XI. Интегрално дете

Интегралното дете – дете, което се развива по законите на пренаталното развитие. Тези закони се залагат в него в периода на предутробното, утробното и послеутробното състояние.

Интегралното дете – обект от пренаталната архитектура, в който са залагат основите, формиращи неговите възможности и реализиращи се в постнаталното строителство на човека.

Интегралното дете се създава по законите на кристалното развитие. В резултат на това, то представлява висшите форми на съществуване на човека, които са били предложени още от Витрувий (и се разработвали от Леонардо да Винчи) – човек с определено състояние на жизненост, произлизаща от законите за вътрешното напрежение, което в действителност се формира пренатално.

• Настройка на интегралното дете а
• Интегрално зачеване
• Интегрална бременност
• Интегрално раждане
• Интегриране на пренаталната природа в постнаталната

Всяко развитие се определя от еволюирането, като изключително важно е какво се има предвид с това. Реакционността и емоционалността не трябва да пречат на осмислянето, което също така може да се характеризира и като понижение на качествата, а това противоречи на самата идея за интегралността.

Интегралното дете предполага формирането на такава структура в човека, която може максимално да се развива в условията на пространството, в което съществуваме и освен това сама по себе си да представлява съвършен контейнер за поместването на духа, предлагайки висш порядък на жизненост, а не случаен или още повече низш.

Интегралното дете съдържа в себе си знанията, които преди всичко са били усъвършенствани от родителите, тъй като те се явяват основата за формирането на новия живот.

Интегралното дете представлява пропорционалното съотношение между материята, енергията и духа, криещо се в законите за интегралния покой, и проявяващо по-нататък в неговите движения, т.е. в растежа и развитието му.

Интегралното дете е обективност, на която е отсъдено да живее по законите на субективността.

ПРЕПОРЪЧВАМЕ ДА ПРИТЕЖАВАТЕ