Презареждане
Презареждането в развитието на човека представлява умението да преформатираме ресурсите си, но за разлика от възстановяването на човека до определено функционално състояние, тук става дума за преориентиране, преразглеждане, при което свойствата на човека трябва да бъдат не толкова подсилени, колкото прецизирани.
Презареждането в развитието е насочено преди всичко към пасионарния тип хора, които използват в недостатъчна степен или не съвсем правилно своите природни качества или образованието си.
Съгласно съзнателния принцип
Под презареждане тук се разбира преди всичко усъвършенстването на настройването на съзнанието с цел засилване на способността за възприемане и засилване на съзнателното усилие чрез центрирането му. Центрирането на съзнанието позволява да се засили възприемането не само на вербалните мисловни процеси, но и на невербалните процеси, които зависят преди всичко от напълването.
Съзнанието ни трябва да се обляга на ясни процеси, състоящи се от вниманието, наблюдението, фокусирането, съсредоточаването, със съответните алгоритми за обратна връзка (т.е. с осмислянето на тези процеси) или да се намира в покой (т.е. в състоянието на не-ум), така че да засили мощността на мозъка, с други думи да може просто да акумулира енергия, без да се разсейва с построяването на различни фактори и без да се разнищва.
Съзнанието трябва да се избави от „езотеричното” си възприемане на света, при което се опираме на различни понятия и обозначения без да разбираме и дори да се фиксираме върху същността им. Нищо не бива да остава извън действията на ума ни, независимо дали е съзнателно, подсъзнателно или извънсъзнателно, всичко трябва да има своето основание в нас и да зависи от нашето разбиране, а не от нашите догадки.
Това, разбира се, не изключва процеса на вярването, но той трябва да се разглежда само като преходен мост към опознаването на другата реалност. Това, което отличава едната реалност от другата са проявени, физически показатели. Затова когато усъвършенстваме физическите си показатели, ние усилваме и проявяваме нещо непознато до момента. Не бива тук да се дезориентираме с неща, за чието опознаване не сме приложили усилия, тъй като така само опростяваме мозъка си и способностите си, преминавайки към едно рефлексивно отношение към нещата, а не към разбирането им. Човек трябва да се научи да се настройва към задачата, после да я удържа и след това да разширява едновременния спектър на задачата, за да може да създаде необходимото напрежение в мозъка.
Мозъка на човека трябва да е винаги или в пасивно или в динамично напрежение, за да може да регулира всички сигнали и вълни, които се излъчват от него или идват към него. Ако мозъкът не се научи да бъде в тонус, тогава ще бъде лесно да бъде той разединен, разделен, разцепен и да стане зависим от случайното, а не от постоянното.
Мозъкът трябва винаги да се намира в пластично състояние, в противен случай той ще започне да зависи от неконтролируеми процеси и ще ни лиши от възможността да задействаме съзнателното си усилие не само при развитието си, но и в живота си като цяло. Мозъкът трябва да бъде съсредоточен или върху самия себе си (в състоянието на не-ум), или върху процеса (при решаването на задачи), в противен случай той ще започне да отсъства и ще се отклони към процеси, които са извън контрола ни, като това ще ни доведе до едно безмозъчно съществуване.
Не бива да се допуска мозъкът да увисва, важно е да се научим да го презареждаме. Това означава да се научим да го превеждаме от състоянието на ум в състоянието на не-ум и обратно. Мозъкът ни трябва винаги да следва програмата и тази програма трябва да се регулира. Не следването на програмата или просто загубата на внимание са равносилни на едно състояние на транс, когато човек губи личностната си принадлежност. Това би довело в крайна сметка до възникването на различни проблеми. Неуправляваният мозък е сигурна проява на външна зависимост, а това ни подчинява на неразбираеми и неконтролируеми усещания, които не зависят от нас и или ни носят удовлетворение или не.
Съгласно енергийния принцип
Начинът, по който човек гледа на живота, се определя от реакциите и емоциите, които е изработил. Той възприема околните си през призмата не на техните преживявания, а на своите собствени. И зад всичко това стои определен енергиен ресурс, който ни подхранва. По този начин човекът е превърнал една пространствена величина (защото циркулирането е процес, протичащ в триизмерни условия) в линейна величина и в резултат на това той не вижда разликата не само между усещанията и преживяванията, но дори между чувствата и емоциите.
Всяко от изброените по-горе има в края на краищата своя собствена енергийна характеристика и конкретни вибрационни показатели, които са или груби, така да се каже тежки и временни, или фини и леки, т. е. извънвремеви. Затова докато човек не разбере каква е разликата в качествата им, той ще измерва всичко само от гледна точка на изработените усещания, а не на възможните. Задачата да се опознаят новите свойства на усещанията се състои не само в това да се усвоят конкретни енергийни процеси, но и да се усъвършенства естетиката на съществуването (което всъщност е и целта на тази задача), за да се осъзнае това познание за новите форми на възприятие, които в крайна сметка регулират работата на дясното мозъчно полукълбо.
Съгласно физическия принцип
Физическият принцип на развитие представлява определен процес на развитие на тялото, който приключва биологически към 35-тата ни година. Усилването на функционалните свойства на организма, който се състои от различни части, системи и органи, е най-важната ни задача, ако искаме да развиваме не само тялото, но и енергията и мозъка си. Тялото ни зависи от различни части, но зависи в още по-голяма степен от връзките между тях. Тези връзки могат да имат различни прояви: да ни позволяват да се изявим според естествения си план за развитие като биологическа система, да ни пречат или дори - да бъдат изменяни.
Нашето тяло преминава през три основни жизнени периода:
- Период на формиране, когато тялото ни все още не ни удовлетворява напълно, тъй като то все още е в процеса на растеж
- Период на живот в тялото, когато един вид го „усвояваме”
- Период на увяхване.
Всяко нарушение в първия или втория цикъл води до съкращаването им и в този случай настъпва веднага третият цикъл. При това при различните хора всичко се случва различно, тъй като много зависи от изходния потенциал, затова тук е неуместно да се правят сравнителни характеристики. Основните нарушения в биологичните характеристики на човека, които всъщност представляват биохимичните процеси, са свързани с нарушаването на ритъма на развитие или живот на тялото, което по правило води до понижаване на честотата на тялото. Това се случва в резултат на храненето и дишането, когато свеждаме организма си до едно опростено състояние и така включваме програмата на стареене доста по-рано, отколкото би настъпила съгласно природните ни характеристики.
С други думи човекът се е научил да влошава своята ДНК, натоварвайки клетката си с излишъка от кислород и освобождавана енергия, влагана от организма ни в храносмилане. Опростявайки дишането си и огрубявайки храната си, ние сме променили молекулярната си основа и всъщност сме освободили част от молекулите, които са се превърнали от съюзник на организма в негови врагове и са се присъединили към редиците на неконтролируемите молекулярни връзки (свободните радикали на организма). Ето защо начинът на живот на съвременния човек може да се сравни с бавния процес на самоубийство, при който човек започва да се унищожава, но и започва да зависи от този процес на унищожение.
По този начин човек всъщност се превръща в убиец н различни форми на проява. И когато това себе-изяждане достигне критичната си точка, човек започва да унищожава пространството около себе си, тъй като в него е заложен и механизмът на смъртта или по-правилно казано, зависимостта от смъртта. В тази ситуация човек трябва да се научи как да заменя повредените или дори умиращите клетки, ако разбира се процесът все още не е достигнал до мозъка му (последни започват да умират именно клетките на мозъка). Защото неправилното или неумелото физическо развитие е програма, която формираме в себе си, опирайки се на строежа на тялото си, дишането и храненето си.
Физическото развитие трябва да не ни позволява не само да изработваме ненужни и излишни клетки, но и да мутираме и унищожаваме наличните. Клетката винаги трябва да бъде в тонус, за да удържа вътрешните връзки и да не ги изпуска. Ето защо трябва да променим подхода и оценката си към всичко това и всъщност да постигнем усъвършенстване на функционалните параметри, съществуващи в нашето тяло, съзнание и енергия. Ако не повишим КПД на живота на тялото си, няма да можем да се усъвършенстваме и да увеличим работоспособността си (особено работоспособността, свързана с мисловните процеси).
15 септември 2012
RSS: