Метод
Девет начина за грижа към живота
- Изкуството да намериш началото
- Изкуството на постоянството
- Изкуството на развитие
- Изкуството на естествеността
- Изкуството на познание в практиката на силата на енергията да събира и развива
- Изкуството на вътрешното претворяване
- Изкуството на съответствие на сезоните
- Изкуството на вътрешното изпълване
- Изкуството на вътрешното преобразуване
Всичко това не само,че не работи в полза на въпроса защо сме тук, но и създава допълнително объркване. В резултат на това човек е принуден да се хваща за асоциативни връзки, т.е. за това, което удовлетворява едни или други емоционални преживявания, без разбиране за реалното им съответствие с човешката природа или с природата на личната сила.
Личната сила е свойство, който има определена форма в съответствие със законите – опира се върху способността на тялото да съответства на собствените си ресурси, да натрупва и съхранява енергия в процеса на всеки вид на жизнена дейност. От човек на начален етап се изисква да се подготви за съществуване в съответствие с възможностите си, а не с желанията си.
Методът е разбиране на начините за качествено регулиране на живота и умение за изграждане на действия, които определят процеса на живот. Това са знания, в чиято основа трябва да се превърне изкуството на обучение. То помага да се разберат, необходимите технически похвати, което помага за подобряване на съществуващия човешки потенциал и за развитие на липсващите качества.
Методът изисква аналитично мислене, а проектът "Торбата на суфиите" е начин на създаване на условия за познание на метода. Напълнете чанта на познанието. С други думи, човек трябва да придобие знания за методите, които биха подобрили неговите редовни или специални дейности, определящи качеството на живот и пълнотата.
Човек, независимо от това, което прави, постоянно влага усилия по отношение на ежедневните си и професионални дейности. Ако не може да определи значението на действията си, той пасивно развива вътрешно бездействие, което води до такива последствия като:
- нарушение на дишането;
- отслабване на концентрацията;
- загуба на вътрешния баланс;
- неправилно разпределение на физическите сили на органите, съдовете, системата на тялото;
- блокиране на енергийните меридиани;
- усилване на емоционалната активност в ущърб на чувственото изпълване;
- попадане във външна хаотична зависимост, още по-голямо отстъпление от разбирането за личен ритъм на живеене.
От правилното разбиране на действията зависи не само психологическото състояние на човека, но и способността му да променя и подобрява живота си. Човек, който не контролира живота си, не може да бъде човек на действието. Действията му са лишени от разбираема последователност, отсъства разбиране за собствения ритъм. Следователно той ще бъде само част от определен безсъзнателен процес, който в най-добрия случай съответства на неговите физиологични и емоционални желания.
Първият проблем, свързан с това състояние, е невъзможността за обучение. Обучението на човек днес често се свежда просто до събиране на информация, която след това не е нищо повече от техническо средство в функционалните задължения, но не и условие за въвличане на самия себе си в процеса на съпричастност към дейностите, в които човек се намира.По този начин изкуството на обучението е основното от изкуствата според значението си сред практическите методи за развитие. И като и да се отнася човек към това, работата, личният живот, обучението – всичко това е практика, която или подобрява природата му, или я влошава. Човек трябва да е в постоянно търсене дори и при тези действия, които той извършва ежедневно, а не да се опитва да намери нещо по-добро далеч от себе си, без да е реализирал първо това, което му е под ръка. Всичко, с което ние си взаимодействаме е нещо като инструмент, който ни позволява да използваме нашето тяло, ум и енергия съзнателно или не.
Учебният процес не може да бъде краен, тъй като той е резултат на растежа на човешките качества, той подобряване на вътрешната природа. Спирането на обучението неизбежно ще доведе до вътрешно разложение, тъй като в този случай човек се отказва от изработване на вътрешно усилие. Процесът на изпълване се заменя от процеса на реакция. В такава ситуация човек неизбежно попада в зависимост от външното, което го кара да потърси начини да се отървете от прекомерното натоварване - следствие от хаотични действия. Това води до още по-голяма загуба на себе си, защото изходът от тази ситуация не може да бъде балансиран и добре обмислен и често се свежда до различни "трикове" за това как да изключим разума си или до постоянно превключване на вниманието.
Всички човешки дейности трябва да се определят от психическия, физическия и енергийния растеж на човек, а не от спонтанни чувства и състояния, генерирани от случайни или желани методи. Човек, който не проявява адекватност във всяка дейност, в която е потопен, развива своята обща неадекватност. И ако при това се появяват неопределени неясни чувства, които започват да му харесват, то позовавайки на тях, човек попада в тяхна зависимост.
