Развитие
Развитието е процес, свързан с увеличаването на съзнателното усилие, което определя дали можем или не да се намираме на пътя на познанието, както и да боравим с него. Развитието може да се счита за такова, само ако е опознат алгоритъма на усъвършенстване, който е не само следствие на развитието, но и негов фактор. Съзнателното управление на процеса усъвършенства не просто самия процес, то усъвършенства и самото съзнание.
Развитието е условие, което не може да има граници. Развитие, крайно по своята природа, не може да се смята за развитие. Крайността е резултат от това, че съзнанието е изпаднало в подчинение на процес, който е бил смятан за развитие, но в крайна сметка то не е управлявало този процес. Следователно съзнанието се е развивало неправилно, а това е довело до откланяне в себеразвитието му. В резултат на това обикновено се получава нарушаване в геометрията на мозъка, която не позволява на съзнанието да се усили чрез процеса на концентриране.
Това нарушение по правило е свързано с неумението да се обучаваме или с това, че обучението е подчинено на афективни състояния, при което се понижава развитието в преживяванията или пък то бива подчинено на по-ниски форми на съществуване при човека.
Всяко развитие трябва да се основава на схема, за да не става така, че съдържанието да отвлича човека от възможността да се намира в постоянно усилие. С други думи усилието или процесът на развитие винаги трябва да стоят по-високо от целта да се достигне нещо конкретно при дадено развитие. Това е най-важното условие за запазването на способността да анализираме собствените си действия и най-важното за запазването на растежа, което в действителност определя алгоритъма.
Единственият ръководен фактор на развитието винаги е мярата на познанието, която се основава на личните качества, на силата на човека. При това пред самото съзнание се поставя задачата не само да успее да разбере тази сила, но и да се научи да я развива. Ето защо не може да има развитие, без да има правилно боравене със съзнанието.
Всяко развитие е реално, ако води до себеусъвършенстване във всички сфери на човешкото битие. Никога професионалното не бива да се развива в ущърб на естетическото, външното – в ущърб на вътрешното, а вътрешното – в ущърб на външното. Предвид факта, че сбора на всички видове развитие представлява усъвършенстване на преживяванията и усилване на жизнеността, а не изразходването й, то развитието трябва да се разбира преди всичко от гледна точка на метода и едва след това от гледна точка на знанията. Методът за развитие винаги се основава на човешките, природните (временни) и пространствени параметри. Той не може и не бива да нанася вреди на симетрията и трябва да отговаря на поведение, чрез което развитието ще се превърне в най-важния инвестиционен показател за човека, т. е. във вложение в самия себе си.
Не бива да се смята за развитие това, което не развива у човека неговите човешки качества, затова този процес трябва да има ясни ориентири и показатели за усъвършенстване както на физическите, така и на енергийните и умствени качества. Най-опасното тук е да подчиним развитието на собствените си желания и реакции, т. е. на неконтролируеми и нерегулируеми форми на съществуване, при които разбираемата функция бива подменяна с оправдания за действия и деяния, в които попадаме, благодарение на различни афективни и емоционални процеси.
Развитието трябва да научи човека да разбира разликата между временните и пространствените преживявания, за да не се налага на съзнанието да измисля подходящи определения за действия, които в действителност остават неопознати. Това означава, че трябва да се научим да виждаме постъпките и действията си не рефлексивно, а съзнателно, т.е. от различни гледни точки.
Развитието не е линеен процес, а спиралообразен, обемен процес, при който активните елементи не отвличат съзнанието от срединността на понятията. В този обемен процес ние изхождаме не от дадеността на наличното, а от самия процес, който променя тази даденост. Развитието е преди всичко условие, което или помага на нашето съзнание, тяло и енергия да се намират в ориентирано състояние, или не.
Процесът на развитие е преди всичко онова, което подхранва нашето съзнание. Ето защо ние трябва да разбираме условията на живот на нашето тяло и енергия. Усилването и усъвършенстването на природните свойства на човека може да се осъществят единствено чрез усъвършенстването на съзнанието, което не само поставя определени изисквания към енергията и тялото ни, но и най-важното – ги регулира.
Не можем да усъвършенстваме себе си, ако не усилим природните си свойства. От тях зависи и качеството на усилието ни, способността ни да растем, да следваме или да зависим от изработените или изразени форми. Без усилието развитието е невъзможно, още по-невъзможно е обаче да се замени един опит с друг, без да се измени усилието на собственото съществование. Не бихме могли да развием, подобрим или изменим нищо, ако не изменим усилието на въздействане върху собствения си мозък или тяло.
Развитието не бива да се дели на умствено, енергийно и физическо – всички те представляват същността на едно нещо. Умствената култура не би могла да се развива продуктивно, без разбиране на физическата култура и обратното, тъй като едното подхранва другото.
Без усилието ние се оказваме склонни да изпаднем в едно неконтролируемо състояние, а това състояние представлява нарушаване на ритъма на растеж. Ако не сме постигнали способността да се растем постоянно, значи не е наличен алгоритъм. Следователно това не може да се смята за развитие. Каквато и задача да стои пред нас, тя трябва да бъде част от един общ процес и не бива по никакъв начин да ни откланя от това, което е изработено у нас като постоянно. В развитието ние трябва да се ръководим от задачите (което ще ни позволи да се намираме в самото това развитие), а не от целите, които биха ни отвличали от постоянството. Тук важно е да разберем самата идея на това какво представлява целта и какво представлява задачата, а не да приемаме на нож онова, което не разбираме.
Целта никога не може да бъде нещо разбираемо, тъй като тя е отложено условие. Задачата е постоянно изразявано условие. Ако тази постоянна величина отсъства, значи няма и задача. Ако тя е налична, то тогава една задача поражда друга и в резултат на това ние материализираме и онази отдалечена задача, която заменя идеята ни за цел. Знанието за това трябва да бъде положено в плоскостта на развитието, а не в плоскостта на желанието. Най-опасното в развитието е да се превърнеш в заложник на целта, което те прави зависим от непроявеното утре, формиращо в теб едно непроявено днес. Изобщо желанието се определя в утрешния ден, като човек така не се научава да живее в днешния ден, което се равнява на формиране в себе си на един лъже-живот, който в действителност никога няма да настъпи.
Развитието трябва да отстрани съзнанието на човека от двойствеността и да го приведе към множествеността. Но множествеността трябва да се опира на един център, който да подхранва и контролира тази множественост. Множествеността без център е винаги равна на отклонение. Какво всъщност представлява тази множественост? Тя е схема. Ако тази множественост не е обвързана в една схема, тя е хаос. Обвързването на множествеността в схема се равнява на умението да боравим със собственото си съзнание (или по-правилно казано умението да се опираме на него).
Работата, образованието, личният живот, всичко трябва да бъде подчинено на тази схема, т. е. на съзнанието. Животът не може да бъде спонтанен, ако е съзнателен. Спонтанността е хаос, който завзема неизползвания за живота мозък, като така лишава човека не само от воля, но и от възможността да управлява собствения си живот. Постигането на различни преживявания в този случай не произтича от целостта на съществуването.
Не бива да се оперира с частното, човек може да оперира единствено с цялото. Ако оперираме с частното, това означава, че това частно оперира с нас, тъй като частното е винаги непълноценно съществуване, непълноценен контрол. Да се развива може само цялостното, защото в противен случай развивайки едно нещо, влошаваме друго. Постигането на тази цялостност е именно и задачата на истинското развитие.
15 септември 2012
RSS: