За подхранване чрез вкуса
Вкусът е вид биохимична реакция, възприемана с рецепторите на езика и устната кухина. Нашата система е органът, който определя шестте вида вкусове, формиращи енергийната структура на нашето тяло и органи. Всичко това поражда органолептичните възможности на организма, т.е. способността да се да изявиш и да се фокусираш върху даден вкус.
Вкусът е специфична честотна характеристика и се определя от настройката на нашето съзнание спрямо един от моделите на вкуса. Това означава, че вкусът задължително е свързан със слюнка, с нейното рН, а не непременно с продукта. Нашата слюнката променя своето рН шест пъти в денонощие под влияние на енергийната дейност на един или друг орган. Това означава, че необходимостта от потребление на вкуса е специфична характеристика на енергийната храна. Друг е въпросът, че насищането на вкуса, макар и да е необходимо условие за нашето тяло, е винаги недостатъчно, тъй като вкусът все пак е с ниски характеристики на резонанс. Като проявяваме петте основни вкуса (солено, кисело, горчиво, пикантно, сладко и преходен (който се намира между тях)), ние изявяваме определен необходим модел на хранене, когато всяка храна следва да е подчинена на вкуса и на нищо друго. И най-важното – да не му пречи.
Защо трябва да се обръща внимание на вкуса и се да храним именно с оглед на вкуса? Защото вкусът формира изпълването на нашите пет сетива. Горчивият вкус е свързан с радост, с любов и липсата му води до усещане за пустота и суицидни състояния. Взимането на решения е свързано с острия вкус, липсата на този вкус развива тъгата. Сладкият вкус се свързва с нежността и уважението. Липса на този вкус създава чувство на тревожност. Киселият вкус дава удовлетворение и самочувствие. Неговата липса води до гняв и ярост. Соленият вкус е усещане за спокойствие, за пълнота. Неговата липса води до страх.
Ясно е, че вкусът в чист вид не може да присъства в продукта, но винаги има един вкус, който доминира. И умението да го разбереш, да се фокусираш върху него и да комбинираш вкусовете е част от способността да преживяваш и да се наслаждаваш на човешките качества, защото това, което ги определя са именно сетивата.
Тоест познаването на вкуса е всъщност основната дефиниция на човешкото съществуване, което е основно образование, предопределящо, всъщност, самото качество на човешкия живот и най-важното — способността за промяна и задълбочаване, а не следването на рефлексии и емоции, които днес са заменели основните човешки ценности и манипулират човешкото съзнание.
RSS: