Безсмъртие

За своето съществуване човечеството преминава през няколко етапа в отношението си към старостта и смъртта. Първият етап може да се нарече несъзнателен, когато човешкият мозък не е бил в състояние да определи какво е смъртта и дори какво е старостта, изразявайки животинското съзерцателно начало.

Все пак този период може да се нарече време на свръх организираните същества, които също се наричат хора и които се свързват с Атлантида и Хиперборея. Ще наречем този период „период на Атлантида” – време, когато плътността на Земята е позволявала паралелното съществуване на два или повече свята (но не повече от три). Тези, които се намират в пространството на Атлантида, не са ползвали време, следователно за тях феномена на смъртта не може да съществува, тъй като смъртта е понятие, свързано с времето.

Това са били хора с високо ниво на съзнание, които са възприемали пространството по-обемно, а имало е и такива, чиито съзнания са позволявали връзки с други светове.
Следващият период е античният, когато плътността на Земята се е увеличил и световете са престанали да се оглеждат един в друг – това се превръща в място само за избрани. Този период се нарича „периода на потопа”. Тук се формира и класата на хората (когато в действителност хората като хора са започнали развитието си).
Това са хора с достатъчно зрение да възприемат пространството на обема, а сред тях са и тези, чието зрение е позволило да се поддържа контакт с други светове. През този период хората са гледали на света като на един вид временен подслон, където би трябвало те да подобрят себе си и да преминат към по-добър свят.

Следващият период е периодът на Шамбала, когато хората започват да осъзнават, че не всеки може да се пресели, да премине към този по-добър свят и местата за такива преходи стават все по-малко. Този период е периодът на безсмъртието, т.е. от това какви възможности могат да развият в себе си хората, зависила степента на тяхното безсмъртие. Въпреки това, сочейки към безсмъртието, ние получаваме смърт. Това означава, че тази концепция е по същество следантична. Тя започнала да разделя хората на смъртни и безсмъртни.

В света се появява смъртта, а в ролята на спасители започват да влизат различните религии. Хората преориентирали съзнанието си от позицията на безсмъртието към позицията на вечния живот, т.е. започнали да искат. А първото им желание било да се живее тук и повече. Започнал периодът на търсене на еликсира, който активно продължава до XV-XVII в. Лидерството на времето станало тотално. Периодът на Гилгамеш, когато търсенето на безсмъртие се основава на пространството, бил белязан от времевия принцип, заложен от Адам, Ной, Матусала, Исус, Заратустра, Виракоча и др.
 
Периодът на Средновековието бил последван от периода на технологиите, когато хората започват да губят естествения си ритъм на съществуване и безсмъртието се превръща в непосилна задача. Този период наричаме „период на агресорите”, тъй като хората започнали помежду си да си отнемат живота, внедрявайки се в пространството на другия.

В средата на XIX век започва ерата на съвременните технологии, където машините започнали да си отвоюват пространство от хората. Човекът станал зависим от всичко; започнал, така да се каже, да придобива „електронен дух”.
 
Проектът на безсмъртието е проект, който има за цел да докаже на човека възможността за собственото му съществуване в други характеристики, т.е. възможност да преживее съзнателен контрол над процесите, които му доказват достигането на точката на невъзвратимостта, когато той, човекът, може да премине в друга, контролирана форма на съществуване, където преживяванията и чувствата са различни от тези, които е изпитвал по-рано.