IX. Интегрално цвете

Ще се опитам да ви предам явлението, скрито в знанията за интегралното цвете. Този прозаичен еквивалент на пространството крие в себе си редица условия на нашето съществуване, непознаването на които ни хвърля в полето на условността.

Тъй като у съвременния човек обонянието е по принцип атрофирало, тук едно поетично изложение не би могло да помогне. Затова поезията за интегралното цвете е преведена в проза, подобна по стил на ритмичното изложение. Впрочем това не е попречило на бедуините да създадат знанията за съвършеното поле, наричано днес Райската градина, където всъщност расте онова, което наричаме „интегрално цвете“. С това наименование едни наричат плода на райското дърво сидрат-ал-мунтахи, други – розата, трети – божествения (високовибрационен) аромат. Затова задачата да се изрази знанието за интегралното цвете никак не е лесна. И тъй като не можем да говорим за поезия, заради неумението да се възприема поезията, ще я заменим с мислещата проза. Какво се губи? Най-важното – енергийното сливане между мисълта и дишането, без която няма как да осъзнаем и осъществим контакт с духа на растението, представител на шестото интегрално поле. Представител на невидимия и неизчерпаем, но звучащ аромат.

Изобщо заради опасения да не предизвикам недоволство у колегите, се налага да вмъквам доста неща в скоби или ненатрапчиво да ги преобразявам в математика. Впрочем колегите са свели сами разбиранията си до хуманитарно мислене, което без практическия аспект ги превръща в статисти. А всички останали стават статисти на статистите. Впрочем за познавачите на иранската история ще бъде интересно да узнаят, че персите не само са живели на съответната територия, но и са били специални посланици.

С пълната версия на материала можете да се запознаете в едноименната статия.