IV. Живописта на Райската градина

Живописта на Райската градина представлява особената способност на човека да изразява своята културологична форма на възприятие за света. Тя произлиза от религиозните, културологични и образователни условия.

Защо, всъщност, имаме основание да наричаме тази живопис храмов танц? Защото представя идеята за храма. Той може да бъде будистки, християнски, мюсюлмански или какъвто и да било свой личен, олтарен – това, което е близко до конкретния човек, и което той цени повече от всичко. Това, чрез което живее, и което е неотменна част от неговия живот.

Храмовият танц е вътрешният свят на Интегралната живопис, но същевременно се изразява и във висши духовни преживявания и стремежи. Кой не иска и не се стреми да попадне в Райската градина? Това е живопис, която обединява времевите и извънвремевите показатели на съществуването ни, или вербалното с невербалното, където могат да се смесват съвсем различни чувства и преживявания, но където винаги го има онова, което стои редом и едновременно с това отгоре, онова дърво, което е близко и недосегаемо, онова място, което е неведомо – по-примамливи, обаче, са устремите, изискващи да се съхрани сакралното.

Живописта на Райската градина, освен това, представлява определена мяра, която се ограничава от законите за строителството на храма. Тя притежава закон, изискващ от теб да съхраниш себе си в ритъма. А какво е това ритъм? Това е нещото, което съединява времето с пространството. Ритъмът е цикличен, като базовата стъпка в тази цикличност се измерва с усилието на нашето време, притежаващо формата на числото 7. С други думи, това е именно мярата, която се изразява в съществуването на нашето време. Т.е. интегралната живопис на Райската градина е мяра, или дори ако щете, мяра на преживяванията, определяща се чрез седемте чувства на човека. Това е мярата на седемте цвята.

Въпроси и отговори

Орнаментът – това ритъм ли е?
Да!