Не е толкова лесно да се изработи и преобразува силата и най-важното – да се контролира процеса, в който човек се намира. Въпреки това, ако говорим за човек на действието, то той трябва да притежава знания, принципи и ключовете за преминаване по пътя на живота, разбиране за дълбочината на психологическите процеси, както и разбиране за съответствие на действията си с възможностите за постигане на професионално израстване във всяка област, в която е въвлечен.
Нива на познание
Сега с цел по-добро разбиране на гореказаното, нека да разгледаме различните нива на познание, които влияят в дълбочина на човешката природа и формират условията за познание на метода.
1. Изработване на правилна концентрации и съзнателно усилие
Това ниво се характеризира с интелектуално отношение на човека към неговия живот. Каквото и да прави човек (дори да гледа телевизия), ако той не може да се концентрира, тя той се превръща в потребителски продукт. Аналитично и мисловно преживяване на нещата в този случай е просто невъзможно. Без съзнателно усилие човек не може да се въвлече в процеса на самопознание, както и в процеса на разбиране на предмета, приемане на знания и информация. Човек става пасивен приемник на това, което в момента е приела неговата емоционална природа, тоест на това, което е инициирало и онагледило процеса на възприятие.
Често хората или подценяват важността на способността за концентрация, или бъркат концентрацията с вниманието, а понякога го бъркат и с вътрешното споразумение, когато асоциативността заменя вътрешно напрежение. Концентрацията изисква постоянна вътрешна дисциплина. Не напрежение, а дисциплина, когато човек не губи контрол над себе си и над ситуацията.
Въпреки това, ако навикът на концентрация не е развит, то той не може да се развие за кратък период от време. Следователно, съзнателното усилие в процеса на всяко действие, извършвано от човек в ситуация на недостатъчна концентрация, не може да има висока ефективност.
Концентрацията зависи от количеството неправилно развити, в момента на обучения, действия, тоест от това как човек развива съзнанието си по време на живота си. Дори и сред хора с високо ниво на интелигентност степенна (качеството) на концентрация рядко е на равнището, което определя вътрешно съхранение, тоест когато мисловния процес съхранява изразходваната за работата му енергия. Иска ми се да отбележа, че интелектуалното развитие не формира достатъчно условия за развитието на способността за пребиваване в концентрирано състояние.
Развитието на концентрацията следва да се разглежда като изкуство, което съдържа в себе си допълнителен ресурс за съзнанието. Концентрацията не унищожава наличната енергия – тя преди всичко я пази и я подобрява.
Всяко действие в живота се определя от неговата напълняемост, просто казано, от онова сетивно преживяване, което придружава човек по време на извършване на действие. Ако тази пълнота отсъства, то човек търси допълнителни емоционални източници, които реализират недостатъчност на преживяванията на процеса (търсене на новини, на събеседник, опити да предположиш какво той би правил в близко бъдеще и др.).
Човек не може да търси източник на пълнота, ако не може да го намери вътре в себе си. И въпросът тук, всъщност, е това, с какво той се изпълва и кои са източниците на неговите желания. Колкото по-неконцентриран е човек при извършване дейността, толкова по-груби са интересите му и толкова по-лесно е да ги откриеш. Но интелектуално развиващият се човек не може да реализира различни сетивни преживявания, ако той не знае как да използва тялото и енергия си в даден цялостен затворен механизъм на действие.
Всяко наше действие се превръща в част от нашия опит и колкото по-реално пребиваваме в него, толкова по-реален за нас е самият опит. Често опитът, който имат хората не е адекватен на самата концепция за самостоятелно развитие. А именно от този опит зависи дали човек може да работи при висока степен на концентрация или ще работи без да се концентрира.
Не може да се пренебрегне зависимостта на концентрацията от енергията, която човек има по рождение и която той вече е пропилял в резултат на небалансирания си живот. Всеки от нас има различна първоначална енергия и на начален етап не всеки може да използва достатъчно енергия, за да зададе бърз напредък на развитието на концентрацията. Важно е това да се разбере и да се съизмерват действията с възможностите. Първоначално не е необходимо да се покриват наведнъж прекалено много действия, защото така ще загуби отговорността за това, което се прави.
Методите за развитие на концентрацията са свързани с елементарните принципи на съществуване: те се основават на дисциплина, постоянство и способност за волеви контрол. И ако се добавят още специални практики и техники, то ще получим онзи минимум, който ще е необходим, за да започнете работа с концентрацията.
