Външен и вътрешен ритъм
Външният и вътрешният ритъм – това са условията, в които живеем, отличаващи се със свои собствени принципи и критерии. Вътрешният ритъм зависи от външния по природа, но по своето развитие би могъл да се различава. Външният ритъм не зависи от вътрешния. Под вътрешен ритъм разбираме този на човека. С други думи, би могло да се каже, че външният ритъм всъщност има свой собствен вътрешен ритъм и това е условие за съществуването на външния ритъм. Външният ритъм винаги представлява силата на определена геометрия.
Около нас няма нищо безформено и хаотично, всичко е структурирано. Хаотичността, която точната наука се опитва да ни представи – е мит. Брауновското движение – блъф. На нас ни показват как живее времевото пространство, но то не е структурирано, и, следователно, не е интересно. То не може да има постоянен ритъм.
Дори само ако погледнем взаимодействието между Слънцето и Земята, което за нас се явява като времеви показател (а за древните е било пространствен, т.е. това, което ги е напълвало), то човек, в едно и също време, на едно и също място, намирайки се в различни действия, условия или дори височина, по съвсем различен начин взаимодейства с времето. Но това не бива дори и да се разглежда. Важното е да се разбере универсалността на външния ритъм, който се характеризира с едно или друго отношение на ъгъла спрямо нашия вътрешен свят.
Вътрешният свят притежава човешки формат на съществуване, образуващ сила, която може да се подчинява на нашето съзнание. Разбира се, при положение, че съзнанието ни се е формирало съгласно вътрешния ритъм, а не външния. Това всъщност е най-интересното нещо в нашето съществуване, когато противопоставяме вътрешния си ритъм на външния под формата на взаимодействие с него, т.е. нашата вътрешна геометрия влиза във взаимодействие с външната.
Въпроси и отговори
От какво зависи външният ритъм?
Той е даденост.
RSS: