Практикуващият – разлика между първо и второ ниво
Един от основните проблеми при практикуващите е в това, че начинаещият не насочва вниманието си към това, до което може да достигне в най-близък план. Той сякаш битува в едно очакване, че всичко ще се разбере от само себе си, всичко ще дойде от само себе си. В резултат на това той не само не се придвижва напред, но под едни нови „одежди” затвърждава старите си проблеми, т. е. движи се назад. След изтичането на някакъв период, когато той вече е научил някакъв необходим набор от упражнения или е поддържал себе си в едни различни условия, той започват да се смята за „напреднал”. Забележителна ли е тази постигната форма обаче? Т. е. постигнато ли е реално задълбочаване или става дума за просто подменяне на една външност с друга, при което се съхранява или дори се влошава вътрешното?
Отличителната особеност на хората от първо и второ ниво, всъщност, се определя от работата и разбирането им. И ако това разбиране не е постигнато, то всичките им действия имат характера на едно колекциониране, събиране, но не и на преработване, а за опит дори не може да става и дума. Първото ниво не може да се характеризира от системност и реална способност за съсредоточаване върху задачите, следователно формулата за развитие не може да бъде разбирана, тя може да бъде само приемана. На първото ниво правим всичко формално, а на второто вече излизаме от тази формалност.
На първо ниво съзнанието по-скоро запомня и набира определен обем. На този етап вие сте колекционер и, разбира се, не само че не можете да съдите и определяте това, което правите, но дори не можете да го почувствате, тъй като за вас това би било просто един процес на реагиране. И той с нищо не би се различавал от живота, който живеете, с изключение на факта, че ще създавате дадени предпоставки за изменение.
Най-голямата и типична грешка (а в днешния свят тя е и неизбежна грешка) се заключава в това, че хората от първо ниво смятат, че правят нещо. Интересно е, че само на занимаващите се от второ ниво може да се обясни, че те все още нищо не са започнали да правят, докато тези, които са на първо ниво, са убедени, че отдавна практикуват нещо. Но каквото и да правят практикуващите от първо ниво, те правят всичко от позицията на собственото си разбиране и опит, а не от позицията на разбирането на практиката.
Единствено когато натрупат някакъв опит в практиката, те могат да започнат да разглеждат всичко от позицията на новия си опит, което, всъщност, отличава първото ниво от второто. Човешкото его е толкова неосъзнато и неуправляемо, че то налага на човека онези качества, с които се е родил и които вероятно е и затвърдил по време на живота си. Най-опасното за начинаещите е в това, че те измерват всичко от позицията на времето и реакциите спрямо онова, което може да се види или направи. Това им пречи да чуят реално и да разберат онова, което принадлежи на пространството или ритъма.
Ето един елементарен пример: реалната практика, реалното развитие започва единствено тогава, когато е постигната вътрешна хармония. Какво е реалната хармония? Тя настъпва когато сте създали условия за пропорционално съществуване на вашата енергия и сте във връзка с нея, т. е. тя най-малкото захранва мозъка ви и мозъкът ви се намира в покой. Въпросът е: Достигнали ли сте такова състояние? Това би означавало, че при вас са променени условията на съществуване и работа на съзнанието, т. е. става дума за едно физическо изменение.
Това е разликата между второто ниво и първото. С други думи, докато не са създадени условия за развиване на потенциала, вие сте принудени да хабите наличното. А това не е практика. На второ ниво ние трябва да разбираме, че всичко което сме правили дотук, сме правили формално, по редица различни причини.
И една от основните причини тук засяга факта, че просто не формално не сме можели да правим нещата. На първо ниво човек дори не че не иска, а просто не може да признае собственото си несъвършенство (дори ако се съгласява или заявява това.) И най-важното е, че той не може да сравни собственото си състояние с това, което може да бъде. Той не просто няма вътрешен ориентир, няма и външен такъв.
Той не може да види, да почувства и да направи елементарен анализ на състоянието на друг човек, който е достигнал такава кондиция. Същевременно има много неща около този външен аспект, на който човек естествено се опира, тъй като той самият е част от външна недоразвитост. Тъй като съзнанието му не е центрирано, то не е в състояние да усили само себе си, то няма сила да го направи. И когато попаднете на второ ниво, тогава първата ви задача ще се заключава в това, да доведе съзнанието си до етапа на разбирането.
Второто ниво предполага да разбирате това, върху което трябва да работите и най-вече да разбирате колко ценна е тази работа. Вие ще осъзнаете доколко „езотерична” е била цялата ви досегашна работа, тъй като не сте имали дори инструмент да разберете това, което правите. Трябва да се каже, че много хора така и не достигат реално до второто ниво и тъй като са се занимавали 5 - 7 години и смятат себе си за професионалисти (или поради някоя друга причина), започват да обучават другите, макар че в крайна сметка те не могат да обучават. А просто се опитват да докажат, че знаят нещо.
Как да разберете дали сте достигнали второто ниво или не? Много е просто. Второто ниво е свързано с работа с усилието. А това изисква най-малкото съд, т. е. пропорция и съзнание, което да може да се съсредоточава и да удържа поставените му задачи.
Да вземем, например, едно елементарно положение: човек сяда на пода за медитация, за да попрактикува. С какво се сблъсква той? С това, че заема положение, което за него е удобно или което той смята за правилно. В тази ситуация ако тялото не позволява на човека да седне правилно, той все още не е постигнал разбирането как да развива себе си правилно, за да може след време да заеме по-правилно положение. Положението не позволява да се поддържа задачата и съзнанието няма силата да работи над усилието в тази задача.
Разликата между първото и второто ниво е в това, че намирайки се на първо ниво, вие постоянно търсите и намирате външни възбуди, а на второто ниво се намирате в състояние на вътрешна възбуда. На второто ниво е важно най-вече да не си позволявате да се върнете обратно на първо ниво, защото обективно сте повишили честота са си. Обаче тъй като лесно можете да се върнете обратно, особено опасни за вас са всички изработени форми на взаимодействие с обществото, които понижават честотата ви.
Всъщност на второ ниво започва борбата за вътрешното качество. Променя се възприемането ви не само на самия вас, но и на хората, които ви обкръжават, и най-вече променят се вашите потребности. Второто ниво ви подсказва, че трябва да победите самия себе си. Ако на първо ниво виновни за всичко са околните, но не и вие, то на второ ниво виновен сте само и единствено вие. Ако продължавате да търсите виновни и да смятате, че за това, че нещо не ви се получава, са виновни другите, то тогава сте още много далеч от второто ниво.
Като цяло първото ниво се отличава от второто с това, че на първо ниво вие преминавате през живота без да разбирате усилието, което ви кара да се движите. Кой се замисля по каква причина се движи? Как въобще се движи? Тялото ви е безсъзнателно! Изработва се някакво усилие, което ви кара да се движите, а вие не го контролирате. А когато разберете усилието на движението, тогава можете да контролирате това свое движение. Това вече е второ ниво.
Приближете се към някой на улицата и го попитайте: „Ти чувстваш ли стъпалата си когато вървиш?”. Той ще реши, че ще сте се побъркали или сте напълно оглупели, а за мен човек, който върви и не разбира законите, които го карат да се движи, не принадлежи на себе си. Това, че наместо ръце, той размахва едни спагети все още не означава, че е човек. За мен ако не чувствам мярата на ръката си, то все едно нея я няма. А всички живеят, без да разбират, че ръцете си имат мяра. Попитайте когото поискате: „Ти знаеш ли мярата на ръцете си?”. Разбира се, ако зададете този въпрос на Ямайка, ще ви отговорят: „Йе-е-е-е, мен!”. Но това е вероятно единственото място на Земята, където хората разбират мярата или в крайна сметка живеят в съгласие с ритъма на дишането, което ги изпълва. И то просто така, без определение.
Тук важен е смисълът и той се заключава в това, че второто ниво ви помага да разберете мярата, мярата за всичко. Разбирате опората на речта си, дори и самите вие да говорите. Трябва да можете да слушате себе си. Никога няма да се научите да слушате другите, ако не се научите да слушате себе си! Аз понякога не слушам какво ми говорят или спирам да слушам, тъй като чувам, че думите не принадлежат на човека, който ги изрича. Защо трябва да слушам някого, който сам не разбира откъде идват собствения му словесен поток? Който дори не слуша сам себе си?
Най-важното, разбира се, е да чувстваш мярата на движението, тъй като тя задава циркулацията на енергията. Мога да ви кажа дори следното: има мяра на дишането, мяра на щастието, мяра на всички качества, затова аз смятам, че всичко трябва да може да се претегля, за да се научи човек да се развива. За тази цел трябва да се премине на второто ниво на съществуване – там, където реално ще работите над себе си. Или по-скоро там където вече сте готови да работите над себе си. Когато започнете тази работа, всички понятия, с които боравите, ще се променят.
Да вземем, например, едно понятие като любовта. В съвременния свят хората не могат да обичат, най-малкото защото са загубили мярата на дишането си, мярата на съществуването си и всичко, което говорят за любовта, е всъщност лъжа. Защото те нямат мяра за любовта! А ако нямат мяра, то тогава нямат и умение да я развиват. А ако не умеете да развивате любовта си, то тогава това не е любов, а реакция. Любовта е индивидуално качество на всеки отделен човек, а какво я предизвиква или посредством какво се е появила, е вече следствие. Важно е да умеем да развиваме качествата, които са ценни за нас.
Най-важното е, че на второто ниво трябва да научите себе си да търсите мярата във всичко, за да можете да развивате силата и разбирането си. И трябва да работите и да работите до тогава, докато не постигнете състоянието на безвъзвратността, когато ще постигнете такава вибрация, която вече няма да се понижава.
Не можете да бъдете по-добри, не можете да бъдете по-щастливи, не можете да имате повече, ако не промените себе си. Например ако искате да подобрите някои свои показатели, трябва да засилите енергията си.
Най-опасно е да смятате, че ако искате нещо, то просто трябва да го направите. За това е необходимо да се научим на умения, а желанието е реакция на неумението. Повярвайте ми, наблюдавал съм десетки хиляди практикуващи, които са запазвали показателите, които са имали по рождение, като изключение правят някои, които са ставали част от чужд процес и безсъзнателно са пребивавали в него. Ако нещо не ви устройва във вашия живот, ако искате да го подобрите, трябва да промените съдбата си. Променете съдбата си и моля ви...
Второто ниво е начало, то е некомфортно, тъй като разбирате какво трябва да направите. Като цяло вече сте подготвили себе си, но за вас то все още не е естествено. Грубо казано, когато сте живели безсъзнателно, не сте обръщали внимание на факта, че «Аз съм торба с боклуци», а сега вече разбирате: «Аз съм торба с боклуци!». А то никак не е комфортно... Когато човек живее насред боклуците, не се замисля за това, че живее в такива условия, а когато се измъкне от бунището, разбира къде живее, но все още не умее да живее извън бунището.
Когато работите вече на второ ниво, вие трябва да се ръководите не толкова от формулата: «Ако не знам какво правя, трябва да знам какво правя когато не знам какво правя.» Трябва постоянно да контролирате задачата си. Задачата ви е първото ниво на усилие.
Най-главното в изкуството на познанието е да се материализира задачата, това ще ви позволи да се освободите от бързането или от чакането. На първото ниво всички чакат, затова всички се мъчат. Докато нямате вътрешно усилие и способност да превключите честотата си, ще пребивавате на първото ниво, а дори може би и по-ниско.
23 март 2012
RSS: