Формула „Мамахуана ортига“
Мамахуаната е уникална напитка, която била създадена преди стотици години от доминиканските лечители. За островите от Карибския басейн, тя представлява истински „еликсир на живота“ и лекарство за душата, тялото и съзнанието
Мамахуаната притежава много широк спектър на приложение – тя представлява енергетик, афродизиак, средство за ароматерапия и дори напитка, която е способна да коригира съдбата на човек. На островите от Карибския басейн Мамахуаната е известна като средство с помощта, на което много 60–70 годишни мъже поддържат активен сексуален живот и репродуктивните си способности, а жените съхраняват своята активност и привлекателност.
Трябва да се спомене, че за повечето хора, популярността на напитката е свързана с нейното въздействие в качеството си на афродизиак. Ако обаче се опитаме да разгледаме еликсирът Мамахуана малко по-задълбочено и изучим неговите възможности като енергетик, тогава ще се убедим, че можем да го използваме за увеличаване на възможностите на нашето тяло, енергия и съзнание, а също така и за постигане на ново ниво на познание, което не е ограничено само от сексуалния опит.
Прародителят на еликсира се появил още през доколумбовите времена, когато шаманите от индианското племе Tайно (Taino) обърнали внимание на уникалните възможности на местните растения. Еликсирите и екстрактите, обединени под общото наименование „ботеля де курандеро“ (botella de curandero) или просто „ботеля“, винаги се изготвяли на ръка и строго за конкретен пациент. Съставът и начините на приготвянето им до голяма степен се различавали в зависимост от желания резултат и, освен това, въпросните еликсири се използвали единствено и само за медицински цели.
Голяма част от ингредиентите на мамахуаната са така наречените „Bejucos“ (бехукос). С този термин в Латинска Америка и Западна Индия е прието да се наричат всички плетящи и виещи се растения – лози и лиани. Твърдите и виещи се растения притежават добре развити корени, които им служат за добиване на вода и хранителни вещества, а също така и за прикрепването им към стволовете на дърветата. В сумрака на тропическите джунгли и под короните на дърветата, тези лиани неуморимо се стремят нагоре към слънчевата светлина. И въпреки, че имат тънки стъбла, те създават огромно налягане, което избутва сока от корените до най-високите клони, намиращи се на доста метри височина.
На всички видове бохукос се приписват много мощни лечебни свойства. Индианците от доколумбовата култура ги използвали в качеството си на противоотрова срещу ухапвания от отровни змии, насекоми и паяци. Съвременните изследвания потвърждават знанията на древните лечители и прибавят допълнителен списък към тяхното използване.
Формулата, която била създадена под влиянието на африканските и европейските традиции, които, всъщност, заедно успели да образуват уникалната сила на този еликсир, се е превърнала в метод за изотвянето на мамахуана. Днес, измежду редицата от народни лечебни средства, централно място заема мамахуаната, която се смята за универсално средство за изчистване, укрепване и подхранване на организма.
Приготвяне на еликсира
Изготвянето на еликсира е един трудоемък и продължителен процес. Той започва от събирането на растения, растящи в тропическите гори, някои от които се намират на труднодостъпни места в планините или се загнездят високо в короните на дърветата. Събраните стъбла, корени и листа на лианите, дърветата и билките се сушат и смесват в нужните пропорции. По-късно изсушените ингредиенти се слагат в бутилка и така се стартира определен процес, който се състои от три стадия. Първият етап – „curacion“, изготвянето на настойка във вино; вторият – „macerar“, настойка с ром и други ингредиенти и третият – „añejar“, стареене, отлежаване.
Основни компоненти на еликсира
„Мамахуаната може всичко!“ – така твърдят самите доминиканци, а това, което им позволява да го заявяват е уникалният състав на еликсира. Най-интересното е, че човек може да се сдобие, както с готовата напитка, така и със суровия материал за неговото самостоятелно изготвяне. Освен това, дори и в най-евтиния комплект ще присъстват минимум между 7 – 12 компонента.
Трябва да се спомене, че показаният по-долу списък с ингредиенти на мамахуаната е непълен, тъй като много от производителите се стремят да запазят рецептата в тайна.
Bejuco de Indio, Bejuco de Palo Indio
Бехуко-де-Индио. Наименованието се превежда като „индианската лиана“. Латинско наименование: Gouania lupuloides.
Индианската лиана е разпространена в джунглите на островите от Карибския басейн, Флорида, отделните части на Мексико и северната част на Южна Америка. Това растение се смята за превъзходно средство за подобряване на мъжката сексуална енергия. Приемът му предизвиква повишение на нервната чувствителност и увеличение на обемът на енергията в долната част на тялото. При по-големи дози, насоченият поток от енергия може дори да създаде усещането за вибрация в краката. Екстрактът от индианската лиана активира жлезите, което в тялото се проявява във вид на отделяне на феромона на потта и миризмата на тялото.
От корена на лианата изготвят „Mabí“ (маби) – естествено газирана ферментирала напитка, която се явява наследник на традицията на индианците Tайно. Дори и днес, тя може да се открие почти във всяко едно селско магазинче на островите от Карибския басейн. Благодарение на своя горчиво-сладък освежаващ вкус, напомнящ на джинджифил, в Ямайка често го добавят в бирата.
Още едно популярно наименование на тази лиана е „jaboncillo“ (хабонсильо) или сапонария (сапунерка). В селската местност, растението често пъти се използва за пране, вместо сапун. По стара традиция достигнала до наши дни, пръчиците от млади фиданки се използват за чистене на зъбите (това е една от най-старите четки за зъби, известни на човечеството), а екстрактът от стъблата се използва при производството на паста за зъби. Индианската лиана се цени като медонос, даващ богат нектар и цветен прашец, от който се получава отличен мед със светло-кехлибарен цвят.
Bejuco de Costilla
Бехуко-де-Костиля. Наименованието се превежда като „лоза-плавник“. Латинското наименование e: Serjania Polyphylla
Основно се използва кората на тази дървовидна лоза. Подобно на лианата, това растение увеличава притока на енергия в долните части на тялото, а също така допринася за неговото напълване и гъвкавост. Тя създава определено усещане за топлина и дори горещина, което от някои хора се възприема доста силно.
Bejuco de Pega Palo
Бехуко-де-Пега Пало. Наименованието се превежда като „лиана-прът“. Латинско наименование: Rhynchosia Pyramidalis
Това е лиана от семейството на котешкия нокът. Растението има многовековна репутация на възбуждащо средство и се използва в качеството си на основа за много препарати, насочени към лечението на импотентността, неконтролираната еякулация, а освен това и за повишаване на жизнеспособността на сперматозоидите. Много често на Карибските острови могат да се срещнат деца, чиито бащи са 60-70 годишни мъже. Те смятат, че редовната употреба на екстракта от Pega Palo и еликсира от мамахуана, им помага да съхранят своя тонус и потентност.
Bejuco de Riñon, Bejuco de Sarzaparilla
Бехуко-де-Риньон, Бехуко-де-Сарсапарила. Наименованието се превежда като „бъбречна лиана“, а растението е известно също така и под името сарсапарила. Латинското наименование: Smilax Domingensis.
Корените на тази лиана са широко използвани. Местните жители приемат растението като средство против грип, треска, венерически заболявания, с цел изчистването на токсините от организма и намаляването на болки. Сарсапарилата също така е известна и като средство, което укрепва ендокринната система и действа като умерен сексуален стимулатор. Няколко други растения от същото семейство (Smilax), оказват аналогично въздействие.
Bejuco Maravelí
Бехуко Маравели. Латинско наименование: Securidaca Virgata.
Медицинската сила на това растение е скрита в неговия корен. Областта на неговото приложение е доста широка — грип, ларингит, оттоци и инфекции на пикочните канали. Екстрактът от маравели се използва в качеството си на основа за препаратите за лечение на миоми в матката. Освен това е била патентована и неговата противоракова формула.
Palo de Brasil
Пало-де-Бразил. Наименование: бразилско дърво. Латинско наименование: Caesalpinia brasiliensis L.
Това дърво е от тропическите гори и има плътен дървесно-червеникав цвят. Използва се сърцевината и кората на растението. Традиционно, растението се приема за изчистване на кръвта, като определено свързващо и тонизиращо средство за контрол на кръвното налягане и за подобряване на кръвообращението. В медицината се смята за антисептичен препарат, а също така се цени и заради изразените си свързващи свойства.
Raiz de Noni
Раиз-де-Нони. Наименованието се превежда като „корените на нони“. Латинското наименование e: Morinda Citrifolia
Коренът от нони е известен със своите качества на енергетик, който възстановява клетъчния баланс в организма и усилва действието на другите енергетични компоненти.
Hojas de Osua
Хохас-де-Канелиля-де-Харагуа. Латинско наименование: Pimenta Racemosa
Американският лавър има приятен сладък аромат, който възбужда, зарежда с чувства и освежава духа. Неговите листа се явяват източник на ценно ефирно масло (основен компонент – евгенол), който се явява класически аромат, използван за изготвянето на одеколони в продължение на стотици години. Растението също е известно със своята способност да стимулира кожата на главата и да помага за растежа на косата, поради което е намерило проложение в много от продуктите за коса.
Hojas de canelilla de Jaragua
Хохас-де-Канелилья-де-Харагуа. Латинское название: Pimenta Haitiensis.
Явява се като местно растение за Доминиканската Република (семейство миртови). Основно се използват листата на растението. Има ароматизиращ и стимулиращ ефект. Освен, че се добавя в чая и се използва в състава на мамахуаната, традиционно се използва и в състава на масла за пъпчиви обриви, простуда, кашлица, дерматит, треска, фригидност, болки в главата, инфекции, гадене, повишена тревожност и артрит.
Anis estrellado
Анис естралядо. Други наименования: звездовиден анасон, бадян, китайски анасон. Латинско наименование: Illicium Verum.
В продължение на много векове звездовидният анасон се използвал за различни цели – в кухнята, в производството на аромамасла и пръчици, за приготвянето на чай и за медицински цели.
Използват се изсушените плодове и семената на растението. Бадянът се явява едновременно, ароматно лечебно средство, и като лечебна билка. Звездовидният анасон разхлабва тялото и ума, успокоява и подпомага за добър сън. Народната медицина цени бадяна за неговото успокояващо въздействие върху храносмилането и при респираторни заболявания (бронхит и кашлица). Натуропатите препоръчват да се изяжда немного звездовиден анасон след ядене, за да се стимулира храносмилането и да се освежи дишането. Народните предания приписват на растението свойствата да подобрява интуицията, виждането и съня.
Cascaras de canela
Каскарас-де-Канела. Друго наименование: канела. Латинско наименование: Cinnamomum Zeylanicum Blume.
Към славата на канелата, като на универсален афродизиак, може да се добави и нейното изчистващо действие. Тя намалява нивото на захарта и холестерола в кръвта. Подобрява кръвообращението, предизвиква приток на кръв и топлина в крайниците, има противовъзпалителен и лечебен ефект, стимулира сърцето, регулира и подобрява храносмилането. Растението има също така и високо антиоксидантно действие.
Маслото от канела влиза в състава на много антисептични средства против бактерии и гъбички при респираторни инфекции, кашлица и простуда. Много добро средство за хигиена на устната кухина. Освежава дишането и спасява от проблеми в устата.
Поръчка
Ако искате да получите истинската напитка на живота, можете да поръчате мамахуана, която е приготвена на базата на изключителни видове ром. Поръчката е строго индивидуална и се изготвя с помощта на специалист по мамахуана. Цената е между 700–1000 € (в зависимост от вида на рома). Процесът на изготвянето отнема два месеца. Предплатата е в размер на 50%.
03 юни 2012
RSS: