Пътят на жената
Въпросът за разбирането или определянето на идеята, която формира някаква последователност в разбирането на жената от гледна точка на развитието или от гледна точка на живота, не може да има декларативен характер, както, впрочем, и характер на просто разсъждение. Това е така по две причини: Защото основният проблем когато разглеждаме въпроса за развитието на жената се заключава първо в емоционалното възприятие и второ – в нерегламентираното поведение на обществото спрямо жената.
Най-важното е, че пътят на жената представлява въпрос, който трябва да се разбира преди всичко от мъжете, а не от жените, тъй като регулирането на живота на жената и развитието й се съотнасят с условията на съвременния свят, в който мъжът определя както развитието, така и поведението на жената.
Но такава е днешната даденост... В човешката еволюция съществува много голям и осъзнат период, който е свързан с матриархалният строй. И преди да започнем да определяме каквито и да било аспекти от пътя на жената, искам да кажем няколко думи именно за този период.
В природата нищо не може да се образува от само себе си, затова щом е съществувал такъв период от време, значи той е имал свои закони. Този период е свързан с много интересен момент, когато вибрацията на Земята е била най-структурирана по своите резонансни закони.
Този период е позволявал на жените да се намират в едно уравновесено пространство. И именно условието за битуване в това уравновесено пространство е позволявало на жената да създава или, по-правилно казано, да напълва същото това пространство. Обяснение и потвърждение на това има в различни култури, дори в условия, когато матриархалният строй е отсъствал.
В древен Египет, Гърция, дори в Рим, при келтите и в Латинска Америка на жената е била отредена много важната роля да натрупва и генерира енергията на егрегора, което се разбирало като отношение на обществото към тотема или енергията на обитаваното пространство.
Това обаче се случва единствено при условие, че жената се намира във външно уравновесени условия. За да се осъществят тези естествени възможности на жената, били създавани специални условия за живот, в които вътрешният баланс на жената не се нарушавал под влиянието на външните въздействия.
Между другото, оттук идва и идеята за дома, която е напълно женска идея. Мъжът никога не е бил ориентиран към живота в затворено пространство. Затвореното пространство било създавано единствено за боговете, които подхранвали енергията на пространството. Подобна роля била отредена и на жената. Възниква следният въпрос: Откъде се е появила идеята, че мъжът може да се развие по-добре и да достигне по-високи резултати? Отговорът е социален и физиологичен. Да започнем с физиологичният.
Затворената система на жената предполага генериране на енергия чрез матката, но матката не може да генерира всички възможни за човека честоти на енергията. Впрочем това не означава, че жената не може да премине към мъжки принцип на генериране на енергията. Циркулацията на енергията при мъжа по природа се определя от съзнанието, докато циркулацията на енергията у жената се определя от матката. Според първоначалните си показатели мъжът има условия за максимално преобразуване на енергията.
И така, природата на жената предполага работа с ограничен диапазон от честоти, но при нея съществуват условия за работа с тези честоти, докато мъжът може да работи с по-високи честоти, но няма условия за подобна работа.
Можете да кажете: Какво излиза тогава – ако мъжът няма вътрешна опора, тогава как съобразява той и как е създал всичко това? Кой обаче е казал, че то е създадено от мъжа, и че той регулира всичко? За това е необходимо да разбираме свойствата на енергията. По своята природа мъжът е медиум, той има точка на определяне, но няма точка на управление на този процес. Съзнанието на мъжа регулира по-висококачествени характеристики, които определят природата му. Всъщност мъжът визуализира живота в тези честоти, в които пространството желае да съществува. Той не привнася собствената си воля и разбиране.
Сега ще приведа и пример за социалния аспект на принизяването на жената. След края на матриархалния строй мъжът поел регулирането на живота на жената, или разбирайте, направил го е не мъжа, а медиума. А за медиума трябва да съществува един по-съвършен медиум (един от тях например е келтският св. Колумба).
Най-интересното обаче, е че паралелно с това хората започнали да създават Знанията. Знания създавали основно мъжете. Излиза, че всички Знания са създадени от медиуми и че в това няма никаква разумност. Проблемът обаче е в това, че мъжът е играл ролята на медиум, но тъй като не е разбирал тази си роля, е създавал идеята за един лъжемъж. Ориентир за него били медиумите от по-високо ниво. Оттук между другото идва и почитанието при мъжа на подчинения спрямо началника, който енергетически за него се явява просто медиум от по-висок ранг. Медиумите мъже са се делели всъщност на две големи групи: по-езотерични (които почитат по-скоро проявените медиуми, в тази група могат да се включат всички светии) и по-малко езотерични (така да се каже разумните медиуми, за които почитаният медиум е медиумът на Учението).
По този начин за хората на науката медиумът Нютон заема по-висока позиция от Исус Христос. Интересно е да се сравнят Нютон и Исус от гледна точка на даоистката концепция, при която Исус Христос се разглежда като адепт, достигнал способността да трансформира физическото си тяло, което в даоистката традиция се явява определена норма за знание. Нютон е доказал, че в даоистката традиция има норма за по-високо знание – оперирането с по-висококачествени енергии.
В даоистката система по-висше се явява изкуството за трансформиране на съзнанието, а не тялото. С други думи, грубо казано, Исус Христос е трансформирал себе си, а Нютон е трансформирал пространството, т. е. променил е геометрията му. Най-интересното в случая е не в това, което Нютон разкрива пред света, а в това как го прави.
Или да вземем за пример Бах – подобни хора са материализирали високочестотни вибрации. Това обаче е медиумно, а не съзнателно усилие. Тоест жената има по природа по-голям разум от мъжа, макар и разумът й да има граници.
Идеята за женската интуиция разкрива концепцията за знанието. В определен етап от социалният живот когато жената е разбирала не само физическата природа, но и енергийната, тя е изразявала това и най-интересното е, че мъжът е определил тази разумност у жената като езотерична, т. е. той е видял човешката разумност от гледната точка на собствените си медиумни свойства.
Фактически мъжът, без сам да разбира, че е медиум, е определил жената като медиум. А единствено медиумът може да определи друг медиум. И така се стигнало до една много интересна ситуация, в която жената, без да бъде медиум, била определена като такава, само защото отделни вибрационни свойства са били неразбираеми или изгубени за обществото. Така започнал и периодът на унищожение на жената.
Естествено, когато била поставена в едно такова нарушено външно пространство, което не й позволявало да се намира в равновесно състояние, жената загубила вътрешната си връзка. В резултат на това жената, която притежавала по природа базово съзнание, престанала да го използва. Доказателства за това има на всички етапи от еволюцията.
Например, ако жената е родена с добри пренатални показатели и й се удаде възможност да живее в по-уравновесени външни условия, тя постига значителни аналитични възможности, недостъпни за съвременния мъж. Мъжът, има показатели за мислене, но не е в състояние да ги използва, тъй като за целта трябва да намери вътрешна опора. А тази вътрешна опора трябва да се създаде.
В резултат на това излиза, че природата на човека е в постоянна зависимост от пространството, в което живеем. Но жената, загубила природната си разумност, започва да разрушава още повече пространството, тъй като по природа жената не може и не бива да живее в хаотично състояние. По природа жената има център и когато попадне в хаотично развитие, обществото дори не й дава възможност да изгради връзка със собствената си матка. Обществото разглежда жената като някой, който ражда деца.
Никой не се замисля, че матката ражда нещо всеки месец. Матката е създадена, за да усъвършенства енергията както на самата жена, така и на пространството. Днес не можеш просто да обясниш на хората, че в миналото женската матка е била използвана за усъвършенстване на пространството на тотема, за подобряване на занаятите, за подобряването на всички действия, в които тя е участвала, че жената е била като генератор. Освен това днес жената след като генерира тази енергия, не умее да я използва. Тъй като са й отнели базовата разумност и тя е вече подчинена на хаотичността на пространството и енергията на този хаос я дестабилизира, дестабилизира естествения разум (цикъл), от който тя зависи.
Мъжът-медиум е измислил за нерегулируемата си енергия развлечение – секса. Щом има енергия, то нещо трябва да се прави с нея! И естествено тъй като жената може да изработва енергия, тя започнала да възбужда лесно мъжа, понижавайки честотата му. Така мъжът преминал от категорията на мъжа-медиум (където разум липсва, но е налична застраховката на свръхчестотната вибрация) към мъжа-животно (при който, заради понижението на честотата и отсъствието на разумност, мъжът се приближил към животинското вибрационно ниво). В резултат на това се създала схема на отношения на изключително примитивно ниво.
Римляните измислили начин да развиват мускулите, за да разрушават духа, но кой е измислил секса, за да се унищожава енергията? Има няколко възможни отговора, но все пак най-голям успех в това отношение отново са постигнали римляните (някои изследователи виждат особен смисъл в обратното прочитане на думата Roma – Amor).
Във всеки случай в крайна сметка мъжете създали изкуството за разрушаване и на мъжете, научавайки ги да развиват непропорционално мускулите си (нарушавайки идеята за единността на тялото), и на жените (създавайки условия за генериране на хаотична енергия, с която съзнанието на жените вече не можело да се справи).
Тази история рисува една интересна формула, в която жената е продукт на пространството, насочен към генерирането на човешка воля, докато мъжът е продукт, насочен към разрушение. Ако е така, то тогава някъде трябва да съществува пространство, което спомага за създаването на идеята за подобно съществуване.
В тази връзка интересно е да се проучи насоченото действие на две култури – етруската и келтската – които са се борили срещу понижаването на честотата при човека, като не са му позволявали да премине към нерегулируемо сношение. Ако внимателно разгледаме историята на взаимодействието на Рим с келтите и етруските, ще забележим следният интересен факт: Там, където се намира Рим, се генерират резонансни енергии, насочени към разрушаването на човешката воля. Оттук, както се казва, се открива цяло поле на интерпретации и теории. Какво всъщност представлява италианецът днес? Човек, който зависи от емоциите. А емоцията и реакцията са точка на разрив, точка на разрушение при всеки човек.
Днес жената представлява именно този аспект, тъй като хаотичното пространство вече е вътре в нея. Затова първото, което трябва да се направи, е да се повиши честотата на жената, за да се върне енергията в мозъка й. Затова пътят на жената се свежда към най-важното – повишаване на честотните показатели.
Ако не се повишат честотните показатели на жената, тогава резонансните сили много бързо я понижават до необходимото си потребляемо ниво. Ако жената не разбира как може да повиши вибрациите си, тогава с каквото и да се занимава, то няма да може да се смята за развитие. С други думи, под друго име тя ще продължава да прави това, което е правила до момента (вж. книгата «Путь женщины»).
Така когато говорим за пътя на жената, трябва да накараме жената да търси две неща: първо – външен баланс, защото без него тя не може да започне да се развива; и второ – възможност за повишаване на честотните си характеристики, което ще й позволи да се освободи от зависимостта, привнесена чрез социалното развитие.
Ще възразите: Ами епохата на Възраждането? Епохата на възраждането е най-емоционалният срез, създаден от човечеството. Тогава човечеството е преминало към външното ориентиране. Човешкото съзнание е като пинг-понг, то трябва да се оттласне от нещо, ако не е в себе си, и творчеството от епохата на Възраждането е един от най-големите капани за съзнанието, когато хората преминали от чувства към емоции. На човечеството било наложено конкретно възприемане на красотата – появила се реакция на красотата, без да има разбиране на красотата. А между двете има съществена разлика.
Да вземем за пример гърците – на определен етап от развитието те решили да структурират боговете, а затова са необходими знания. Те имали чувства, възприятия, но съзнанието им не било развито. Затова гърците създали условия за появата на философията и спомогнали за развиването на изкуствата, развиващи мозъка. Отначало всичко било нормално, като с това са свързани две интересни концепции: платонизма и неоплатонизма, където наблюдаваме връзка с древните разбирания, но съществува също така и опит да се оперира със съзнанието.
Така се стигнало до засилване на мозъка, но и до загуба на способността за вътрешно виждане. Именно тези първи умни типове създали римската култура, засилили съзнанието, но и загубили връзката с природата. Тоест опитали да направят от мъжа човек, да го измъкнат от медиумния план на съществуване. Може да се каже също така, че така се е стигнало до идеята за съвършения човек, затова тук можем единствено да се преклоним пред римляните. Но ако тази идея не се е осъществила и дори е била изкривена, каква полза от нея?
Тези първи съвършени или полусъвършени хора започнали да обучават останалите как да мислят. И какво постигнали?! Далеч не всички започнали да мислят, но пък загубили връзката с природата!
Това е идеята за първото световно правителство, което включва Аристотел, Сенека, Платон, Цицерон. Това са първите истински масони. Истинските масони са онези, за които никога не би помислил, че са масони, и те всички се изсипали върху евреите. Идеята за вредните евреи измислили римляните. Първоначално те измислили цялата история, за да отвлекат всеобщото внимание, а и така да защитят мястото, където било създадено съвършеното пространство (Йерусалим).
А къде се е сформирал фашизма? В Италия, разбира се! Той се е развил в структурирана форма вече в Германия, а Хитлер е изпълнявал единствено ролята на медиум, но първоначално фашизмът е дете на основателя на футуризма Филипо Томазо Маринети и един от лидерите на дясното крило на работническото движение Алчесте де Амбрис.
И тук историята с евреите се повтаря: Отначало римляните измислили цялата история за евреите, а след това създали от евреите най-реакционният народ. Всичко това обаче е нищо в сравнение с основното оръжие за разложение, измислено отново от римляните – любовта. Дори сексът е нищо в сравнение с тази провокация. Защо? Ами защото любовта като чувство не може да съществува в хаотично пространство, тя разрушава жената. Любовта като чувство може да съществува единствено в постоянно уравновесено пространство. Всичко останало е емоция и изработен от обществото набор от реакции спрямо нея. В древността човекът изразявал определено отношение към небето, а след това поради някаква причина хората започнали да изразяват отношение един спрямо друг.
Любовта днес е емоция, но тя може да се разгледа сериозно и като физически процес, т. е. да се разгледат различните вибрации на разбиране на това чувство, които се изработват от различни жлези. Хората обаче не могат да ги идентифицират, тъй като съзнанието им е по-слабо от тези емоции и естествено бива подчинено от тях.
Когато вибрацията на човека е по-ниска от задачата му, тогава е трудно да се стигне до задачата и това може да се превърне в сериозно затруднение. Но пък първите, които могат да се справят с тази ситуация са жените. Затова днес последователността при обучаване трябва да бъде следната: развиваме жените, след това развиваме децата, след това милиционерите и военните, и накрая всички останали.
05 април 2012
RSS: