Аяуаска
Марсело Плотник ви кани да се включите в церемонията по приемане на аяуаска в рамките на тур „Поклонение на слънцето”.
Мястото, където се създава земната природа, мястото, което представлява несекващ извор на различни енергетици и от което Амазонка черпи силата си, крие най-скъпоценното съкровище на Южна Америка – аяуаска.
Аяуаска (Ayahuasca) е латиноамериканската сома, напитката на безсмъртието. В същото време това е и определен вид сила, която може да дойде при онзи, който участва в церемонията по приемане на аяуаска. Тази церемония е специален мистичен момент в живота на всеки, решил да се срещне със силата на Амазония. Става дума за едно уникално преживяване.
Церемонията по приемане на аяуаска изисква определена подготовка и се провежда единствено в тотема - особено място, обитавано от силата. На място, където расте един специален вид лиана, която представлява проводник на едноименната сила ((лат. Banisteriopsis caapi)).Място, където живеят свещените листа на дървото Чакрун (chacruna), неотменен спътник в еликсира, който се приготвя специално за церемонията.
Церемонията по приемане на аяуаска е възможност да се срещнете със сила, която ще ви съедини с невидим за съвременния човек свят. Тя ще ви пренесе в особен, чуден свят, който носи пречистване и изцеление. И най важното – възможност да опознаете тайната на мирозданието.
Изгубеният свят
Амазония от древни времена привлича хората, които искат да се срещнат с реалната сила. А тя има различни имена, но най-често я наричат Тупи. Сформирало се е дори цяло племе с такова наименование. Южна Америка е родина на безброй енергийни растения – тук под влиянието на енергията на един специален свят растат гуарана, мака, листа кока и много други.В миналото местните шамани, наречени курандерос, взаимодействали по различен начин със силите на Южна Америка. Тези сили се делят според честотните си характеристики. А умението да ги разбереш и преминеш през тях принадлежи на аяуаскеросите, шаманите-пътеводители в света на силата, които водят церемонията по приемане на аяуаска. Аяуаскеросите помагат на участниците в церемонията да съединят невидимия свят с видимия, като в процеса на самата церемония се променя не само пространствената геометрия на самия човек, но и тази на мястото. И тъй като хората са изгубили връзка с невидимия свят, който им помага да възстановят духа си и силата на аяуаска, церемонията често се нарича „Изгубеният свят”.
Светът на Аяуаска
Думата „Аяуаска” има широко значение, но като цяло може да се определи като вибрационната същност на силата на мястото. Аяуаска е спиралата на силата на мястото, въплътена в лианата, която също изглежда като спирала.
Тази сила всъщност определя цялата концепция за света за жителите на Амазония, където важна е не земята сама по себе си, а каква е силата и къде тя живее на тази земя. С други думи разбирането за света е делимо разбиране. Естествено и самата Аяуаска е делима. Тя има различни вибрационни показатели, което често е причина да я наричат с различни имена. Например Банистериопсис Каапи (Лоза на духовете).Този подвид на растението, наричан понякога „небесната Аяуаска”, се използва за засилване на виденията.
Йяхе (колумбийски) —характерно название на Аяуаска, използвано от племената, за които Аяуаска е жизнената сила на ягуара. Това наименование е свързано и с черната Аяуаска или гърмящата Аяуаска. Същината тук е в способността да се призове силата, която подхранва и образува Ягуара. Тази способност се отнася и до самото същество, наречено Аяуаска, което може да приема най-различни размери. Освен това наименованието се използва и в понятието „пречистване”.
Натема — още едно наименование на Аяуаска, използвано основно от племената хиваро, които я употребяват за лекуване на духа на болния. Отговаря и на понятието жълта Аяуаска.
Лаге още едно отделно направление, свързано с изкуството за достигане на невидимото. Това наименование може да включва всички видове Аяуаска, когато се приема част от дозата, т.е. без да се стига до дълбоко потапяне в света на Аяуаска, а когато има само докосване до него.
Въпреки многото си имена Аяуаска има много ясна ориентираност на въздействие и взаимодействие, определени от способността ѝ да прониква в деветте свята. Това проникване задава една конкретна класификация, за която ще поговорим допълнително. Много важно е да се знае това, тъй като в наименованията и подходите към приемането на Аяуаска има не само исторически различия, но и привнесени такива, от страна на най-различни алтернативни движения, които често нарушават най-важния принцип на Аяуаска – забраната за приемането ѝ извън дома.
Въпреки всичко истинската традиция на Аяуаска е свързана именно с мястото на силата, където живее духът ѝ, който участва в самата церемония. Самата дума „аяуаска” (кечуа) се разбира като „лозата на свещената сила”. Растението има около 50 различни имена, защото всяко от многобройните амазонски племена я определя по различен начин. В Амазония те са общо осемдесет и две. Някои използват лозата за връзка с предците, други я свързват с жизнената сила, със силата Тупи и т.н. По този начин лозата се възприема като спирала, като връв, свързваща човека с други отвъдни светове.
Аяуаскеро
Церемонията по приемане на аяуаска (напитка на силата от лианатаBanisteriopsis caapi, която расте в басейна на Амазонка) не може да се проведе без аяуаскеро. Независимо от ролята, която изпълнява, най-важното за него е да носи силата Марири. За тази сила ще поговорим по-късно, но засега е важно да разберем, че тя е същински инструмент на церемонията, редом с лозата и листата от Чакруна.
Аяуаскеро затваря кръга на света на церемонията, нейния овал или плоскост. Точно той създава онзи необходим еликсир, който трябва да оживее в процеса на церемонията (истинският аяуаскеро приготвя и събира всичко сам, като буквално потъва в джунглата за три дни).
Разбира се, ако става дума за просто пречистващи функции, процесът се опростява малко, затова е важно да се знае какви са задачите на лечението. Понякога се налага аяуаскеро да приеме по-силна настойка, т.е. за пациента той може да използва жълта аяуаска, а самият аяуаскеро да вземе черна.
За аяуаскеро светът е събирателна величина, той е съставен от различни компоненти, а те от своя страна са представени от различните съставки на еликсира аяуаска. По време на церемонията енергията трябва да се събере както у него, така и в участниците в церемонията и най-вече в пространството, където се провежда церемонията, тъй като именно тази сила се нарича аяуаска.
Плътният свят дава знания, той има свой ритъм, който аяуаскеро слуша и възпроизвежда. Изкуството му е игра с пространството, с повишаването или понижаването на неговата честота. Но най-важното е именно успешното комбиниране на всички действия, защото то определя появата на истинската сила. Това е особено важно, когато церемонията е не просто пречистваща, а по-сложна.
Тук трябва да обърнем внимание на инструментите на аяуаскеро, като следва да започнем най-вече с онези, които спомагат за преобразуването на силата Марири. Днес за целта се използват различни музикални инструменти, включително и китари, но истинският инструмент е онзи, който може да пуска стрели (т.е. различни видове тръстики).
Според поверията идеята да се използва тръстиката като музикален инструмент е свързана с една церемония, при която аяуаскеро набира силата Марири,но духът на аяуаска не влиза във взаимодействие с него и започва да се оттегля. Тогава аяуаскеро тръгва след него, но не успява да го догони. В отчаянието си той счупва една тръстика (или може би бамбук, разказът не уточнява) и започва да свири след аяуаска. И духът спира.
От този момент аяуаскеро започва не просто да събира силата, но и да я преобразува с помощта на звука. Така възниква песента на аяуаска, известна още като „полетът на аяуаска”. А самата идея на звука се преобразува в разбирането за линиите, които се сливат със силите и духовете на различни нива.
Следващият най-важен инструмент на аяуаскеро е тютюнът Мапачо, с чиято помощ т0й пречиства пространството и създава пречистващ аромат. Това е т.нар. „парфюм на аяуаскеро”. Тази част се извършва непосредствено преди церемонията, като за целта се използва настойка от треви, евтин одеколон, в които се вдъхва дим. С тях аяуаскеро пречиства пространството, като първоначално издърпва парфюма в устата си, а след това като пулверизатор напръсква с него всичко наоколо. В края на церемонията по подобен начин той напръсква и всички участници.
Всички съпътстващи действия на шамана обаче бледнеят пред силата Марири, към която той се обръща постоянно в процеса на церемонията. Разбира се голяма част от ритуала протича и отвъд пределите на реалното въображение и именно това превръща приемането на аяуаска в специален ритуал.
Икитос
А сега нека ви разкажем за най-важното – мястото за провеждане на ритуала. Церемонията по приемане на аяуаска е тотемно действие, т.е. то трябва да отговаря на вибрацията на мястото. В противен случай действието може да се нарича с всякакви имена, но процесът на инициация няма да се случи.
Трябва да се признае, че всъщност цяла Амазония представлява място, където може да се провежда тази церемония, т.е. тук има богат избор и много места, които заслужават внимание. Но за център по приемане на аяуаска трябва да се смята Икитос – най-големият град в перуанска Амазония.
Икитос, който се намира в сърцето на джунглата и представлява крепостта на една уникална цивилизация в дълбините на Амазония, остава тайнствено и загадъчно място и до днес. Той се намира на бреговете на Амазонка и е обграден от неизбродими джунгли и напълно недостъпни, истински диви племена. Амазонските джунгли крият много тайни, а портата към тези тайни е вероятно именно Икитос, който чрез реката поддържа не само истинска, но и енергийна връзка с отделни части на джунглата.
Именно тук се случва неизменното преместване на енергията с помощта на церемонията на аяуаска и то особено в частта, свързана с прехвърлянето в свещения град на инките. Потайните части на Перу крият такива места и до днес. За да се стигне до тях, трябва да се премине през церемонията по пречистване с аяуаска или „Дон Педро” (разновидност на кактуса), след което да се върви три дни през джунглата – процес, който, трябва да се признае, не е за хора със слаби нерви.
Основната задача е да се „балсамираш”, за да не пренесеш своите неподготвени и ниски вибрации в свещената зона. Това обаче, както се казва, е отделна история, защото нас тук ни интересува мястото, в което се постига това изменение във времето, което позволява да се решат всякакви задачи в процеса на церемонията.
И така именно благодарение на Икитос днес продължават да живеят древни знания, които, според находките и официалната версия, съществуват от 5000 години. Тези знания разказват за времена, в които боговете живеели именно в Амазония, а след тях тук заживели техните представители. Основният подхранващ извор за тях била силата на Амазония, която днес намира израз в аяуаска. Самото място се асоциира с кристала, завладяващ „дробовете”. Такъв кристал е преди всичко халцедонът.
Кристалната същност на тази територия разказва за възможните пречупвания, както е било във времената на Атлантида, когато са съществували паралелни светове. Андийските легенди говорят за огромна мрежа от тунели, които можели да отведат човек чак до Тиуанако (Боливия), и които били преди всичко портал, създаден от различни форми на живот. В зависимост от нивото си хората били разполагани в различни тунели. Последните знания за това намираме у инките, които скриват своите съкровища именно в един от тези тунели.
Църквата на Тринайсетте капки
Аяуаска (хоаска) е комплексна обредна култура в Южна Америка. Тя е известна преди всичко като напитката на силата, „Виното на душите” на амазонските индианци. Напитката се прави от лианата Банистериопсис каапи (Banisteriopsis caapi, лат.), популярна като Ягубе, „Лозата на духовете”.
Търсенето на съкровище, на изгубени тунели и портали на цивилизацията на Южна Америка води до създаването на различни организирани групи, чиято активност води до възникването през 20 век не просто на движение, а на цяла религиозна система, наречена Санто-Дайме. Самата напитка аяуаска получава в рамките на тази система наименованието „хоаска”. Нейната особеност се крие в създадената и строго съблюдавана формула, която регенерира определени вибрации.
Това направление произтича от дейността на йезуитите, които създават различни схеми за внедряване в дълбоките пластове на културата на Латинска Америка. Това от една страна подменя изначалните им задачи, но от друга им помага да запазят много (макар и във видоизменена форма, така да се каже рисунък на оригинала). Във всеки случай йезуитите трябвало да намерят различни ходове, за да могат най-малкото да изучат природата на това, което ги интересувало. Именно това ги отличава много от другите християнски ордени.
Самото наименование „хоаска”, което има португалски корени, крие в себе си не толкова друго обозначение, колкото определени значения, рецепта, определена обредност, която бива фиксирана допълнително от църквата UDV (Uniao de Vegetal). Характерното за хоаска е, разбира се, връзката с представителите на силата аяуаска на земята. Тя е въплътена от свещеника на църквата, който трябва да се нарича „местре” – майстор на церемонията.
Майсторът на церемонията владее не само изкуството на мярата на аяуаска, което е много важно, но и нейното провеждане. Оттук всъщност идва и различното определяне на еликсирите, но вече не като лекарство, а като специфична вибрационна група, която поражда конкретен звуков ред, използван в церемонията за смесване на вибрациите в съзнанието.
