IV. Интегрални символи

Интегралните символи са системата за представяне на интегралните полета, техния език. Законът на всяко поле се определя от това как и защо съществува то. А разбирането на всички полета може да се осъществи единствено от гледна точка на законите, които могат не просто да описват полето, но и да бъдат вписани в него. Тоест, тук става дума за ритъма, който поражда знанието за вибрацията, напрежението, т.е. за ритмика.

Ритмиката е наука за движението, за запазването и преобразуването на енергия. Енергията трябва да се формира чрез нещо, да се опре на нещо, тя трябва да има мяра, защото в противен случай се губи закона на преобразуването (недостатъчност, временност). При това е важно да се знае, че енергията не просто трябва да преминава от едно състояние в друго, но и да има определена връзка на мярата със силата или ударността.

По подобен начин се развива и учението за интегралните полета, известно още като прозодика (прозодия, древногръцки προσῳδία) – наука за ритмиката. Всяко интегрално поле има свой ритъм (ако полето се разглежда като независимо в пространството) или ритмика (ако е интегрирано в общата матрица на полетата). От гледна точка на ритмиката всяко поле е сума от двете предходни полета и тогава първото интегрално поле е представено от числото нула. От гледна точка на ритъма, първото поле се приема за единица.

С пълната версия на материала можете да се запознаете в едноименната статия.