КОНЦЕНТРАЦИЯ

Изработването на концентрация е съзнателно усилие, което води до възможността да се осъзнава, а като следствие и до преживяване на вътрешните процеси. Това ниво (качество) характеризира съзнателното отношение на човека към живота му. Трябва да се разбере, че без съзнателно усилие човек не може да се подготви за процеса на самопознание, а така също и за процесите на разбиране на предмета, на приемане на знание и информация.

Често хората или подценяват важността на способността за концентрация, или бъркат концентрацията с вниманието, а често и с вътрешното споразумение (когато асоциативността заменя вътрешното усилие). Концентрацията изисква постоянна вътрешна дисциплина. Не напрежение, а именно дисциплина, когато човек губи контрол над себе си и над ситуацията.

Концентрацията зависи от количеството неправилно развити, в момента на обучения, действия, тоест от това как човек развива съзнанието си по време на живота си. Дори и сред хора с високо ниво на интелигентност степенна на концентрация рядко е достатъчна за вътрешно съхранение (когато мисловния процес съхранява изразходваната за работата му енергия).

Иска ми се да отбележа, че интелектуалното развитие не формира достатъчно условия за развитието на способността за пребиваване в концентрирано състояние. Развитието на концентрацията следва да се разглежда като изкуство, което съдържа в себе си допълнителен ресурс за съзнанието. Концентрацията не унищожава наличната енергия – тя преди всичко я пази и я подобрява, като помага на човек да се изпълва.

Всяко действие в живота се определя от неговата напълняемост, просто казано, от онова сетивно преживяване, което придружава човек по време на извършване на действие. Ако тази пълнота отсъства, то човек търси допълнителни емоционални източници, които реализират недостатъчност на преживяванията на процеса (търсене на новини, на събеседник, опити да предположиш какво той би правил в близко бъдеще и др.)

Човек не може да търси източник на пълнота, ако не може да го намери вътре в себе си. И въпросът тук, всъщност, е това, с какво той се изпълва и кои са източниците на неговите желания. Колкото повече човек извършва дейността без концентрация, толкова по-груби са интересите му и толкова по-лесно е да ги откриеш. Но интелектуално развиващият се човек не може да реализира различни сетивни преживявания, ако той не знае как да използва тялото и енергия си в даден цялостен затворен механизъм на действие.

Не може да се пренебрегне зависимостта на концентрацията от енергията, която човек има по рождение и която той вече е пропилял в резултат на небалансирания си живот. Всеки от нас има различна първоначална енергия и на начален етап не всеки може да използва достатъчно енергия, за да зададе бърз напредък на развитието на концентрацията. Важно е това да се разбере и да се съизмерват действията с възможностите. Първоначално не е необходимо да се покриват наведнъж прекалено много действия, защото така ще загуби отговорността за това, което се прави.

Изкуството на обучение

За да разберем изкуството на обучение в концентрация е необходимо да се намери опора. Това ни дава възможност за изграждане на занятия и след това практика, като задаваме прогрес в развитието и разчитайки на способността за подобряване на концентрацията. За да се направи това, трябва да се овладеят две изкуства:

• изкуството на намиране на начало;
• изкуството на удържане на целта.

Условия за обучение

Условия за обучение в концентрация предполагат постоянен ритъм, фокусиран върху работата и умението за съсредоточаване. Тоест говорим за разбиране на четири етапа, които ни водят към енергийното усилие на концентрацията:

• изпълване;
• внимание;
• фокусиране;
• съсредоточаване.

Състояние на необратимост

Условията за постигане на състояние на необратимост в дадения случай са свързани с две постоянни усилия:

• концентрация;
• осъзнаване.

Тези две усилия трябва да бъдат взаимосвързани. Ако навикът на концентрацията не е развит, то той не може да се развие за кратък период от време. Следователно, ако концентрацията не е развита, то и съзнателните действия не могат да бъдат достатъчно ефективни.

Всяко наше действие трябва да бъде за нас осъзнато преживяване и колкото по-реално пребиваваме в него, толкова по-реално за нас е самото преживяване. Често опитът, който имат хората, не е адекватен на самата концепция за самостоятелно развитие. А тъкмо от този опит зависи това дали човек може да работи при нужното ниво  на концентрация или ще работи по навик без да е концентриран.

Методите за развитие на концентрацията са свързани с елементарните принципи на съществуване: те се основават на дисциплина, постоянство и способност за волеви контрол. И ако се добавят още специални практики и техники, то ще получим онзи минимум, който ще е необходим, за да започнете работа с концентрацията.

Може ли човек да постигне висока степен на концентрация без всичко това? Определено не, но ако по рождение той има достатъчно количество енергия, която захранва мозъка, то определено от части такъв човек ще бъде в състояние да реализира целите, свързани с изграждане на съзнанието без специална работа по този въпрос. Въпреки това, неспособността за съхраняване на енергията, води до отслабване на психичните възможности.

Инструменти за обучение

Всички статични и двигателни практики, които се правят от позиция на развитие на съсредоточаването.