Парфюмеристът
През цялата история човечеството се е опитвало да промени и подобри себе си, а един от основните инструменти в помощ на тези опити станала науката за аромата. Ароматът е навлязъл толкова дълбоко в живота ни, че много хора дори не си дават сметка как миризмите отдавна са се превърнали в един вид рефлексия за човека, а и самият той е вече източник на различни аромати.
Още от древността човек се раждал, живял и напускал този свят, като през целия си живот взаимодействал с най-различни аромати. Дълго време ароматът бил част от цяла програма за укрепване на жизнените сили, себе-пречистване и подхранване. Нима има нещо друго, което човек да може да възприема така дълбинно, та нали самият ни живот е основан на дишането? Затова именно обонянието е основният инструмент, който регулира жизнената ни дейност и, разбира се, реакциите ни към миризмите и ароматите, които вдишваме.
В същото време ако дишането е просто едно енерго-физиологично понятие, то реакцията ни към ароматите представлява фиксация на взаимоотношенията с определени вибрации, които въздействат преди всичко върху мозъка, а вече чрез него – и върху цялото тяло. Ароматът е онова, което в действителност ни напълва и влияе върху състоянието ни, онова, което може да подобри или влоши природата ни.
Именно възможността за подобряване на човешката природа и индивидуализирането й е предопределила развитието на Пътя на Арома, който започнал още от времето на Древния Египет. Впоследствие той хармонично бил вплетен в теорията на херметизма и бил подет от първите истински изследователи – арабските алхимици, които разглеждали аромата като предмет с определени свойства, способни не само да влязат във взаимодействие с човека, но и да го свържат с висшите сили и дори с бога.
Знанията за природата на веществата, разбира се, се коренят още по-дълбоко, те датират още във времената на персите. Някои дори ги свързват със Заратустра, макар че за първите изследователи, изучавали аромата като вещество, трябва все пак да се считат арабите, които прибавили и разбирането за природата на човека към космологическия подход към този проблем. Така ароматерапията като наука започнала да се заражда още през VII век.
Тази наука била свързана, разбира се, с Мохамед, който обединил всички номадски народи. По-важното обаче тук е, че тази наука първоначално се развивала като знание, свързано с божествените идеи и безусловно с Корана. Когато през 750 г. властта преминала към халифите от династията Абасид, провъзгласили Багдад за новата столица, започнал и разцветът в изследването и развитието на Арома. Значителен принос за това имали и преводите на арабски език на множество трудове на египетски, гръцки, персийски, индийски и дори китайски учени – тези трактати залегнали в основата на изследването на ароматите.
Всички тези знания влезли в общата схема на алхимията, създадена от арабите, които всъщност усъвършенствали отношението към химията. Изтъкнатите арабски мислители от това време един след друг намирали, разкривали и изучавали свойствата на ароматите, усъвършенствали ги и ги внедрявали в различни аспекти от живота – от лекуването на хората до подхранването с аромати на всевишния. Смятало се, че вибрацията на аромата е по качеството си единственото, което може да подхрани бога. Подобен тип виждания намираме също у индусите и китайците.
В това отношение можем да се облегнем на изследванията на Авицена (Абу Али ал-Хюсеин ибн-Абд Аллах ибн-Син), който свързал идеята за аромата с идеята за прякото и директно взаимодействие с бога, при което човек може тактилно да възприеме вибрацията и следователно да получи вибрация, отговаряща на природата на бога, чрез комбинирането на масла, функциониращи като носители на тази вибрация. Тук е заложена идеята и за простото изгаряне на масла, които можели да призовават, подхранват и установяват контакт с бога.
При суфите ароматът се приравнявал по сила на зикр (звукът, чрез който се достига единение с Всевишния), този аромат обаче трябвало да бъде приготвен в определен ред, отговарящ на реда на буквите в арабската азбука (абджад, вж. «Суфийска йога»), чието начало отговаря на четирите аромамасла.
Разбирането на арома се задълбочило допълнително и благодарение на развитието на астрологичната мисъл, която в началото приписвала на планетите и звездите одухотворена есенция. С нея можело да се взаимодейства посредством молитва, т. е. звук или също арома. За развитието на разбирането за астрологичните аромати допринесъл много великият арабски философ и алхимик Фарабиус (ал-Фараби, 870-950). Не по-малко внимание заслужава и учението на ал-Рази (Абу-Бакр Мохамед ибн-Закария ал-Рази, 864—930 от н. е.), който привнесъл в знанията за ароматите и музикалната теория, която определя тона на аромата.
Използването на маслата чрез нанасянето им върху тялото може като цяло да се отнесе към идеята за балсамирането, чрез което се запазва и подобрява вибрацията на самото тяло. Ароматът може дори да поддържа по-високочестотното състояние на тялото, а не просто да го подхранва. Това е един много важен фактор, който позволява да се създаде универсална скала на ароматите: не според индивидуалния им признак, а според теорията на струните, небесата, ритмите на макрокосмоса, които повишават свойствата на човека и го обединяват с музиката на космоса. Тук важно е да знаем, че неправилно подбраният аромат понижава вибрациите на човека, затова особено важно е да разбираме какъв е резонанса на маслото, когато става дума за съвършения му честотен диапазон на въздействие.
Ароматът трябва да представлява единно цяло, а не да представя само една вибрационна група. За тази цел първо трябва да опознаем природата на седемте тела, от които е съставен човекът.
01 август 2012
RSS: