Метод

Животът — процес, чието качество зависи от способността на човек да го управлява, като задава тона на своето съществуване и развитие. Днес съзнанието на човек е препълнено с информация, която обаче не развива знания, водещи до развитие, а просто генерира емоции. При тези обстоятелства особено важна е способността да се възприемат и да се ползват знанията. Тази способност се развива чрез метода за познание и развитие — основен инструмент по пътя на възпитанието и усъвършенстването на човешката природа.

Методът — това е свойство на съзнанието. Той характеризира както възприемането, така и активното действие, както „вътрешни” процеси, така и „външните” — като цяло с метода е свързана всяка дейност на съзнанието, която можем да отнесем към развитието. В идеалния случай, всяка дейност на съзнанието може да бъде насочена към развитието. Методът свързва тази дейност в последователност и от това колко силна е връзката между тези действия, колко редовни са те, колко съгласувани са те помежду си, зависи и качеството на живота и развитието.

За ефективното развитие — подобрение на съществуващия потенциал и изработване на липсващите качества — се изискват умения за изграждане на действия. Основата за това трябва да бъде изкуството на обучението. То ви позволява да овладеете необходимите технически похвати за прилагане на метода.

Ще разгледаме пет основни качества за осъществяване на метода, основни характеристики, които допринасят за ефективната реализация на развитието. Това са: напълване, концентрация, формиране на оста, формиране на пропорцията и ритъмът. Тези качества се разработват от практиката в рамките на проекта „Лаборатория на развитието”.

Всяко от тези качества се характеризира с четири структурни компонента, които ще бъдат изложени във всяка една от точките. Това са условията на обучението, инструментите на обучението; изработването на всяко едно от тези качества е дело на определено изкуство за обучение, в процеса на изработването на всяко едно от тези качества се достига до състояние на невъзвратимост, когато развитието става естествен процес, в хода на който енергията се съхранява по естествен начин.