Програма «Златно сечение»

Всеки резултат от действията на човека се определя от отношението на наличното към това, което е било налично или с други думи от пропорционалното съотношение „вложено-получено-вложено”.

Условието за живот при човека се определят чрез формула, при която резултатът от нарастването се използва за усъвършенстване на това, което нараства. Ако не се придържа към това, човек е обречен на неконтролируемо участие в живота си и на зависимост не от създаваните условия, а от получаваните такива (което е равносилно на случайни условия). Много зависи от това ще може ли човек да се настрои към действията, в които е въвлечен и най-важното към опознаването на тези действия. С други думи всичко зависи от това доколко мозъкът му е готов реално да следва, носи и представя личността на човека.

Всяко усилие има резултат, ако се изразява пропорционално. Развиването на пропорционално усилие обаче е изкуство, което трябва да бъде овладяно във възрастта 18-30 години, за да не се превърне човекът в заложник на случайните условия на съществуване.

Всяка закономерност се характеризира с разбирането на тази закономерност, а не с фиксирането й. Всяко начало е една по-малка част спрямо това, до което това начало трябва да доведе. Да нямаме малкото, способно да създаде по-голямото, означава да нямаме условията, необходими за да контролираме цялата величина, тъй като малкото всъщност представлява размерът, а голямото – усилието или прогресията. Да имаме величината без да сме способни да я увеличим или да напредваме в нея е равносилно на това да нямаме величината.

Всяко наличие, без алгоритъм на ползване, се превръща в ирационална величина. Само прогресията може да изяви величината и най-важното да се опре на нея. Отношение може да се строи в условия, при които едното може да се опира на другото. В идеалния случай величините са равни, но това може да се случи само в състоянието на покой. В състоянието на движение винаги има нещо по-голямо и нещо по-малко.

Идеалното съотношение на голямото и малкото представлява именно задачата да се удържа човек в задачите на действията си. Именно крайното и средното отношение (което всъщност представлява ъгълът от 60 градуса) представляват умението да преведем едно усилие в полето на друго. Така излиза, че в триизмерното пространство имаме поле на общо пет усилия (съвършеното число на пространството е сфера, описвана от кръг). Ако се направи аналогия с тялото, съзнанието и енергията ни, тогава излиза, че живеем по законите на пет усилия. Ако те не биват развивани и поддържани, това количество усилия ще намалява, което означава, че едно нещо ще се развива в ущърб на друго.

За да можем да отдалечим или приближим на равно разстояние нещо, първо трябва да разберем петте усилия. Разбирането на петте усилия създава условието на златното сечение или сечението на преживяване, когато тялото, енергията и съзнанието ни се намират в постоянно състояние на сътворяване.

При развиването на усилията е важно да разбираме връзката между тях: къде и как едно усилие си взаимодейства с друго. Всъщност усилието е отношението между размера и силата, която се съдържа в този размер. С други думи размерът и силата са страните, а усилието е диагоналът.

По този начин всяко развитие трябва да има геометрично построение. Тогава то ще има размерност, а следователно и ритъм. А щом има ритъм, тогава може да се построи алгоритъм на развитие, който позволява постоянно да се отварят и най-важното да се откриват нови точки!

Въпроси и отговори

Когато говорите за разбирането и взаимодействието на едно усилие с друго, говорите и за превеждане на едното усилие в полето на друго, където се указва пространствената ориентация на усилието (60 градуса). Могат ли усилията да се „наслагват” едно върху друго или трябва непременно да се „отличават”? Защото съдейки по „алгоритъма” на преминаване през трите пространства, ние първоначално не можем нищо да отличим (въпреки увеличаването), след което отличаваме едното в другото и едва след това можем да оперираме с пространствената ориентация.

В действителност важно е да се разбере не просто усилието, а мярата му. Затова докато не се разбере мярата, не са важни и свойствата на усилието.

Незнайно защо говорите само за пет усилия при триизмерното пространство. Ако имате предвид развиването само на допълнителните усилия, свързани с енергията на преобразуване (дзин), тогава къде се развиват останалите и как може да се разкрие връзката и взаимодействието между тях? Или те вече се отнасят само към пространството на Небето и Земята и не се развиват от човека, а той само ги опознава (или контролира)? Или всички усилия, свързани с пространството шън изискват друга измеримост на самото пространство?

Всеки институт ограничава социума, следователно правилата за развитие в социума (ако говорим за социални институти) трябва да отговарят на общообразователното разбиране. Оттам насетне всичко е в учителя. Тук се говори за един базов модел на началото, който предлага на социума на един по-структуриран елемент на развитието.