Това е много важен и сложен елемент от церемонията, който позволява на майстора, за разлика от простия шаман, да измени вибрационния рисунък. И ако честотата на майстора е висока, той може да вдигне и честотата на участниците в церемонията до ниво, което ще позволи разкриването на по-сложни планове на живота. Това се нарича „очите на was-ki”. Тук се крие и идеята на приемането на аяуаска като религия в Оох-дей-ВАЙ (UDV) и в църквата на Свети Дайме (където под „дайме” се разбира не конкретен светия, а формулата, която се осъществява в процеса на приемане на аяуаска).
Тук ще видим и връзка с мате, където растението, процесът и калабасата се наричат с една и съща дума.
Като цяло характерната особеност на аяуаска е именно по-интелектуалният подход към употребата и разбирането на физическите закони при приемането на напитката, а не просто сензорното участие. Макар че както тук, така и в чисто ритуалното приемане, всичко се опира на силата марири, или ягубе, както я наричат в църквата на светата сила Дайме.
Мястото за провеждане на церемонията
Мястото за провеждане на церемонията по приемане на аяуаска е един от главните аспекти, определящи доколко успешно ще премине всичко. Церемонията трябва да се проведе на място, където живее силата на аяуаска, т.е. в Амазония. Дори това обаче не е достатъчно, тъй като тази територия е много голяма и има различни резонансни характеристики.
Важно е вертикалната резонансна честота да превишава хоризонталната 2-3 пъти. Дали едно място е такова можем да определим по наличието на специални енергийни растения, които очертават енергийната карта на Амазония. Приемането на аяуаска извън пространството на Амазонка, още повече в други части на света, обезсмисля задачата на церемонията – връзката със силата на аяуаска. Така ритуалът става не само неефикасен, но и опасен, тъй като в резултат може да се стигне до нарушаване на психическото състояние.
Ако действително искате да извлечете полза от приемането на аяуаска и да преживеете нещо незабравимо, церемонията трябва да се проведе не само в Амазония, но далеч от населените места, които могат да нарушат циркулацията на енергията по време на церемонията.
Приготвянето на аяуаска
Едно от най-важните действия в културата на аяуаска е изкуството на приготвяне на напитката, като тук всичко зависи от това колко истински е аяуаскерото.
Важно е аяуаскеро сам да е събрал всички съставки и да ги е приготвил. За тази цел той обикновено навлиза в селвата за няколко дни, като процесът на събиране на необходимите съставки се превръща за него във важно ритуално действие, тъй като той трябва не просто да намери конкретни растения, но и да определи кои от тях са най-силните. От това каква сила ще имат лианите и другите съставки на аяуаска зависи и цялата сила на еликсира.
Събирането на съставките зависи от мястото и настройката на аяуаскеро. За да сме сигурни в качеството на церемонията по приемане на аяуаска, е важно да знаем откъде е получена отварата. Днес тя може много лесно да се купи от шаманския пазар, но не бива да се забравя, че закупеното може да се окаже не само неефикасно, но и опасно.
След като се съберат всички съставки, лианата се реже на малки парченца или пък се стрива и след това се слага да се вари. Като цяло аяуаска се вари 12-16 часа. Освен лианата, към отварата могат да се добавят листа от чакруна, които увеличават силата на напитката. По собствено усмотрение аяуаскеро може да добави и други енергийни растения. Процесът на варене се контролира много внимателно.
След варенето на напитката трябва да се получи еликсир, който да съдържа силата марири. Важна роля за това играят листата на чакруна (в някои племена те се събират само от жени). След процеса на варене трябва да се получи гъст и кафяв на цвят еликсир.
Съставът на аяуаска
Банистериа каапи (Banisteriacaapi)е лиана от семейство Malpighiaceae, висока 40-60 метра. Тя расте на територията на съвременна Амазония – в Перу, Бразилия и Еквадор. Съществуват над сто разновидности на Banisteriopsis, но само пет се използват за церемонията по приемане на напитката аяуаска.
Първото и най-важно нещо, което трябва да се знае, е, че аяуаска е формула, която днес има множество варианти, включително и със синтетични съединения. В това отношение нещата зависят до голяма степен не толкова от фармакологичните знания, колкото от опита на аяуаскеро, неговото умение да контролира активните вещества и правилно да формира пропорцията на напитката.
Дозировката при приемането зависи много от това какво сурово растение се използва и в какво количество. Най-интересно е, че приготвянето на аяуаска никога не бива да се повтаря едно към едно, то изисква действително умение да усетиш силата ѝ.
Често под името „аяуаска” се предлага напитка, представляваща невъобразим коктейл, който вместо да донесе полза, може сериозно да наруши метаболизма. Дори правилно приготвената аяуаска, ако не се приема контролирано, може да бъде най-малкото неефикасна. Особено опасно е, когато листата чакруна се подменят с различни химични съединения.
Днес някои експериментатори дори заменят самата аяуаска с различни вещества, богати на хармалин, хармин и други психотропни вещества (диметилтриптамин), които оказват въздействие върху мозъка. Причината за това е, че ако аяуаска се приема в зони, различни от зоните ѝ на растеж, характеризиращи се с различни окислителни и химични процеси, тя се превръща в напълно различен продукт по отношение на въздействието си. Затова състава на напитката трябва да се разглежда като химични реакции, които трябва да имат определена допустима сила при приемането си и да могат да се усвояват от човека.
Всяко растение, което съдържа ДМТ (диметилтриптамин), трябва да се разглежда във връзка с мястото си на израстване и мястото на приемане. И макар този алкалоид да може да се извлече от много растения, той се държи различно на различните места – някъде има нужда от защита (свързване с други елементи), докато на други места става агресивен.
Аяуаска е преди всичко напитка-сома, чието качество зависи от свойствата, мястото и изкуството на приемане. С други думи простото следване на рецептата по приготвяне на аяуаска не е достатъчно за постигане на ефекта от напитката. Едно от необходимите условия, например е да се приема аяуаска в енергийна зона с рН на земята между 5,5 и 6,2. Напитката може да има качествено въздействие само ако достигне състояние на свързване на съставките ѝ с нашето тяло, а не просто когато разтворим съзнанието си. Затова тук най-висшето знание е свързано със способността на съставките да се кристализират (вж. гъбата линджъ).
И така аяуаска (Banisteriopsis caapi, caapi или yajé) е преди всичко лоза, която представя духовете, силата на местността. В нея преобладава бета-карболиновият алкалоид от естествен растителен произход. Той дава възможност да се прегрупират активните елементи в структурата, което помага да се защити организма от вредното въздействие и води до кристализирането на активните елементи. За тази цел е нужна среда с ниско рН. Ако рН е средно високо, то се превръща в част от химичната реакция и не я инхибира. По тази причина всъщност се препоръчва преди приемането на аяуаска да се спазва определена диета.
Съставът на напитката не може да се определи напълно, тъй като тя променя структурата си през два часа. Всичко зависи от самия екстракт и от това как той влияе върху алкалоидите. Разбира се харминът, тетрахидрохарманът, хармалинът и ДМТ не изчезват никъде, но се увеличава количеството на микроорганизмите, което оказва влияние върху общия процес на въздействие.
Ритуалът по приемане на аяуаска
Приемането на аяуаска без аяуаскеро, без шамана курандеро или на неправилното място може да има плачевни последствия. Освен това е много важно процесът по приемане на напитката да протича при съблюдаване на всички условия за преминаване на силата на аяуаска в дълбините на нашето съзнание.
Ритуалът по приемане на аяуаска има най-малкото пет различни фази, които трябва да се преминат в определен порядък. Ако нивото на аяуаскеро е високо, той може да задейства всички девет и дори тринайсет нива, което е възможно по-скоро на теория, отколкото на практика, тъй като за тази цел аяуаскеро трябва да бъде истински майстор на своето дело.
Първото ниво е свързано с настройването, тук се включва самият процес на подготовка без участието на аяуаскеро, просто изпълнението на неговите препоръки. След това идва настройването към еликсира, където се използват различни ритуални предмети в зависимост от това с какво е свикнал повече шаманът. После идва ред на ритуалния тютюн мапачо, който се използва за пречистването на пространството и тялото. Следващият етап е обвързан с правилното приготвяне на аяуаска и непосредствено с това как е протекло свързването на духа на аяуаска с чакруна, т.е. на какво ниво на виждане е настроен еликсирът.
Процесът на преминаване през аяуаска е свързан с преминаването на различни вибрационни нива, които се оформят в определени видения, форми и цветове. Аяуаска се приема веднъж.
След това в зависимост от това какви сили представя човека, той може да влезе в контакт със сили, сходни на неговата вибрация. Курандерос делят тези сили по следния начин:
- Сили на водата – Хене Нете (jene nete)
- Временния свят, представен от нас – Нон Нете (non nete)
- Светът на разрушението – Пансин Нете (panshin nete)
- Светът на безвремието – Хакон Нете (jakon nete)
Аяуаска пречиства там, където човек има най-много проблеми. Като тук работата на аяуаскеро е крайно важна, за да не се изгуби участникът в церемонията в своя свят.
Важно е да подчертаем непосредствената среща със силата на напитката, когато идва самият Аяуаска. Това е специална част от церемонията, която е свързана с участниците. Духът на напитката не идва винаги и разбира се, не всеки може да го забележи. По правило ритуалът се ограничава със силата на ягуара, която се използва за контролиране на церемонията. Аз самият съм имал две възможности да се срещна с Аяуаска. Повярвайте ми, това е една наистина незабравима среща, едно особено състояние и особен момент.
Самият Аяуаска прилича на огромен звяр с размерите на триетажна сграда. Той сякаш разтваря пространството и го прави толкова по-голямо, че може да се помести вътре. В този момент курандеро се старае да усили в себе си силата марири, а през това време всички участници преминават в друга форма на измерение.
Не бива да забравяме в същото време, че работата с аяуаска е и елемент от учение и тогава в основни области, от гледна точка на андийската космогония, се превръщат три свята:
- Светът на Уайрамама – майката на въздуха, която носи енергията на битието
- Светът на Пачамама – майката на земята, която носи знанието за натрупването
- Светът на Якумама – майката на водата, която носи знанието за измененията и трансформациите
Ритуалът по приемане на аяуаска има свой ритъм, който съпровожда цялата церемония. С помощта на него аяуаскеро управлява процеса. Този ритъм носи пречистването, макар за това да спомагат до голяма степен и тютюнът мапачо и парфюмът, направен от билки (обикновено се използва тревата пири-пири).
Най-важният елемент от церемонията е времето на ритуала, което включва елемента на настройване, самото приемане на напитката и излизането. В идеалния случай церемонията продължава 6 – 8 часа. По-кратките церемонии са свързани с определени лечебни задачи, като за тях се прави специална аяуаска (която често се нарича „жълта”). Тук се включва и ритуалното приемане на напитката (когато се използва в църквата например).
Най-добре е мястото на провеждане на церемонията да се намира до място, където после може да се спре за почивка, но това не е задължително. В същото време е важно да се знае, че процесът не прекъсва изведнъж и продължава още 4 до 12 часа, в зависимост от силата на аяуаска.
Що се отнася до мястото на провеждане на церемонията – то трябва да бъде удобно, така че да не се нарушава процеса на пречистване. Тъй като често церемонията се съпровожда с повръщане или понякога с разстройство, всички участници трябва да знаят как да се държат по време на ритуала. За тази цел им се провежда кратък инструктаж.
Тъй като всеки ритуал по приемане на аяуаска зависи от поставените задачи – които могат да бъдат както лечебни, така и възстановителни, очистителни, религиозни, задачи за разкриване на видения или укрепване на съзнанието и пр. – в зависимост от всичко това варира и форматът на ритуала. Същото може да се каже и за активността на участниците в церемонията, която варира от най-пасивното участие до най-активното, когато се пеят специални химни и се танцува на определени ритми.
Подготовка за приемането на аяуаска
Процесът на приемане на аяуаска не е нещо обикновено и не е „трик”. Това е сериозен процес, който трябва да се уважава и който изисква специална настройка. Основният проблем за аяуаска е ню-ейдж публиката, която, правейки експерименти върху себе си, нарушава идеята за фундаменталността и важността на тази церемония.
Аяуаска не е просто комбинация от растения и съставки. Това е силата, залегнала в основата на съществуването на амазонските племена. Тя е техният път на знанието, с който те свързват космогоничното си разбиране за душа и дух.
Основната задача на церемонията е пречистването на човека, но това действие може да решава и по-сложни въпроси, които ни вълнуват. Колкото по-правилно се подготвим, толкова по-дълбоко можем да преминем през съответния процес, затова е изключително важно да следваме препоръките за подготовка за церемонията.
При подготовката за церемонията трябва
- Да се постараем да удържим психическото си състояние в покой три дни преди приемането на аяуаска (желателно е да прекараме поне един ден в селвата).
- Да сведем до минимум физическата активност.
- Да се въздържаме от сексуални отношения най-малко три дни преди церемонията (най-добре седем дни).
Диета (най-малко три дни преди церемонията)
- Храната трябва да бъде проста и не мазна: каша, мюсли, хляб, зелениши, местни плодове, сокове.
- Да не се приемат месо, птици, риби и еквивалентите на този тип храна.
- Да не се приемат мазнини и бобови растения.
- Да не се приемат подправки.
- Да не се приема алкохол (могат да се пият малки количества от определени видове пиво и то само по препоръка на курандеро).
- Да не се приемат плодове с високо съдържание на нишесте и киселини.
- Да не се приемат никакви химични и модифицирани продукти и стимуланти.
Разновидности на аяуаска
Разновидностите на аяуаска представляват реално, макар и сравнително условно понятие. Обикновено аяуаскеро създава всеки път нещо специално, според ситуацията, условията и човека. В същото време регламентирането на споменатите условия налага необходимостта да разберем процеса по приготвянето на напитката и задачите, които могат да се решат чрез приемането ѝ.
Айяуаска амарила (ayahuasca amarilla, жълта аяуаска). Насочена към осъществяване на задачите на изцеляването. Тази аяуаска расте не много дълбоко в селвата и се разглежда като лечебна. Има силно пречистващо действие.
Аяуаска сиело (Ayahuasca cielo, небесна аяуаска). Насочена преди всичко към решаването на проблеми, свързани със заместването на енергия. Може да се каже, че тази отвара се създава за онези, които искат да се избавят от уроки. Тази аяуаска е дори по-слаба по въздействие от жълтата, но същевременно може да реши проблеми, свързани с главата.
Айяуаска негро (Ayahuasca negra, черна аяуаска). „Професионална” аяуаска, която работи само в специални места и само при силен аяуаскеро. Напитката решава по-дълбоки проблеми, свързани със здравето или кармата. Расте в диви, недокоснати от цивилизацията джунгли, където аяуаскеро отива за няколко дни, за да я набере.
Айяуаска бланка (Ayahuasca blanca, бяла аяуаска). Курандеро приготвя тази напитка, за да разреши различни магически задачи. Особеностите при приготвянето на тази аяуаска зависят от задачите или конкретните нужди на хората, свързали се с шамана. Всеки аяуаскеро има своя рецепта за тази отвара.
Айяуаска колорада (Ayahuasca colorada, червена аяуаска). ). Тази напитка се използва за усилване на марири на самия аяуаскеро. С други думи това е храна за шамана. Важно е да се знае как и къде да се приема тази аяуаска. Лианата се бере на недостъпни, девствени места. Най-добре е тя да се свари директно в джунглите и да се приеме там. Този вид аяуаска сякаш „разговаря” с аяуаскеро, затова я наричат „гръмогласната” (заради силния звуков ефект).
Ползата от аяуаска
Доказателство за ползата от приемане на аяуаска е фактът, че сериозни изследователски институти от САЩ и Швейцария я препоръчват за лечението на множество болести, свързани с мозъка. В същото време опитите на учените да пренесат ритуала по приемане на аяуаска на територията на своите институти са обречени на неуспех – за да се осъществи ефектът ѝ, са необходими конкретни условия.
Приемането на аяуаска е формула, която трябва да се познава. Използването ѝ като лекарство, както се препоръчва от различни организации, не предлага решение на съществуващи проблеми. Още повече, че то може да доведе до отрицателни последствия. Освен това работата на аяуаска има не просто физически ефект, но и разкрива дълбочината на проблемите ни, което означава, че се сблъскваме не просто със силата на аяуаска, а със себе си. Затова най-важният въпрос тук е отношението на участника към процеса и качеството на продукта.
Въпроси и отговори
Ако човек само приема растения на силата (аяуаска, пейот и др.), без да се занимава с каквото и да било друго, достатъчно ли е това за развитието? Ако не, къде е уловката?
Разбира се, че не. Така той може да поддържа свръхсъзнанието си, но не и съзнанието. Развитието е винаги свързано със силата на концентрация, която се развива по други начини.
13 юли 2012
RSS: