Мускулната система
Мускулната система в даоистката традиция отговаря на понятието Алхимическо тяло. Мускулната система всъщност представлява цялото тяло. В съвременния свят тази система по начало подлежи на несистемно и ненужно (преди всичко на самата система) развитие както при хората, които се впускат в развиване на физиката си, така и при онези, които не правят нищо за нея.
И в първия и във втория случай се нарушават връзките в мускулите, вследствие на което (тъй като тази система е най-голямата в тялото ни), ние изпадаме в подчинение на тези нарушения в нея. Защо това е така може да се обясни много лесно.
Ние сме изградени от вода. Съвсем ясно е, че водата може да запълни както правилния, така и неправилния обем. Именно затова пропорционалността е свързана най-вече с понятието мускул или с Тялото на обема и Тялото на въртенето, които представят мускулната система.
Всъщност тялото ни не съдържа нищо излишно, затова не бива да ни е безразличен нито един мускул. Трябва да можем да ваяме тялото си. Много функции са свързани с мускулите, а тяхната задача е много важна – да съединяват тялото. Именно в съгласие с този принцип е създадена и съединителнотъканната структура на мускулите.
Втората задача на мускулите е да подхранват сухожилните тъкани. Неконтролираното развиване на мускулите води до извличане на енергията от сухожилията. Разположението на мускулите в тялото ни отговаря стриктно на триизмерното пространство, като мускулите се делят на вертикално ориентирани, хоризонтално ориентирани и диагонално ориентирани тъкани. Независимо как са ориентирани мускулите, най-важното е връзката им със сухожилните обвивки, фасцията (съединителнотъканната ципа) и синовиалните торбички, чрез които мускулите подхранват и костите и кожата.
С други думи, развитието на мускулите трябва да се разглежда от позицията на цялата мускулна система, а не през призмата на функцията на едни или други мускули. Неумереното развиване на които и да е мускули води до нарушения в кръвоносната система, която се променя съгласно общата маса на тялото и пълнотата му.
Безусловно отношението към мускулите трябва да се изгражда в съгласие с възрастта и активността, която мускулите могат да имат в даден период от живота на човека. Важно е да се знае, че след 32-годишна възраст мускулите, в съгласие с човешката природа, започват да умират. Затова неконтролираното развитие на мускулите след 32 годишна възраст отнема енергията от другите системи на тялото. И освен това ако мускулната група е построена неправилно, човек изгубва този ценен източник (ориентацията на мускулните влакна), което води до много усложнения.
Докато растем, само базовата енергия развива мускулите. Когато тази енергия престане да се произвежда, мускулите вече не могат да се развиват без да отнемат по-фината и качествена енергия. Така започваме чрез мускулите да извличаме енергията от другите системи на тялото в полза на система, която, от гледна точка на развитието, вече не е необходима и всъщност се явява мъртва.
Разбира се, за да можем да направим окончателно заключение, трябва да разгледаме изначалното състояние на човека и най-вече доколко е нарушил той работата на мускулните си групи в течение на живота си.
Като цяло искам да заявя, че 90 процента от хората, които се занимават със спортове са хора, които направо се погребват. Защо 90, а не 100? Защото 10 % от тях по природа имат много енергия и структурирането на тялото им не се нарушава от физическата активност.
Ако разгледаме, например, изключителните спортисти, ще се окаже, че в такива се превръщат не онези, които тренират денонощно, за да се сдобият с високи резултати. Изключителни спортисти са хората, които са родени, за да станат олимпийски шампиони. Онези, които тренират денонощно, се превръщат или в инвалиди, или направо умират. Те просто изгарят енергията си до последно.
Можете да попитате: А защо тогава толкова много хора се стремят към физическото натоварване и дори зависят от него? Много просто! Работата е там, че всеки мускул представлява достатъчен обем от енергия, който може да живее по законите на продължителната енергия (преобразуване) или на кратката енергия (впръскване) и да създава дадени емоционални преживявания. От позицията на даоистката алхимия, мускулите са важни, но човек трябва да разбира как да ги развива правилно, така че да са вградени в по-фината енергия и да не водят до енерго-изгаряне.
Хората, които се научават да изгарят енергията си бързо, при което протича активно процесът на окисляване, получават много силен емоционален изблик, който има временен ефект. Представете си – приближавате се към огън, който едва гори и не ви сгрява много, но пък можете да стоите около него ден, два, три, дори може би седмица и той ще ви топли и ще ви поддържа живи. Или наместо това донасяте туба бензин и бух – става ви горещо, хубаво, но след това огънят изгаря и ви става студено. Същото се случва и с мускулите ви.
Мускулите са ни дадени, за да спомагат и служат като опора на различните системи на тялото, най-важното обаче е, че мускулите са подхранващ елемент за другите телесни системи. Задачата на мускулите всъщност е да подхранват всички системи на тялото и да ги укрепват. Много опасно е да се развива мускулната група преди 30-годишна възраст неправилно. Трябва да се знае, че неправилното развитие на мускулната система води до източване на енергията от другите системи на тялото. Особено опасно е това, че в този случай се отнема енергията от сухожилията. А сухожилията са най-дълго живеещата система в тялото. Например ако човек загуби гъвкавостта и еластичността си, то това е първият знак за това, че мускулите му са отнели енергията от сухожилията му.
Затова трябва да разглеждаме мускулите не от позицията на развитието на трицепсите и бицепсите, а от позицията на анализа на това какво подхранва тази или онази група от мускули. Това е много важен аспект, който трябва да разберем, ако искаме да изучаваме тялото от позицията на даоистката алхимия.
Първата грешка при развитието на мускулите се състои в това, че без да отрегулираме работата на меридианите, започваме да развиваме мускулите. По този начин мускулите се превръщат в самостоятелен обект, в който се формира енергия и тази енергия заживява свой собствен живот. Така не ние изпълваме мускулите отвътре, а мускулите сами се изпълват както си искат. Цялата тази система започва да се развива независимо от човека и напротив – човекът става зависим от мускулите. А от такава зависимост не можеш да се освободиш лесно, тъй като нарушението засяга вече не само мускулите, а всички системи на тялото.
Най-важното е, че това води до нарушаване на енергията на духа, свързана с базовата енергия на черния дроб или, ако използваме по-понятен език, човек започва да изгаря волята в себе си. В резултат на това той губи своя дух и към 40-тата си година вече е едно нищо. Когато нарушението се случва на нивото на духа, човек трудно може да се върне, затова много от тези, които живеят днес, нямат изразена нито воля, нито човешки функции и по дефиниция не могат да изразяват такива.
Реалната сила на човека е не в мускулите, а в сухожилията, тъй като те представляват най-силната система с най-дълъг живот. Мускулите са най-големият подхранващ елемент за сухожилията ни. А ако мускулите се развиват неконтролируемо и неграмотно, то тогава се стига до деструктуриране на цялото тяло. Това води и до нарушение на работата на кръвоносната система. Представете си да се стигне до увеличаване на обема на неконтролираната кръвоносна система!
Ето защо поддържането и умението да се развива мускулната система е не просто най-важното умение, а представлява един глобален въпрос, който засяга съхраняването ни като хора. Наместо мотото «да развием мускулите» трябва да възприемем мотото «да се освободим от тях», с други думи важно е да не позволяваме на мускулите да подяждат тялото ни и мозъка ни. За нас важно трябва да е не толкова развиването на мускулите, колкото тяхното поддържане в правилния тонус.
Всяко движение и всяко упражнение представлява подхранване на мускулите, а не развиване. Ние всъщност не развиваме мускулите, а по-скоро ги структурираме. Един вид събираме тялото и го вкарваме във форма. Трябва да бъдем «сложени» отвътре, а не «обозначени» отвън.
В даоистката йога изкуството за развиване на мускулите е включено в понятието на науката за пропорциите. Човек не трябва да превръща себе си в парчета месо, които след това дълго ще висят и ще се пречкат. С други думи, това е едно удоволствие за 10 години, което, разбира се, ви дава определени емоции, но то е като огъня, ето защо така вие се оказвате изправен пред следния избор: или да изживеете 10 години и да изгорите духа си, или да придобиете истинска сила. Не бива да се забравя, че главната ни задача е да поддържаме и усъвършенстваме първоначалната си природа, която може да се развива безгранично.
Най-опасният период за взаимодействане на човека с мускулите е, така да се каже, през двата първи «мускулни» периода, когато човек расте чрез мускулите. Първият период продължава до 14-годишна възраст. Това е времето когато родителите разрушават децата, тъй като децата живеят според идеите на родителите си. Вторият проблематичен период е между 14 и 22 години, когато човек живее в съгласие с идеите на заобикалящото го пространство. Това е особено опасно за момчетата, при които съзнанието се формира физически до 28 години. Впрочем и девойките, чието съзнание се сформира напълно до 21-вата им година, често се превръщат в жертва на развитието на мускулите, с всички произтичащи последствия (нарушения в цикъла и в нормалното функциониране на матката).
Освен това, разбира се, неправилно изградената мускулна система създава в човешкия живот и много проблеми – тя го лишава от възможността да мисли нормално, като така лишава човека от една от най-висшите функции на опита му, свързани с анализа. Колкото повече е неконтролираното в тялото, толкова по-неконтролирано е и изтласкването на кръв в мозъка.
24 март 2012
RSS: