X. Интегрална жена

Пространството, в което човек живее, има различни нива, с конкретни физически показатели. Неспособният да се интегрира в пространсвото човек изразява само едно от нивата му, което понижава чувствителността на възприемането му на света. Затова дори и да постига определени преживявания, които би искал да повтори, човекът няма способността да направи това, защото ако не познава законите на интегралността, той не може да ги реализира.

Това е особено важно за жените, тъй като пренасищането с едно или недостигът на друго нарушава естествените физиологични процеси, а това пречи на жената не просто да се наслади напълно на наличното, но и да изрази себе си като жена. По природа жената се ражда с няколко нива на взаимодействие с пространството. Дори показатели като менструацията, овулацията, менструалния цикъл представляват не просто различни физиологични процеси, а определено вибрационно ниво със свои собствени преживявания. С други думи вътре в жената са заложени различни вибрационни нива, а това, всъщност, прави природата й интегрална и напълно различна от природата на мъжа, който няма матка и, съответно, може да изразява само една, заложена му по природа, величина.

Това поражда у жената различни състояния, които от гледна точка на интегралната алхимия трябва да се смятат за търсене. И ако жената не може или не успява да удържи петте различни състояния, заложени й по природа, тя ще зависи от физиологични процеси, към които не е настроена. С други думи, в тялото й ще цари конфликт, произхождащ от несъгласуваните процеси между мозъка и матката. Колкото и странно да ни се струва, жената преживява в рамките на един живот, всъщност, няколко живота. А ако се вземе предвид и шестият показател, зачатие, можем да кажем, че жената представлява цял матричен механизъм.

Впрочем у всяка жена господства един от шестте механизма, което я кара да гледа на света ту през природата на материята, ту през жената, търсеща своя път на служба, ту във връзка с, да кажем, тактилните преживявания, свързани с дрехата. А що се отнася до дишането при жените, жената не диша като мъжа, тя мирише. За нея не е важно външното дишане, а преживяването му. Или вкусът, който е особена сфера от живота на жената. Жената готви храна и се напълва чрез това, тъй като преживява природата на вкуса. За нея храната е истинско дело на вкуса, ако, разбира се, вкусовите показатели не са нарушени. Същото важи и за преживяването на думите – звукът за жените е толкова тактилен, че може да ги вдъхнови за подвизи, а може и силно да ги нарани.

С пълната версия на материала можете да се запознаете в едноименната статия.