена, така от страна на този, който я обучава. И най-важното тук – да се отучи жената от всякакви очакванията и нетърпеливост. Понякога това отнема години и дори десетилетия.