Анализ
Когато говорим за анализ, трябва да почустваме какво представлява той и в никакъв случай не бива да го определяме. Анализът може да има няколко схеми и няколко определения. Тук ви предлагам да разгледаме анализа от гледна точка на четири условия (които определят, всъщност, нашата способност да анализираме): през активността на мозъка ни, наличната картина на света, нормата и интеграцията. За съзнанието ни е важна не идеята, а изкуството да се оперира с тази идея. А за това е необходима вътрешна сила и реална активност на енергията ни, която храни мозъка и го кара да се усъвършенства.
Можем да определим 4 условия на анализа:
- активност
- картина на света
- норма
- интеграция
Нека разгледаме всяко от тях по-подробно.
Активност
Тя определя в коя фаза на състояние се намира мозъка. Често зачатъците на този орган, който така и не се развива, се смятат за функционална единица. Докато всъщност наличието на мозък се определя от подчиняването му на индивида, на когото той принадлежи. Ако сме ограничени от броя функции на нашия мозък, то тогава и картината ни на света бива засегната и нарушена.
Най-опасната черта на ограничеността е в това да изразяваме отношение, да изказваме съждения и определения за неща, без да можем всъщност да ги определим. Например, добър ли е човекът или лош? На какво може да се основе съждението ни? На неговите постъпките? Ами не. На вашите реакции спрямо неговите постъпки. Как вие ги възприемате с ограниченото си съзнание.
Необходими са ни знания, за да следваме, а не да доказваме правотата си. Знанието обаче е опасно, ако е ограничено от действията ни. Тялото ни има кости – това е знание, но то по никакъв начин не означава, че разбираме как да ги използваме. Същото се отнася и за мозъка.
Що се отнася до активността обаче, нашата задача не е да разбираме, а да създадем условия, така че да можем правилно да построим своята картина на света. Тоест тук става дума за усилие, което трябва да можем да идентифицираме и положим, което трябва да определи анализа, т. е. мозъка. Всяка човешка активност – дишането, храненето, четенето, слушането или гледането трябва да захранва, а не да изтощава мозъка, тогава ще можем да гледаме света през своите понятия, а не през привнесени такива, които изцяло изключват способността за анализ.
Картина на света
От това в каква система от вътрешни и външни координати се намира мозъка ни зависи способността или неспособността ни за мислене. Тук ние изявяваме функцията на разсъждаването като основополагаща и изискваща не доказателствена база, а съсредоточаване върху предмета, фактите, условията и пр.
Всъщност, това е изкуството да не се отклоняваш, да не се отделяш от предмета, към който е насочено вниманието или наблюдението. Колкото по-малко е подготвен мозъкът ни, толкова повече той ще полага съществуването си върху отрицанието. Това е един своеобразен защитен механизъм, който създава възможност за развиване на неконтролируеми енергии.
Нивото на съсредоточаване, на фиксация върху обектите у тези, които зависят от този защитен механизъм, е ниско. Следователно липсва и контрола над собствените постъпки, да не говорим за мислите. Но ако няма контрол над собствените постъпки, кой ги контролира? Контролира ги отново неконтролируемата от съзнанието енергия, тя започва да строи защита от всякаква човешка намеса в живота й.
И дори краткия опит да се замислим влиза в противодействия с енергията, която през повечето време е безстопанствена, отделена, така да се каже, от съзнанието. Тоест личностното усилие е равно на нула. В такова състояние не можем да разсъждаваме, дори става невъзможно да се удържи вниманието върху нещо за по-продължително време. Най-важният елемент тук се нарича норма и той засяга условията, които спомагат и влияят върху умението да анализираме.
Норма
Нормата е определена от способността за осмисляне на различни въпроси. Способността не само да породим промяна в мисленето, но и въобще да умеем да се намираме в състояние на промяна. Тогава можем да говорим за развитие, а след това и за творене, за което е необходимо и постигането на анализа.
Тук се включва и състоянието на свойствата на организма (способността равномерно да храним всички системи на тялото), които определят храненето на самия мозък. Включва се и състоянието на мозъка, който ние не тренираме, а само подчиняваме на доводи, предварително устройващи състоянието ни.
Докато живеем според законите на дадено твърдение, нормата на съзнанието ни остава ограничена от това съждение. Ако нямаме определен обем от възможности, няма как да поемем по пътя на развитието и да постигнем, при този процес, разбиране за това какво реално развиваме и защо.
Да вземем за пример човека с класическо образование – какво определя нормата му? Опитът, умножен по природните му свойства. Забележете: опитът, а не знанията. Защо? Защото класическото образование приключва при човека по-рано отколкото физиологичи завършва формирането на мозъка му. Затова всичко, което той изучава, остава неусвоено, а просто възприето и запомнено. Излиза, че единствено опитът, който човекът е имал, се превръща в предпоставка за нормативните му дадености. Опитът се натрупва чрез дисциплина на действията, интересите, организацията на собственото време. Тоест това, на което трябва да ни научат всъщност се превръща единствено в условие за жизнената ни активност, от която получаваме нещо. А това получено нещо всъщност е и опитът. Ако изследваме анализа на този период, то това е времето, в което трябва да можем да наблюдаваме и развиваме в себе си вниманието, което по-късно ще ни позволи да интегрираме в мозъка си задачите на фокусирането и съсредоточаването.
Интеграция
Това, всъщност, е самият анализ. Умението да интегрираме мисли и време (продължителността на съсредоточаване, която превежда времето в пространство, а после в ритъм) е онова, което определя задачата на мозъка ни, задачата да се намираме в интегрирано състояние, в своеобразна абсорбция на развитието.
Анализът е изкуството да се оперира с паралелни и последователни форми, така да се каже, вътрешна геометрия на мозъка, която е заложена в нас и ние трябва да развиваме. Не забравяйте, че в ръцете на твореца основният инструмент са пергелът и триъгълникът. Разбира се, съзнанието може да се формира и отвън, но това не ни интересува, тъй като в този случай анализ не може да съществува по дефиниция.
Анализът е усилие, формирано вътре в нас и тук най-важното (за да не затормозяваме жените с този въпрос) е, че анализът е логическа и чувствена функция. Способността да изживяваме мислите е онова, което прави анализът анализ.
Това, между другото, е било развивано още в питагорейската школа, където, за да формират правилно мисленето, привличали жени. Чувството позволява да се съсредоточиш и да удържаш мислите повече или по-малко в дадено усилие. Анализът е изкуството да класифицираме усилието като рационално и нерационално или чувствено и логическо. Така именно запазваме посоката на мислене. Това е нещо като крачка за мозъка. Освен това се запазва и вътрешния баланс на самото тяло.
Тоест анализът може да бъде осъществен реално ако чувствата ни се намират в хармония и не припокриват качеството на изживяването на самия мозък. Това именно са разработили софистите. Затова самата софистика трябва да се смята за наука за мисленето, която се разпада заедно със създателите си – хора като Антифонт или Питагор. Въпреки че аз лично съм склонен да приписвам тази наука на даоистките мислители (като например Гунсун Лун), които са превърнали идеята за центрираност в наука.
19 декември 2011
RSS: