Белидeнс (танцът на корема) като изкуството на живота

Напълването в танца

Танцът за жените се явява като определена форма за напълване. Това е изкуството на преживяване на женското начало, защото жената може да живее само в действията, които я напълват. Действията, които не я напълват – изтощават жената физически и духовно.

Само след като успее да достигне нивото и качеството, на които се случва нейното напълване, тя ще може да носи в себе си истинните качества на жената. Напълването представлява понятие, което е зададено от природата на качеството на живот, определящо физиологичните и емоционални потребности на жената.

В нея по природа е заложено майчинското начало и това е процес, който ѝ позволява не само да живее, но и да твори. Без напълване е невъзможно да се придобие сила, а без сила е невъзможна опората и вярата в самата нея. При наличието на сила вътре, се намалява зависимостта и потребността от безсмислени търсения (лишени от всякакъв смисъл и напълващи чрез външната дейност, които единствено ѝ помагат да се забие и изгуби в морето от различни действия).

Напълването представлява самото дишане на жената и то е определено условие за нейното нормално и качествено пребиваване, основаващо се на процесите на съхраняването, износването и удържането, тоест на тези функции, които всъщност определят истинната красота.

Напълването е живителна влага, подхранваща цветето, даряваща живот и създаваща условия за развитие. Жена, която не умее да се напълва, е неспособна не само да бъде в процеса на развитие, но и в състояние на реализация.

Напълването представлява танц, който подхранва и вдъхновява природата на жената. Танц, който се определя не от физически и технически характеристики, а от ритъма, което позволява да се придобият и развият вътрешни опори. Така както Земята се напълва под действието на природния ритъм, изпълнявайки своя танц във Вселената, така и жената е в състояние да се намира във фазите на прилива и отлива не само по волята на Луната, но и по своята собствена воля, въвличайки себе си, по този начин, в процеса на контрол над своето напълване. Тялото на жената трябва постоянно да се подхранва и измива чрез всички есенции на живота: погледите на мъжете наоколо, пеенето на серенади, звука на вътрешния пулс, усещанията, миризмите и т.н.

Всичко това създава определена природа на единно звучене. Напълвайки се, жената на първо място напълва своето сърце. Тя придобива вътрешно звучене, което превръща всеки един неин жест и всяка една крачка в природно явление. Явление, което контролира самата тя.

Жената – това е стихия, мека и податлива, когато се намира в хармония и бушуваща и неконтролируема, когато тази хармония я няма. Пребивавайки в качествено и напълнено състояние, жената излъчва божествена есенция, опръсквайки с нея всичко, което се намира наоколо. Намирайки се в неулегналия и неконтролиран процес на своя живот, тя се превръща в разрушителна сила, която унищожава не само ритъма на своята личност, но и обкръжаващия ритъм.

Танцът като подхранване

Още в древността хората са се прекланяли пред напълването, като пред определена форма на божествено проявление. Жената, всъщност, представлява съд, в който трябва постоянно да се намира живителна влага. По тази причина хората създали танца, за да поддържат качеството и жизнеността на този съд. По-скоро, стигнали до него по естествен начин като до процес, който позволява не само да се напълваш, но и да усвояваш енергията, преобразуваща се в процеса на танца.

Намирайки се в танца, жената се учи да съпоставя своите нужди с качеството си на живот. Нейните потребности започват да се опират на вътрешното (духовното) търсене, а не външното, когато следва за ритъма и условията, които най-често не съответстват на нейните реални нужди и възможности. Цялата външна активност на жената се определя от нейното напълване и ако то не присъства или е недостатъчно, жената се хвърля в хаотичен танц, превръщайки своя живот в преследване на нищо!

Дори когато се намира в най-интензивните събития и действия, такава жена не умее правилно да се ориентира по отношение на тях, което довежда до ситуация, при която събитията по-скоро отнемат нейната енергия и време, отколкото да я напълват. В този случай тя става част от процеса, а не процесът – част от нея!

Напълвайки се, жената се оказва в състояние предразполагащо я към изменение. Умението да се изменя, ѝ позволява да изживява своя живот не само количествено, но и качествено. Подобно на Луната, преминаваща през петнайсет изменения в своя пълен оборот, жената е способна да получава петнайсет различни чувствени есенции. Така както Луната има четири форми на преживяване (според сезоните), така и жената има четири добре различими форми на живот в един цикъл.

Излиза, че тя изживява 60 форми на вътрешни изменения в течение на една година. Но, за да може да почувства това, тя трябва да се научи как да напълва себе си. По този начин, танцът за жената се превръща в условие за поддържането на живота ѝ в представите за съд, защото танцът – това е условието за познаването на своята природа, нейното съхранение и развитие.

Белиденс – алхимичният танц

Всички танци могат да се класифицират в съответствие с условията, които задават. Такива условия не могат да бъдат повече от петнайсет, тъй като точно толкова условия са заложени от природата (въпреки, че трябва да отбележим, че всяко качество може да има различни форми на проявление, поради което могат да бъдат изцяло представени чрез някакъв голям и цветен букет). Всеки танц представлява перла, но сред цялото разнообразие от танци, особено се отличава алхимичният танц за жените, който се явява белиденс (belly dance) или така нареченият „танц на корема“. Основният смисъл на този танц, всъщност, се заключва в познанието за изкуството на напълването и вътрешното изменение.

Танцът на корема представлява изкуството на съединяването на жената с нейната вътрешна природа, т.е. с нейната матка. Практиката на белиденс има много дълбоки корени и знания, които са свързани с умението да се намираш в законите на естествеността, тоест в законите, позволяващи да се съедини природата на физическото и духовното.

Белиденс учи как да се съединиш със самия себе си и предлага на жената как самата тя да се намери. Но преди всичко, е много важно да погледнем себе си и своя живот отстрани, защото само когато се видим отстрани, можем обективно да се оценим себе си, а също и нашите действия и вяра.

Танцът ни довежда до определянето и построяването на връзки не само в нас самите, но и определени връзки с мястото и обществото. Научавайки се да обръщаме внимание на себе си и своите връзки и научавайки се да получаваме удовлетворение (напълване) от своите действия, ние се обучаваме как да построяваме всичко около нас и да намираме не просто някакъв ред, а правилния ред, където всеки предмет се намира на своето място. И тук вече стигаме до понятието за реализация. Танцът се превръща в учителя, който не само ни напълва и ни дава сила, но и ни учи как правилно да я използваме.

Ако не достигате реализация – нито вътрешна, нито външна – чрез танца, това значи, че още не сте започнали да танцувате. Вие сте внесли в танца своето разбиране, което може и да се отличава от истинното разбиране за това действие. В резултат на това, не позволявате на танца да ви обучава, а започвате да го използвате, както и всичко останало около вас. А това е лъжовен път!

Физиологията на белиденс: матката като център на танца

Във всеки танц трябва да има център и в белиденс такъв се явява матката. Ако не танцувате по отношение на своята матка, то тогава още не сте достигнали до истинското разбиране за този танц и само повтаряте някакъв набор от упражнения. В този случай, реализацията се превръща или във ваше определение, или във вашия предишен опит, а този опит, който движи много жени, много често е доста далече от правилното разбиране за танца.

В тези условия не танцувате, а просто мечтаете или си въобразявате, че танцувате. А в мечтите за танца или във въображението за него, можете да се намирате много дълго. Но танцът не може да бъде измислен, той може само да бъде изразен с разбираеми, или пък с неразбираеми действия. Обаче и в първия и във втория случай са необходими определени условия.

Самореализация в танца

Разбирането за реализацията трябва да стои на преден план във всяко едно действие, което извършва човек, но не бива да го движи изначално. Не можете да се опирате на реализацията от самото начало, защото това ще бъде несбъдната мечта до момента, в който не достигнете естественост. Естествеността сама определя степента на напълването и потребностите на човека. И не бива да се забравя, че всеки си има своя степен на естественост. Самодостатъчността на човек идва от напълването с неговите собствени действия, а по-нататък следва истината или мъдростта.

Достигайки реализация в танца, превръщате действието в истина. Може да се каже, че заставате над себе си или по-високо от самите вас. Това е съществен фактор, който има важно и дълбоко значение. Какво означава да се достигне мъдрост? Това е когато постигате истинност и придобивате реално знание за това, което правите и можете да усилите и направите по-фино действието и да го доведете до най-върховите центрове, заложени в акта на познанието.

С други думи, човек в тази фаза се превръща в непосредствен участник в акта на познанието, когато действието започва да го приближава все по-близо до истината и мъдростта. Аспектът на човешкото битие, който се изразява чрез танца, всъщност, първоначално е бил ориентиран именно към подобна форма на преобразуване.

Вдъхновение и развитие

Пристъпвайки директно към реализацията на даденото символично значение на танца, вие се сблъсквате със следващия символ, свързан с вдъхновението. Това е много интересен аспект, който най-често се определя като първичен, опиращ се на вече съществуващите качества на самия танцуващ. Бих искал за малко да се спра на това, тъй като тук има към какво да привлека вашето внимание. Много хора обясняват причината и качеството за възникването на своя продукт с вдъхновението. С други думи, за тях вдъхновението се явява като първична истина и първична мъдрост, за които по-горе вече говорихме. А това е грешно.

От гледна точка на истинското развитие, вдъхновението без мъдрост се намира на по-ниско ниво на творение (дори ако вдъхновението ни позволява да изразим своето действие във вид на някакво свръхдействие или свръхсъбитие), отколкото, например, постоянната, но естествена рутинна дейност.

Тук е уместно да се направи анализ, например, на творчеството на Ван Гог, Паганини и много други велики хора. Можем колкото искаме да говорим за тяхното величие в самоизразяването в изкуството. Безспорно, това е така. Но ние сме длъжни да разбираме, че в рамките на обсъжданите от нас понятия, не те се явяват резултат от дейността на някакво творение, реализирано в една или друга форма, а определени условия, които са позволили на тези хора да заменят всички предишни символи-стадии на тяхното творчество. И не да развият в себе си, а именно да заменят. По силата на обстоятелствата в живота на тези хора, формата на тяхната енергия била до такава степен заменена и дотолкова ориентирана към определено състояние, че това им позволило да изразят вдъхновението, което ги карало да „свръхтворят“.

Свръхтворението в дадения аспект не се явява резултат от дейността на тези хора, а трябва да се разглежда или като следствие от реализацията на условията, в които те са се родили, или като следване и зависимост от определени обстоятелства в живота им. В творението трябва да присъства определена дисциплина: тя поддържа естествеността. Естествеността, всъщност, поражда мъдростта, която се явява елемент на осъзнатото действие.

Общо взето, ако влезем в която и да било психиатрична клиника, ще намерим много потенциални „ван гоговци“, на които не достигат само някакви външни условия или, иначе казано, „външен танц“, за една пълна реализация. Обаче разликата между вътрешното състояние на условния Ван Гог или Паганини и пациентите на психиатричната болница може и да не е във всичко. Тоест, при последните съществува потребност от изразяване на определено състояние, въпреки че не могат да го вкарат в този свят. Ако им се покаже как да направят това, тогава ще получим чисто нови творци, които по нищо няма да се отличават от великите класици и майстори от миналото.

Но тук, изключително важно е да не се забравя, че актът на творението е винаги двустранен процес: освен този, който твори, трябва да присъства и такъв, който ще може да го разбере. И това вече ни кара да се обърнем към определено свойство на човешкото съзнание. Ако съзнанието на възприемащия е привързано към конкретен акт на творчество, тогава то ще се държи по един начин, а ако ли пък не – по-друг. Разбирането си има свое движение, свой поглед, свой слух, свое време и място. Същият този Ван Гог, например, дълго време никой не го е разбирал.

Природата на творчеството в танца

Тук стои въпросът не за това кой твори, а за това какво се твори. Това опаковка ли е или продукт? Танц или просто движения? Тъй като движенията не са танца, те са просто инструмент на танца. Може ли човек да разбере танца без да бъде въвлечен в него? И, може ли да се говори за естетика на възприятието, ако тя се основава само на определена информация или навици?

Танцът, преди всичко, представлява вътрешно изразяване. Жената, която танцува белиденс, се опира на четири проявени и четири непроявени движения. И хоп, външното движение спира, но вътрешният танц продължава независимо от това. Танцуващата жена стои в продължение на една минута, десет минути или дори час! Вие ставате и си тръгвате, защото това, което виждате престава да ви удовлетворява. Но може би именно вие не сте готови за това? Как и кой може да отсъди в този случай? И имаме ли изобщо право на това?

За да можем да даваме определение на танца, първо трябва да се научим как да бъдем съучастници, как да съпреживяваме, как да виждаме, без да гледаме и да чувстваме, без да се докосваме. Качеството на водата „Евиан“ не се определя от естетиката, а от съдържанието! Може би е странно да се говори за изкуството, без да имаш разбиране за самия себе си.

Въпреки че, в рамките на дадената работа пред мен не стои непосредствената задача да разбера съвременното отношение към изкуството и да го критикувам. Аз говоря преди всичко за символите на танца. Танцът – това е поезия и определен обем. Белиденс учи жената как да се потапя в този обем и да бъде съпричастна на него. И само единствено тогава, когато това съединение се случи, може да стане дума за определена последователност от действия. Или, по-правилно би било да се каже, че тя трябва да се научи да съпоставя всяко свое движение с обема. Даденото съотношение, в края на краищата, всъщност определя вдъхновението като качество или като постоянно качество, но с различна степен на напълване. А какво следва след това? След това започва Пътят.

Танцът като Път

Всичко, което правим след като придобием вдъхновение, се нарича Път и точно това е моментът, когато в танца се появява не само сърце (вдъхновение), но и съзнание. По този начин, се получава така, че между танца в началото на неговото изучаване и танца, който се явява Пътят, има много голямо разстояние. И едва тогава, когато танцът действително се превърне в Път, тогава в действителност придобивате щастие, от факта, че живеете, което се определя от вашите действия тук и сега.

По този начин, всяко едно действие, което извършвате, рано или късно ще трябва да се превърне в Път, на който всяка стъпка ще се явява акт, въплъщение и реализация. Плюс това, най-важното е, че няма да възникват никакви съмнения, че не губите, а само придобивате и създавате, създавате и възпроизвеждате.

Тук бих желал да посоча още един немаловажен за жените аспект на танца, свързан с изчистването. Виждате ли, смята се, че идвайки на този свят, ние носим в себе си не само положителни функции, но и определени отрицателни по качество такива, от които сме длъжни да се освободим в процеса на нашия живот. Това е още една причина, поради която танцът следва да се разглежда не като някакъв набор от движения, а по-мащабно – като Път, дори и ако имаме само някакво частично разбиране за това или се намираме едва на начален етап от познаването на този процес.

Танцът – това е изкуство, знание и философия. И както всяко действие, изисква определено усилие, някакъв акт на опрощаване и акт на състрадание, който изчиства вас и вашето действие или изчиства някого от нарушаването на законите и, на първо място, от нарушаването на принципите за развитието на духа.

Необходимо е даденият символ да се разбира и осъзнава много ясно във всяка форма на активност от нашата дейност. Това особено се отнася до танца, тъй като тук ние се обръщаме, преди всичко, към самите нас, потапяйки се в едно дълбоко и интимно общуване с нашите същности.

Танцът изисква от танцуващия задължително да премине през вътрешно изчистване, в противен случай той никога няма да се превърне в Път за него. Сложността тук се изразява в това, че всеки акт на добродетел, състрадание или опрощаване изисква от нас определено право и увереност, че можем да направим това. Всеки от нас може да даде определение на друг човек и неговите действия и да изрази определено съждение. В действителност никой от нас няма реалното право на това. Не прилагайки върху себе си определено усилие и не стъпвайки на пътя на осмислянето на своята собствена природа, значение и качество, ние не сме в състояние да оценяваме когото и да било, давайки обективни определения.

Оказва се, че просто сме неспособни да съединим енергията на обективното съждение и анализ с действието, което извършваме. И само този, който може реално да вложи качеството на своята енергия в думите, които умее също така и по съответстващ начин да оформи в идеи, реално може да формулира свое мнение и да носи отговорност за него. Във всеки друг случай, ние проявяваме себе си като хора, които не са отговорни за своите думи и ставаме заложници на безотговорни действия и решения.

По този начин, в началото на неговото изучаване, танцът трябва да стане инструмент за осмислянето на собствената природа. Въпреки че, развивайки себе си, вие сте длъжни да разбирате, че докато не постигнете определено истинно разбиране за това какво правите и за какво го правите, няма да можете да изразите дори полупрофесионално мнение по отношение на предмета на действието. Всеки човек се намира в една или друга фаза на несъвършенство, което го подтиква да извършва определени постъпки. На фазата на познанието е необходимо да се отдръпнем от съжденията, обсъжданията и други аспекти, които могат ни отвличат от дейността ни и дори да разрушат това, което вече имаме.

Алхимията в танцa

И най-накрая стигаме до последния символ, който е необходимо да се обозначи като директно свързан с танца, а също така и с всяко действие на човека. Това е алхимичната основа на всяко действие, т.е. основата на изкуството на развитието. Може да се определи като една нова форма на съществуване, раждане и преобразуване. С други думи, най-общо казано, танцът трябва да сформира в практикуващата жена дадено ново начало в умението ѝ да генерира енергия, която, в крайна сметка, ще подхранва нейния дух. Това може да бъде съотнесено с формата на прераждане, когато вие, в действителност, обновявате себе си.

Всяко действие трябва да ви обновява. Прераждането – това е тази форма, това качество на съществуване, което ни освобождава от ненужното и ни дава възможността да придобием нужното. Придобиването на по-високо качество на духа е основна задача за всеки човек, който е дошъл на Земята. Не разрушаването на своя дух, а неговото придобиване или укрепване.

Алхимичните процеси имат свои принципи. Ние сме длъжни да съзерцаваме всяко действие, което извършваме. Правилното действие представлява определен модел, мандала или лабиринт, който съдържа в себе си множество интересни и разнообразни знания. И преди да можем да пристъпим наистина към него и да започнем да го разбираме, е необходимо да се научим да съзерцаваме, тоест да пребиваваме в процеса на действието. С други думи, съзерцанието – това е една от формите за развитие на концентрацията.

Ако не съзерцаваме процеса и не се намираме в него, ние не можем бъдем концентрирани върху този процес. Ако не се концентрираме, ние не се приближаваме към разгадаването на процеса. Това е много важно, защото то трябва да ни доведе до разбирането за следващия аспект: във всяко действие трябва да присъства възможност за преобразуване. В резултат на това, стигаме до следващата формула: възможността да бъдеш в това, което правиш – това е възможност за самопреобразуване, което всъщност е заложено в алхимичното преобразуване на действието, основаващо се на определени закони и знания.

С други думи, ние се учим да знаем. Отначало се учим как да действаме, съзерцавайки, а след това се учим как да знаем какво правим. Така развиваме знание. И тук е много важно да обърнем внимание на това никога да не говорим така: „да, аз това го знам, разбирам го и т.н“. Можете по всякакъв начин, разбира се, да оправдавате подобни заявления, когато си поискате, например, като съкратите процеса на участие в разговор или някаква друга дейност. Но трябва ясно да се разбира едно нещо: няма и не може да има предел за знанията.

По-нататък, ако сте изучили дадено движение, то това още не означава, че го знаете. Дори и ако сте изгубили десет години за него, трябва да избягвате фрази от типа: „да, знам го“ или „да, умея го“. Изключително важно е да се научите да намирате нови моменти във всяко едно движение. Знанията се отличават не по външната последователност, а по дълбочината, която разкриват. Едно и също движение има няколко степени и своя дълбочина, в която трябва да се потопите. Ето защо няма прости или сложни движения, а има просто движения.

Ако повтаряте едно и също „просто“ движение, но не се намирате в него и то не ви дава истинско напълване, тогава това действие не е ваше, защото не се реализирате в него. А ако, защитавайки своята позиция, говорите: „то не ми е нужно“ или „това действие е лошо“, то това е неправилно.

Всяко действие – независимо дали правите една крачка или цяла поредица – има една и съща опора (стъпала или колене, например), една и съща концентрация, едно и също усилие и една съща енергия. И макар да има различни начини за изразяване, именно това ни довежда до разбирането, че няма прости действия. Най-сложните действия, в действителност, са най-простите.

Едно от най-сложните действия е това да седиш и да бъдеш! Да стоиш и да бъдеш, да лежиш и да бъдеш, да ходиш и да бъдеш, а не просто да извършваш някакви сложни технически действия, защото това вече е резултат или процес. Не блокирайте своя акт на познание с това, че смятате, че нещо знаете, защото по този начин нарушавате принципите на познанието, което реално няма граници.

Знанието представлява самия акт на циркулация или движение, опиращо се на циркулацията на енергията, която създавате по пътя на действията. Проблемът тук се изразява в това, че когато е нарушена циркулацията на енергията, се нарушава ритъма и се изменя качеството на живот. Количеството започва да подменя качеството. Танцът реално учи как да се намирате в съгласие със собствения ви ритъм.

Човек, обаче, не може да придобие съответствие със своя ритъм, докато в него е нарушена циркулацията на енергията му, а тя не зависи от сложността или простотата на движенията, просто се изменя нейната скорост. Многото сложни и бързи движения по-скоро разрушават циркулацията, отколкото да я развиват, тъй като тук значително се усилва изискването за концентрация и възможността на тялото да удържа контрола над външните и вътрешните връзки.

Танцът като език за общуване с тялото

Танцът ни учи как да общуваме със своето тяло. Получаваме определен език за общуване с тялото или език за общуване чрез тялото, т.е. по отношение на себе си, обучавайки се да общуваме със своето тяло чрез действията, или по отношение на външния зрител, учейки се как да демонстрираме, говорим и показваме. Естествено, когато получавате и развивате знанията за тялото, разкривате различни възможности за неговото подхранване и напълване с чувства.

Чувствата не се появяват отникъде, те са част от енергията, която изработва нашето тяло. И ако то е блокирано и свито, тогава дадената енергия не може да напълни нашия вътрешен обем и не може да се съхрани, а просто се изхвърля от него. Тук, всъщност, възниква проблемът, за който говорихме по-горе: човек вместо да получава и съхранява енергията, я губи и, вместо да я поглъща и да изработва определени функции, я изхвърля навън, тоест не я изживява и не се напълва с нея, заради неспособността си да осъществи това чрез своето тяло и съзнание.

В плен на зрителските симпатии

Съществува още един важен аспект, свързан с танца, който не бива да се пропуска. Дайте да го наречем условно някакъв елемент на употреба. Даденото понятие е свързано с две форми на човешкото съществуване, основаващи се на различното отношение към процеса и резултата от работата.

Качествата и свойствата на практиката, проявяващи се в човека и свързани с циркулацията на енергията, могат да бъдат насочени към това да направиш себе си хармоничен или към предизвикване на реакция отстрани.Вторият момент се определя от факта, че ако не умеете да се напълвате и да използвате себе си чрез собствените си действия, то вашето тяло ви принуждава да търсите и да получавате реакция отвън.

Много жени, които имат нужда да се напълват, но не умеят да го правят самостоятелно и самодостатъчно, изразяват себе си и се опитват да се реализират така, че да предизвикат реакция отвън, активизирайки, по този начин, процеса на външното напълване. Безспорно, в тази ситуация, при всички положения, те реализират универсалната роля на жената като съд, който, така или иначе трябва да се напълва, генерира и възпроизвежда нещо.

За съжаление, към дадения момент всички танци – както тези, които имат дълбока култура, така и съвременните – практически напълно са ориентирани към външната реакция на зрителя. Тук обръщам вашето внимание на това, че ако не умеем правилно да се напълваме, то понякога попадаме в сериозна зависимост от подобно външно влияние.

Важно е да се разбира, че жената никъде не може да избяга от напълването и то може да бъде вътрешно или външно. И колкото по-малко се намира във фазата на своето вътрешно строителство, толкова повече е ориентирана на външната реакция, попадайки, в крайна сметка, в пряка зависимост от нея.

Това е истинска опасност за съществуването на жената, тъй като ако не умее да се развива и съхранява по правилен начин, може да накара всичко и всички да реагират на нея, при това, изисквайки за тази цел най-неразумните действия за нормалното разбиране, които само тя е способна да възпроизведе.

Освен това съществува още и проблемът със средата, в която се намира жената. Загубата на ритъма също е и проблем на мъжете, които въвличат жената в неправилен ритъм на съществуване, тикайки я към външна зависимост. Оттук произлизат и много негативни последствия, водещи към разрушението на женското начало, едно от най-важните, между които е това, че подобно поведение на жената (външната зависимост), вече се определя като състояние, което е правилно или естествено за нея.

По този начин, природата на жената се нивелира по един съвършен начин и се записват нови правила, които се намират извън разбирането за източника, лежащ в основата на социалния ритъм или дихание.

Физиологичната и енергийна основа на движенията в белиденс

Независимо от всичко, се налага енергията на жената да се развива и тя е принудена да предприеме или осъзнати действия по отношение на своето развитие, или неосъзнати, във вид на реакции.

И първото движение – това е съединяването на тялото с вибрацията. В Bellydance много от движенията са свързани с вибрацията. Тези движения, на първо място, се основават на генерирането и последващото изфинване на енергията, намираща се в тялото и в дадения съд. В частност, съществуват много вибрационни движения, свързани с бедрата.

Това отчасти се определя от факта, че матката преразпределя своята енергия , преди всичко, в бедрата. Затова, за да се усвои и измени дадената енергия се изискват множество вибрационни движения, както на бедрата, така и изобщо на цялото тяло. Най-общо казано, даденото движение е свързано с преобразуването на енергията.

Следващото техническо движение, присъщо на белиденс – това са различните форми на въртенето. Съществуват осем форми на въртене в дадения вид танци, които са свързани с напълването или с осемте фази на Луната. Всяка форма на въртене има своя плътност, тоест това не е просто въртене, а определено движение, формиращо или плътност като циркулация, или вътрешно усилие, което се задава по време на това въртене.

Следващото движение е виещо се. То е свързано с усвояването, защото изработената енергия трябва да може да се превежда и усвоява. Необходимо е движението да не е просто пластично, а да се напълва (това са две различни неща). Трябва да се научите вътрешно да го напълвате с енергия, защото не бива да е само някакъв технически елемент. Какво представлява пластиката? Това е един от видовете енергия.

Също така и вълнистите движения на главата, подобни на змиевидни движения. Танцът винаги трябва да преминава през определено преобразуване чрез главата, т.е. да преминава през разбиране. Използването на главата – това е използването и разбирането за движението на нивото на главата или на нивото на знанията.

И да не забравяме основното – движението на корема. Всяко усвояване на енергията минава, по естествен начин, през корема, а това е мястото, където се събира цялата енергия в тялото.

Връзката на корема с матката предполага определен преход към следващата основа на техниката или практиката, свързана с танца: това е изработването на маточно дишане, свързано с ритъма, който ще улавя движенията в танца. В белиденс движението се опира преди всичко на матката. Като цяло, всички движения на жената се опират на матката и танцът на корема, всъщност, обучава точно на тази опора.

Напълно естествено е, че белиденсът се явява действително уникален за жената. Той бил създаден, преди всичко, за преобразуването на енергията в тялото и за нейното повторно съединяване. Белиденсът като храмов танц е свързан именно с енергията, която се акумулира в храма. Както храмът винаги се е смятал за някакъв съд, така и жената се е разглеждала като определено вместилище или същия този съд. Жената, танцуваща в храма, преобразувала и съединявала съответната енергия с другите. И това лежало в основата на дадения ритуал. А какви били последствията – това вече не е ясно. Най-главното тук е преобразуването.

Опората в танца

Важното в танца е в матката да се изгради циркулацията на енергията и да ѝ се даде възможност да се усвоява нормално от този орган. Тогава в жената се появява шанс да премине на друго качество на своите усещания и чувства. Именно тези аспекти се явяват базови за разбирането на културата на танца. Необходимо е още да се разбира,че техниката като основа на знанията може да се превърне в опора, само ако се научим да я изпълняваме по правилен начин.

Опората за жената в танца наистина се явява нейната матка. Естествено, също така се отваря и коремът, тъй като той се явява по-силно енергийно вместилище от матката. Най-важното е да се постигне състояние, в което да присъства реална връзка между корема и матката, за да може да произтича преобразуването. Техниката на белиденса представлява пътешествие през няколко етапа: стадий на изчистване, стадий на настройка, стадий на формиране на усилието и стадий на естествеността и преобразуването.

Занимавайки се с танци, жената преди всичко е длъжна да се стреми към вътрешното изучаване на самата нея. Всичко външно в танца е вече следствие. Какво бива предшествано от това? Настройката, излизането пред публика и събирането, а по-нататък вече би могло да се обогатява от различни модели. Какво е това движение? Това са определени матрици, увързвания на енергията и конкретен метод за получаване на енергията под формата на преобразуване. Може да се получава енергия за сметка на движението на ръката – за сметка на нейното разпъване, събиране или някакви по-сложни движения. Независимо от това, обаче, трябва да се осъзнава, че това са определени модели, които имат една или друга енергийна основа.

Освен това е важно да се удържа целия процес във времето, в което жената получава есенция – определено семе, което трябва да се отгледа. Много от танците директно могат да бъдат отнесени към култа на плодородието или, да речем, на раждането. Така както Земята посява семето на нещо, така и жената посява и зачева нещо. Ако сте готови да направите това, тогава давайте.

Допълнителни материали по дадената тема