V. Уникална линия

Уникалната линия на интегралната живопис е това, което излиза извън рамките на платното, т.е. структурата, но притежава свой собствен митологичен образ, в който живеят преживяванията на художника. Именно това, от една страна, дава основанието това направление от живописта да се определя като индийски танц, а от друга – да се подразбират всякакви направления на танца в зависимост от това, накъде ни води образът – към фаза на слушане, виждане, усещане, вкус или обоняние.

Уникалната живопис е част от конструкцията на нещо цяло и в нейните задачи влиза преживяването на тази конструкция. Но най-важното нещо тук се изразява в това, че самото разбиране за уникалността произлиза от законите на кристалната, енергийна живопис, готова да се разкрие в най-интригуващото направление –  Живописта на Райската градина.

Уникалната живопис е ограничена единствено от състоянието на художника, но по никакъв начин от рисунката, или от платното. Изучаването ѝ трябва да започне отвън, като лека-полека се приближаваме по линиите към формата на картината, за да можем да се опитаме да разгадаем силуета на коя чувствена мяра присъства в работата на художника.

Това направление се декларира от самата система на интегралната живопис, но в същото време самият художник не попада в нея, а все едно се освобождава за известно време от високовибрационните си задачи и преживявания, или пък просто ги отвежда нанякъде в посока на някоя известна само нему звезда.