Ориша Оба (Oba)
Поздрав: Оба Нани или Оба Ширé!
Имена: на езика йоруба Оба означава „супа за краля”. В бразилската католическа традиция тя е свързана с образа на св. Каталина.
Ден от седмицата: сряда.
Форма на развитие: тяло на напрежението.
Физическо тяло: кости, уши.
Област на влияние на Оба: гъсти гори, горски пътеки, реки, езера, круизи, кариера.
Цветове: бледо-розов, жълт, понякога се използва и червен.
Камъни и метали: структурата на ритъма създава идеята за кристализацията, представяна от минералите. Характерният за Оба метал е медта.
Символ: меч.
Дреха: дълга бледорозова рокля. Главата винаги е покрита с плат, завързан като тюрбан. Целта му е да прикрие това, че на Оба й липсва едното ухо.
Талисман: меч от олово или мед.
Танц: предава настроението на жена, която изживява някакъв вътрешен сблъсък. В едната си ръка Оба държи меч, а с другата се държи за ухото.
Движения в капоейра: Ослушващи се и постоянно променящи се движения. Характерен пример са различните видове негачива.
Всичко, което се случва в живота ни започва с това, което чуваме и нашата реакция и действия във връзка с чутото. Умението да чуваме и възприемаме е по-важно от разбирането, то съставя ритъма на съществуването ни. Ако искате да бъдете щастливи, научете се да чувате и слушате. От Оба се изисква гъвкавост и едновременно с това решителност. Именно затова вероятно я сравняват с Жана Д'Арк.
Влияние върху капоейра
Войнствеността и благородството трябва да бъдат като река, т. е. да бъдат цели и неделими, като самата река, представена от образа на Оба (Оба е река в Нигерия).
Идеята за Оба в капоейрата е свързана с протичането, с контрола над движението, когато нищо не убягва от вниманието ви и не спира. Движенията трябва да проникват всичко. За Оба няма нищо трудно – преходи, широки плитчини, водопади – всички те съставят движението на Оба. Движенията наподобяват супа, те съдържат много съставки, като най-отчетливата от тях е еbo. А това блюдо се нарича caruru. Най-важният елемент от Оба е умението да слушаш ритъма и да го следваш.
Ритъмът
Основният фактор за разбирането на Ориша е, разбира се, ритъмът, тъй като това е всъщност езикът и тялото на капоейра. Оба има особен ритъм, който може да се опише като възвратен. Ритъмът се основава на триизмерна структура, при която имаме три стъпки на растеж, четири стъпки връщане и една стъпка изменяне или слушане. Структурата на ритъма е структурата на дишането, онази истина, която ни съединява с Аше (3-1-4).
Легендата
Ориша Оба е третата жена на Шанго. Тя била една подчинена жена, напълно забравила за себе си в старанието си да задържи мъжа си. Войнственият й нрав обаче се проявява в борбата за справедливост и благородство. Оба е единствената богиня, способна да се изправи срещу Ошум във физическа схватка и да му се противопостави. Кожата й символизира щита и се свързва със силата, красотата и гъвкавостта.
Според легендата Оба била не особено забележителна жена, тя не се отличавала с ярка външност, но успяла да покори Шанго с кулинарното си майсторство, заради което той решил да се ожени за нея и я направил своя трета жена (според друга легенда първа). Оба била любяща и грижлива съпруга и никога не жалела сили да угоди на Шанго. Тя обаче ревнувала силно Шанго от Ошум и искала да се сдобие с неговото благоразположение с всички възможни средства.
Веднъж Оба попитала Ошум: «Как успя да предизвикаш такава силна любов у Шанго?» Хитрата Ошум помислила и отговорила: «Знам една чудесна рецепта за супа, която може да ти помогне да омагьосаш Шанго завинаги! За тази цел трябва да си отрежеш ухото и да свариш супа от него. Аз самата така направих! Тогава Шанго никога повече няма да се отдели и на крачка от теб!»
Доверчивата Оба повярвала на Ошум и приготвила супа по дадената й рецепта. Когато се прибрал у дома, Шанго веднага забелязал превръзката на главата на Оба и попитал какво й се е случило. А щом чул цялата история, той останал много недоволен и не можел да повярва, че Оба се е оказала толкова наивна и глупава. Шанго свалил тюрбана от главата на Ошум и Оба видяла, че и двете уши на Ошум са цели и невредими. Тогава Оба разбрала, че жестоко са се подиграли с нея и заплакала така, че сълзите й се образували цяла река.
След това тя решила да изостави всички и тръгнала сама да броди из гробища и забравени диви гори. И до ден днешен Оба и Ошум не могат да се гледат и постоянно се ругаят, ако случайно се явят едновременно на някоя организирана от хората церемония.
21 август 2012