III. Да помиришеш

Същността - това е тайнството, което трябва да се отрази в нашето съзнание през призмата на обективното преживяване, когато има разбиране за явното. Несъмнено е доста сложно да се добие адекватност във висшите чувства, но самият път към нея е не по-малко интересен и завладяващ. Да уловиш аромата или да се разсееш от миризмата? Ние, физиологично зависещите от обонянието, може би, нещо сме изпуснали?

Вдишването е това, с което сме дошли на този свят. Издишването - това, с което ще си отидем. Но докато няма усилие, вдишването предопределя издишването. Следователно, то трябва да бъде взето под контрол. Да контролираш вдишването, означава да можеш да го помиришеш. В древността китайците са създали цяла концепция по улавянето на вдишването, тъй като ако то е хванато, значи е усвоено. А тогава има пораждане, т.е. усвоеното вдишване представлява основа за обонянието.

„Обонянието е нужно за разкриването!“

... вярата е била нужна на човек, за да стигне до размисъла, а не обратното.

Станала е ужасяваща подмяна на неговото възприятие за света, където са се оказали изгубени и неизразени цели букети не просто от усещания, а цял невидим свят.

Свят, на който човек трябва да се наслаждава, свят, даряващ не по-малко ценни преживявания от много други светове, а един напълно неизползван...

Излиза, че ако обонянието ви е блокирано или не е отрегулирано, то вие просто сте обречени да подминете нещо, без което няма да изпитате огромен спектър от преживявания!