Може ли човек да постигне висока степен на концентрация без всичко това? Определено не, но ако по рождение той има достатъчно количество енергия, която захранва мозъка, то определено от части такъв човек ще бъде в състояние да реализира целите, свързани с изграждане на съзнанието без специална работа по този въпрос. Въпреки това, неспособността за съхраняване на енергията, води до отслабване на психичните възможности.
2. Изработването на принципен подход към живота от позицията на знанията, необходими за разумно построяване на циркулацията на енергията
Целта на това ниво се свежда до следното: да се изгради правилна циркулация на енергията, което дава възможност на човека да генерира енергия и да управлява енергийните процеси в своето тяло на това ниво, на което е възможно усилване на вътрешния потенциал на организма. Трябва да се има предвид, че когато циркулацията на енергията не е изградена, консумацията на енергия е повече отколкото нейното развитие.
Това ниво зависи от качеството на изработените навици, свързани с изпълването. Само способността за контрол върху процеса на собствените действия не е достатъчна, трябва да се осъзнаят принципите и законите, позволяващи правилно да се построи работата на тялото, енергията и съзнанието. Тук е важно да се снемат вътрешните енергийни задръжки и предпазването от процеси, които водят до нарушаване на енергийната работа на меридианите на тялото. Съответно, тук са необходими знания и реално разбиране на свойствата на тялото от позицията на енергийната проходимост.
Съществуват пет метода за постигане на тези знания. Всеки от тях позволява разбирането на различни аспекти от казаното до този момент. Это:
- разбиране на собствените качества;
- умение за задаване на правилните въпроси, свързани с понятието за енергийна култура на човека;
- изучаване на опита и общуване с хора, които вече са положили определено усилие по пътя на разбиране на гореказаното;
- четене на различна литература, позволяваща да се погледне на определен въпрос от различни страни;
- посещение на лекции и семинари, където може да се задават въпроси, на които засега не са намерени отговори;
- възможност за консултации с цел уточняване на неясните моменти;
- правилно провеждане на времето, което се определя като професионално (работно);
- правилно провеждане на времето, което се определя като свободно.
Важно е да се разбере разликата на въвличане в процеса на проучване на въпроса, свързан с енергията от гледна точка на личното и групово усилие. Именно тази разлика често определя способността на човек бързо да се справя с този въпрос от позицията на лично или групово усилие. Основното в този случай е да се избегне зависимостта от неадекватни методи за енергийно развитие, които често по-скоро мистифицират въпроса, отколкото да му дадат реалистичен отговор.
За повечето хора понятията, свързани с енергията, се намират на равнището на асоциативните връзки (кой и какво е казал за това, какво е отношението на околните, образност и неточност на информацията при обучението, недостатък на концентрацията при реализация на възможностите за възприятие и т. н.). Всичко това води, по-скоро, до още по-голямо неразбиране на въпроса и дава възможност за спекулации не само от този, който е въвлечен, но и от този, който няма никакво разбиране за нещата.
Преди да се дават каквито и да е определения на енергийните процеси, трябва да се разберат техните закони. Още повече, че нормалният, разумен човек, притежаващ сила и намерение да стане човек на действието, трябва да се освободи от такива форми на възприятие на енергията като аура, магия, уроки, бяс и т. н. Всички тези понятия-сурогати са подържани от слабите, безволевите хора, които не са в състояние да си поставят правилния въпрос, да не говорим за това да му намерят отговор.
В крайна сметка само след формиране на разумен, уравновесен подход към дадена тема е възможно въвличане в процесите на енергийното строителство. Индивидуалният подход в този случай ще позволи формирането на собствено усилие, върху което човек впоследствие ще може да се опре в развитието си. Той ще му даде максимална адекватност в оценката на онези въпроси, които са най-трудни за възприемане.
Груповият подход помага поддържането на необходимия ритъм, дисциплина и постоянство, като подържа човека в необходимия за познанието тонус. Посещението на различни семинари и лекции помага за по-доброто разбиране на теоретичните и практическите аспекти на темата. По време на майсторските класове, консултациите, могат по-подробно да се анализират специфични проблеми или техническото изпълнение, ако става въпрос например за практика. Правилното задействане на свободното време ни дава възможност да разберем възможността на практиката, както и ритъм при изкуството на съчетаване на действията.
Трябва ясно да се разбират разликите в методиките на поднасяне на материала, а не да се възприема всеки материал само от една страна, често изолираща човека от целия останал необходим обем. Важно е да се отчита, че на начален етап, докато изкуството на обучението не е овладяно, може да се породи желание за такава методика, която най-много ви устройва.
Това може да доведе до позиция на «всезнание» в условия, в които това знание въобще отсъства, което е своеобразна клопка на обучението, когато вместо да се погледне за пореден път на предмета на познание под малко по различен ъгъл, се формира позиция «аз знам». Това именно води до блокиране на възприятието. Познанието трябва да задава правилна циркулация на енергийното преживяване на процеса.
Важно е да се разбере, че без изграждане на циркулация на енергията в тялото (към което е насочена комбинацията от различни усилия) не можем да говорим за никакво реално развитие. В тази ситуация човек се оказва в състояние на невъзможност да контролира енергийните процеси, протичащи в тялото му, a ако са налице и различни задръжки на физическо или психично равнище, то ситуацията може и да се влоши чрез възникване на проблеми, свързани с една или друга болест.
Разбирането на целта на нужната практика и на това върху което трябва да се работи от позицията на вътрешните енергийни процеси, позволява да се избегнат излишните действия. Появява се възможност максимално бързо и качествено да се премине неизбежния етап на регулиране на енергийните процеси в тялото, а вече след това да се достигне до по-нататъшно вътрешно подсилване.
3. Изработване на усилията за придобиване на възможности за подсилване и частични промени в енергийните и физически параметри на тялото
Това ниво изисква осъзнаване на физиологическите и енергийни принципи на развитие на тялото, това, върху което то се опира в развитието си и на което съответства едно или друго физическо усилие. Тези знания са необходими за изграждане на правилната работа на мускулите, сухожилията, костите, кожата, артериите. На това ниво протича работа върху принципите и законите на промяна на тялото, това, върху което то се опира в своето развитие и на какво съответства едно или друго физическо усилие. Даденото ниво учи на изработване на вътрешна опора, позволяваща на човек да зависи, преди всичко, от своите природни възможности, без да се сблъсква с асоциативното разбиране на развитието без лично съответствие.
Развитието на физическото тяло трябва да се разбира, то трябва да се опира върху закони, които помагат за подхранване на енергията, без да нарушават при това зададените от природата процеси. Безсмисленото физическо развитие парализира и разсейва енергията, като я замества с аеробно натоварване, което само за кратък период от време замества усилието на дестилация на енергията. Физическото развитие без необходимата концентрация и правилна циркулация на енергията е мит за «здравословния начин на живот».
Само след като се изработи и развие концентрацията и след като се изгради правилната циркулация на енергията, може да се подходи към обединяване в единно цяло на енергията и съзнанието, когато всички основни ресурси започват да работят цялостно. И e без значение с какво е зает човек: движи ли си ръката, концентрира ли се върху нещо, удържа ли тялото си правилно или изгражда една или друга циркулация на енергията — всичко в тялото трябва да бъде свързано в едно. Енергията, съзнанието и тялото трябва да са единни във всеки момент. Без това единение е невъзможно да се пристъпи към вътрешно подсилване, тоест към натрупване на енергия.
Само при натрупване на допълнителен ресурс на енергия човек може да пристъпи към промяна на себе си. Промяната на тялото и енергията е необходима за изработване на повече ресурси за нашия организъм, а и дори само за подобрение работата на тялото и съзнанието.
4. Съответствие между вътрешния и външения ритъм
Именно това ниво пряко определя истинското качество на нашия живот, когато всяко действие намира своя вътрешна съгласуваност. От позицията на енергийното развитие без това животът е само участие в даден процес. И докато човек не е изградил достатъчно своите действия, той е участник в много неконтролируеми събития, в които се оказва потопен. Съответствието между външните и вътрешни процеси е от съществено значение за личната реализация.
Все пак тъкмо това предизвиква най-голямото неразбиране у тези, които живеят според законите на асоциативно мислене, защото не може асоциативно да се разбере в какво е смисълът на съответствието. Докато човек не придобие необходимите навици и знания, което изисква известно усилие към себе си; адекватно разбиране на гореказаното не може да се случи от само себе си. Освен всичко друго това по-скоро провокира реакция върху невъзможността да се познава и живее според изискванията на реализации.
Но точно в това се състои и принципа на вътрешната свобода, която не може да бъде постигната без вътрешен контрол. Естествено, хората свикнали да живеят извън закона и дори извън понятията, не могат адекватно да оценят значението на ритъма. Затова тук ние може би трябва просто да заскобим този етап, отлагайки неговото разбиране за времето, когато хората могат да разберат истинската му същност.
Въвеждането в ритъм, който ви позволява да живеете съзнателно, води след себе си освен всичко друго и по-цялостно осъзнаване на собствената личност. Много често ние привнасяме нашето „аз” в разбирането си за различните дейности и събития, без да прилагаме достатъчно усилие за изграждането на собственото си съществуване като съответно така се лишаваме от развитие
Нашето тяло не функционира нормално, нашата енергийна циркулира неправилно, концентрацията не е достатъчно, а често се опитваме да използваме своето "Аз" за защита на такова съществуване, при това най-често за сметка на осъждането или отхвърлянето на нещо. Това, така да се каже "собствено виждане", е основано само върху емоции или първична, повърхностно удовлетворяваща информация, която по-скоро граничи с реакция, а не истинско разбиране на процеса.
Въпреки това „по-своему” реалността в нейния обем може да се види и разбере само в случаите, когато човек вече е изградил своя собствен ритъм – вътрешен механизъм на действие със зададено постоянство. Умението да се живее в съответствие с необходимия ритъм е важен фактор за развитието, тъй като това позволява да преведем живота от външното му качество на пребиваване във вътрешно.
Трябва да се развие способността за пребиваване в процеса на вътрешна трансформация, тъй като тя е условие за естествено развитие и съществуване. Само това позволява на хората да растат и да се изкачват до върховете на онази естественост, за която мнозина мечтаят от самото начало, но за която е необходима дълга и сериозна работа, познание за ритъма и последователност.
5. Пребиваване в процеса на вътрешно преобразуване като условие за естествено развитие и съществуване
Това ниво се свежда до изпълнението на всички задачи, възложени на човек, в съответствие с възможностите и решенията, които са съотнесени с личната природа на човека.
Още в дълбока древност хората са се научили да съизмерват естеството на живота си с естеството на Вселената, тъй като по своята същност човек е подобие на вселената. Умението да съотнасяш своя живот с ритмите и фазите на природата е основата за поддържане на естествеността, която изпълва живота на човек.
Днес това се е превърнало в изкуство, получило израз в съответствиета между живота и практиката, което от своя страна определя истинското качество и мъдростта на човек. Такъв човек в древността е бил смятан за мъдрец, защото той не просто е живеел живота си, но го е отглеждал.
Това изкуство предполага съотнасяне на развитието с природните цикли и способността жизнените ни дейности да съответстват на сезоните. Поддържането на вътрешен баланс е основно изкуство, определящо качеството на човешкия род. За съвременния човек това може да изглежда странно и неразбираемо, но в действителност това не е въпрос на психическа настройка, а физиологична нужда на нашето тяло.
Всеки сезон нашето тяло изисква различни чувствени отношения. Човешките органи и жлези в съответствие с променящите се сезони имат различни дейности и това е заложено от природата. Неразбирането и отхвърлянето на това само намалява нашите вътрешни качества, което води до изгаряне на енергия, поради невъзможността да бъдем в зададените от природата условия.
Животът трябва да се разбира в неговия корен и тогава няма да е трудно той да се направлява в правилната посока. В древността се е смятало, че съвършено мъдрият се изпълва през пролетта и лятото и укрепва формата си през есента и зимата. Между отделните сезони той укрепва връзките си.
Въпреки това, без развита концентрация, построена на движението на енергия и умението за правилно поддържане на физическото състояние на нашия организъм, ние дори и да разбираме сезонните ритми не можем да позволим на тялото да бъде в тях. Всичко, което се случва вътре в нас, е следствие на енергийните процеси, които се определят от промените на енергийната дейност.
Основното условие за хармония с природата е разбирането кога енергията трябва да се развива и кога трябва да се съхранява. В съответствие с това всички действия се разделят на такива с пасивна природа и такива с активна природа. Ако тази линия се поддържа правилно, то всеки нов етап на нашите усилия се основава на вече постигнати промени.
И така, действията трябва да се изграждат така, че човек да разбера движението си в развитие. Но първо той трябва да се справи с основните методи, които водят до тези промени.
Основа на практическите методи
1. Разхлабване
Практическите методи, свързани с разхлабването ни дават реална възможност за съживяване на тялото или, с други думи, да премахнем различните задръжки и напрежение в тялото. Тази основа е едно от изкуствата, които трябва да бъдат правилно разбрани и интерпретирани от практикуващите. И, разбира се, умението за разхлабване включва формиране на вътрешна концентрация, насочена към физическото тяло, но не е еквивалент на физическа релаксация, които обикновено е разпространено разбиране при физическото възпитание и спорта.
2. Принципи
След като чрез разхлабването сме премахнали основните задръжки и напрежение в тялото, може да се премине към разбиране на практическите методи, свързани с принципите. Практическите методи, свързани с принципите, предполагат генериране на постоянно вътрешно усилие, насочени към разбиране на условията за това как и посредством какво следва да се развива тялото и съзнанието.
Важно е да подходим към себеизграждането чрез разбиране на значението предимно на физическата форма: например, как да се научим да центрираме теглото си и как да се движим правилно, как правилно да използваме ходилата си при движение, как да разпределяме физическата тежест в ръцете си, защо трябва постоянно да се грижим за горната част на главата (темето), как да се концентрираме, какво означава да гледаме в една или друга посока, как да се отнасяме към вътрешните усещания и т.н.
Изграждането на действия в съответствие с принципите, позволява на човек да премине към възстановяване на правилното функциониране на физиологичните, енергийни и психологични системи на организма. Ако по тези въпроси обаче не се работи съзнателно, то по време на всяка дейност тялото може да се прегъне в своето развитие, енергията може да се движи безконтролно по тялото, а съзнанието няма да се подчинява на вътрешното задържане.
Ако човек не се контролира, претоварвайки например дадена група мускули за сметка на друга, като блокира притока на достатъчно енергия в главата (без да контролира своята позиция или ако седи неправилно), то той започва да зависи не от нужното му качество, а от съществуващото. До момента, в който процесите на развитие и растеж не станат естествени, трябва да се прави постоянно усилие за проследяване качеството на следване на дадените принципи.
3. Закони
След като е усвоил принципите човек открива възможността за истинско разбиране на законите, по които се оформя тялото. Компонентите на структурата на телата ни - мускули, сухожилия, кости и т.н. - имат свои специфични закони на развитие, което е важно да се разбере. Но да започнем да разбираме тези закони може само след като сме достигнали енергийна цялост.
4. Дишане
В този случай под дишане се разбира не толкова физическото дишане, колкото условието за консумация на външна енергия, постъпваща в човек заедно с дъха. Дишането е основният начин за напълване на нашето тяло, но реалната възможност за потребление на външна енергия се появява само след преминаване през предишните нива на съзнание. Невъзможно е да се развие правилно дишане, ако тялото е затворено и не са създадени условия за потребление на външна енергия. Непостроеността на дишането също причиняват излишно натоварване на сърцето.
5. Ритъм
Достигането до това ниво на разбиране на действията премахва зависимостта от рутината на постоянно контролираните действия и позволява съответствие на истинската природа на човешкото съществуване във всеки един момент, по всяко време. На този етап човек вече е достигнал до вътрешно разбиране за това как и какво трябва да прави и той не се безпокои от некачественото правене на нещо.
6. Пространство
Този аспект изисква разбиране на силата, която оказва пространството върху човек, както и съгласуване на жизнената активност с тези места, в които човек пребивава. Това ниво се определя от голям брой параметри, той е доста сложен за разбиране, тъй като е изграден от набор от външни причини. Например, въпросът за взаимодействието с мястото е съотнесен с понятието за енергийна отговорност пред действиято. Падайки под влиянието на пространство, може да се попадне под влияние на негативните емоции и реакции, които задълбочават проблемите, пряко свързани с човешката природа. В този случай често отрицателнато реакция не само, че не е съзнателна, но и удовлетворява човек през временната си пълнота, която следва след всеки вид реакция. Така, ако човек мисли или говори за някого лошо, а също и ако извършва ненужни, неконтролирани действия, то това определя неговото неправилно взаимодействие с пространството като място за живеене и с пространството като активна среда за общуване.
Правилната вътрешна позиция по отношение на пространството трябва да се изгражда естествено и постепенно, преди всичко посредством работа върху себе си, а не посредством приемането на някакви неосъзнати външни нравствени принципи.
Принципи на практическите методи
- Вътрешно единение с практиката
- Външно единение с практиката
- Разбиране на дуалността на действията
- Разбиране за посоката на действията
- Разбиране за съдържанието на действията
- Разбиране за необходимите приложни действия
- Разбиране за преходите и ритмите
- Разбиране за промените, които могат да бъдат постигнати благодарение на усилията
- Природните условия
RSS: