Тайната на Нефритения император. Даоисткия алхимичен тур с Дзе Кун

Alquimia Travel ви кани да вземете участие в даоисткия алхимичен тур с Дзе Кун.

Разделянето на света на външен и вътрешен ни помага да опознаем движението и покоя. Движението в даоистката алхимия е знанието за външното преобразуване, а покоят – знанието за вътрешното преобразуване. И макар едното да се явява същността на другото, за целта на познанието тези две понятия се разделят.

Отправяме се на пътешествие и веднага попадаме във взаимодействие със законите на движението, което е самата същност на външната алхимия. Именно това е карало и все още кара даоистите да събират скъпоценната есенция за вътрешно преобразуване, използвана за усилване на вътрешната алхимия. Даоисткото учение е основано на идеята за преобразуването, за трансформацията, чиито връх е достигането на кристалния модел на съществуване, представян от легендарния Нефритен император Ю-ди.

Учението на Нефритения император заляга в основата на една от основните даоистки школи – Школата на Небесния наставник. Знанията на това учение трябва да се търсят не в «Дао-дъ Дзин», нито в ученията на великите даоистки алхимици и мислители, а в «Книгата за планините и моретата» (Шанхай-дзин, Shānhai Jīng), създадена от великия Ю.

Именно учението за планините (или по-правилно казано за това какво те изразяват или така да се каже възпроизвеждат) съдържа пълното знание за Нефритения император. Според това учение планините са местата, на които се подчинява Земята, нейната сила, и само чрез тях макрокосмосът взаимодейства със Земята (а следователно и с хората, които я населяват). Именно затова даоистите винаги са се старали да избират за живот онези планини, на които връзката с макрокосмоса е най-активна.

Тези планини били смятани за местата, на които човек може да се сдобие с безсмъртие. Те можели да обединят практикуващия с 36-тото небе, където живее силата на Нефритения император. А самият камък нефрит бил смятан за специален кристал, способен да разкрие начина за постигане на всички 9 пространства от макрокосмоса или всички 72 преобразувания.

Великото чудо

Ще продължим с разглеждането не само на великите, а и на първенците като даоистката планина, наричана «Великото чудо». Това е първата планина в Китай, която се намира между древния Път на коприната и централната равнина. Древният планински терен е съставен от конгломерат с червено-виолетов цвят. С времето областта се превърнала в място за развитие на различни доктрини – тук мирно съжителствали даоизмът, будизмът и конфуцианството. Мястото е известно още като родината на стила «Великото чудо» - знаменита китайска даоистка школа по бойни изкуства.

Планината е пълна с минерали, което дава възможност на адептите да събират цинобър. Тук могат да се намерят над 1000 вида растения и 300 вида животни. Над 90% от планината е покрита с гори.

Легендарният Жълт император Хуан-ди нееднократно посещавал Великото чудо, за да общува с Великия пазител на есенцията дзин (енергията на преобразуването) по въпроси, свързани с продължителността на живота и управлението на държавата.

Това място било населявано и от древен клан, поколения наред. Този клан бил най-силен в епохата на управление на династията Джоу (1046 – 256 до н. е.) и бил водещият сред 12-те клана, сред които Дася, Гуди, Сюннун и др.

Като най-известната даоистка планина, Великото чудо се свързва с пустотата, тишината и чистотата на природата (Великото чудо е известна сред даоистите и като «Празната пещера»).

Произходът на планината

Според преданието планината Великото чудо била създадена от богинята Нюва, сестра на Фуси (Fuxi), която в китайската култура се почита и като създателката на човека. Това е единственото място, където можете да видите и Сюан Хе (Xuan He, 玄鹤). Сюан Хе е вид жерав с червена глава, черен гръб, бял корем и червен клюн.

Преданието гласи, че щом се виждат жерави в небето, великият отшелник е готов да приеме нови ученици. Казват още, че когато великият отшелник практикувал на планината Великото чудо, за него се грижели двойка жерави. Птиците много се обичали и били направо влюбени в красивата планина, която обитавали.

Преди да се издигне на Небето, Великият отшелник решил да помогне на жеравите и да изпълни желанието им и така птиците останали да живеят в планината завинаги. Даос ги помолил да пазят живота на хората, да помагат на бедните и да му съобщават какво се случва по земята. Ето защо в небето над Великото чудо жеравите не са рядка гледка.

Най-важното място в планината е пещерата, в която великият отшелник събирал и приготвял еликсира. Това е едно истински мистично място, свързано със самото възникване на даоизма. Именно тук първите си познания добива Хуан-ди. Тук Джан Санфън събира есенцията за цинобъра.

Цитати от класически трактати

Цитат от класическия даоистки трактат «Ея» (Eya) гласи: „Великото чудо е област, разположена точно под съзвездието Голямата Мечка.”

Интересно е, че заради този цитат на пет различни места в Китай са се появили „велики планини”. Обитателите на всяка от тези области твърдят, че се намират „точно под Голямата Мечка”. Според повечето сериозни източници обаче има само един начин да се определи къде точно се намира тази област – това е мястото, където се намира минералът, използван от Хуан-ди.

Тихата обител

След Великото Чудо се отправяме към планината Тихата обител. Това е една планина-дворец, която крие в себе си хиляди съкровища. Тази планина е представител на най-древното поколение свещени даоистки планини, предназначени за постигането на безсмъртие, които били наричани «Земните небеса». Според преданията Тихата обител е събирала десетки, дори стотици безсмъртни, дошли, за да приветстват Джао Даолин.

Преданията разказват, че Джао Даолин пренесъл на тази планина свещения огън, нужен за обработването на цинобъра (това се случило през 143 г. н. е.). Огънят бил скрит в недрата на планината, която и до ден днешен изработва свещената есенция. Впоследствие много даоистки школи използвали тази планина за живот в изолация и постигане на търсените качества. След династията Мин (1346 – 1644) най-голям интерес към това място проявявала школата Лунмен (Longmen).

Предната част на хребета е основната използвана област от планината. Повечето храмове са разположени именно тук. Най-важният сред тях е храмът Шанцин Гун, който се намира на върха, наречен „Първият връх на планината”, на 500 метра от най-високата му точка. Това е най-подходящото място за наблюдаване на изгрева, „свещените светила” и морето от облаци. От дясната страна, между две скали, чиито върхове се губят в небесата, лежи огромен камък. Смята се, че именно на него безсмъртните се събирали да се забавляват.

Сред другите важни места в планината са пещерите, където се разпространява огъня на Джао Даолин. Според една от легендите пещерите били използвани още преди неговото време – от Небесната дева на Деветте небеса. Смята се, че тя именно помогнала на император Хуанди да се издигне на власт.

Цинобърната планина

Цинобърната планина се намира в провинция Дзянсу (Jiangsu). Тя се смята за първото място, където дошли братята Мао. Площта на планината е около 71,2 кв. км. Максималната й височина е 372,5 м. Цинобърната планина има 9 главни върха, 26 големи пещери и 19 извора.

Това е място, което човек може да посещава многократно. Цинобърната планина е известна с красивите си пейзажи, с необичайните си пещери, тя е призната за обект от наследството на даоистката култура. Даоистите смятат Цинобърната планина за „Божествена земя за практикуващите и планина, подходяща за издигане в Небесата.”

Наричат я още „Първата Фуди” (福地, Мястото, обитавано от Небесните жители) и «Осмият Дунтян» (洞天, Божествената планина на Земята). Титлата на Цинобърната планина гласи: «Дворецът на Небесните жители от времената на Цинската династия, Дом на управниците от времената на Царството Лян и династията Тан» (秦汉神仙府，梁唐宰相家).

Ландшафтът на Цинобърната планина е сложен и криволичещ. Заради прекрасната растителност и удивително свежия въздух китайците наричат планината още «Белите дробове на Китай». Тук пейзажът е най-красив през пролетта, през лятото най-добре се усеща енергията чи, есента е сезона на бушуващата красота на разнообразието от цветове, а зимата предлага истинска картина на безметежност и покой.

Районът е богат на горски плодове, тук растат и много целебни планински билки като мао кан шу или мечоподобния корен атрактилодес (мao cang shu, 茅苍术). Това растение подхранва далака и изгонва от тялото студа и вятъра. Тук можем да споменем още тайбао хуан дзин (taibao huang jing, 太保黄精), растение, което обогатява енергията и подхранва органите и мао чан пу или тръстиковият аир (mao chang pu, 茅菖蒲).

История

Преди 5000 години легендарният китайски предтеча Джан (Zhan, един от най-ранните китайски първопредци) практикувал в село Юичен (Yuchen), разположено недалеч от Цинобърната планина.

Около 221 г. н. е., по време на управлението на династията Западен Хан, на Цинобърната планина дошли да практикуват тримата братя Мао Ин (Mao Ying), Мао Гу (Mao Gu) и Мао Джун (Mao Zhong). Те лекували хората с помощта на своя еликсир, благодарение на което славата им се разнесла далеч отвъд пределите на тези места. Тримата братя се почитат и като «създателите на даоизма».

През 364 година Ян Си (Yang Xi) и Сюй И (Xu Yi) създали «Шанцинските истинни трактати в Голямата Пещера» (Shangqing da dong zhenjing, 上清大洞真经, Shang Qing) и основали даоистка школа с черти, характерни за южнокитайските учения – школата Шанцин или школата на Висшата чистота.

По време на управлението на Източната Дзин династия (371 – 420) на върха Паопу (Paopu feng, 抱朴峰) практикувал и пишел книгите си Ге Хун (Ge Hong) (една от тях е «В стремеж към върха на Простотата»)

В епохата на Южната династия (420 – 589) на Цинобърната планина живял Тао Хундзин (Tao Hongjing) (456—536), който прекарал над четиридесет години в отшелничество. Тао Хундзин придобил обширни познания в традициите на конфуцианството и будизма и в същото време бил смятан за главният наследник на школата Шанцин.

Веднъж императорът го попитал: «Защо избра да станеш отшелник?». А Тао Хундзин отвърнал: «Може би се питате и чудите какво ме тегли към Цинобърната планина. Но ще ви бъде достатъчно да видите белите облаци в чистото синьо небе. Там има нещо, което мога само да чувствам и усещам, защото то не може да се опише с думи, нещо, което не мога да ви предам със слова.»

Времената на управление на династиите Тан и Сун (617 – 1279) били епоха на разцвет за даоистите от Цинобърната планина. По това време в планината съществували над 300 храма, където живеели хиляди даоисти.

Легенди за Цинобърната планина

«Той така се бе устремил към възможностите на Цинобърната планина, че изпусна планината Дзюли» - този израз местните жители използват за хората, които постоянно променят целите и стремежите си.

По времето на управлението на династията Западен Хан (206 г. до н. е. – 24 г. н. е.) на Цинобърната планина дошъл да практикува Лю Пу (Liu Pu). Той харесвал много животът на това място, но едно утро, докато се занимавал с практиката си, забелязал в лъчите на утренното слънце на изток друга планина, която наричали Дзюли.

След като се установил на Дзюли обаче, Лу Пу забелязал, че Цинобърната планина му изглеждала още по-прекрасна, особено нощем. Когато се опитал да се върне на Цинобърната планина, Лю видял, че там вече се е установи и практикува Мао Ин, което означавало, че планината била заета. Рразстроеният Лю се върнал на Дзюли, но установил, че и там вече живеел някой.

Като видял разстроения и нещастен Лю Пу, който бродел в подножието на планината, Мао Ин изразил съчувствието си към него с думите: «Да бъдеш целеустремен в стремежите си, да бъдеш търпелив – ето това е пътят на практиката. Разбираш ли? Какво намери, бягайки от една планина към друга? Ти побърза да хванеш шанса си на Цинобърната планина и изгуби Дзюли, нали така?»

Когато видял искреното разкаяние на Лю, Мао решил да му помогне и му предложил място, където да се занимава с практиката си. След това Лю успял да постигне големи резултати.

Планината Четирите посоки

Когато говорим за резултати, които влияят върху развитието, няма как да подминем планината Четирите посоки, разположена в източния край на Поднебесното царство. Тази планина, която се намира точно под Млечния път, лежи между звездите Нюлан (Niulang) и Джиню (Zhinu). Тя играе важна роля не само в даоизма, но и в будизма, тъй като според легендите именно тук е създадено учението за пустотата.

Ролята на планината в даоисткия свят

Планината Четирите посоки се смята в традициите за област, обитавана от безсмъртните. Ето защо това е най-подходящото място за практикуването на алхимия.

В списъка на «Даоистките дунтян» («божествените или небесни пещери) влизат пещерите, в които е практикувал Ге Сюан (Ge Xuan), живял в епохата на Трите царства. Тук Дзо Юнфан (Zuo Yuanfang, 左元放) го научил на деветте дестилации на еликсира и как да прави златната течност, както и бързия начин за «санлюй ципин» (sanlu qipin).

Планината Четирите посоки е известна и с това, че тук са практикували Юан Ген (Yuan Gen, 袁根), Бай Шо (Bai Shuo, 柏硕), Вей Фужън (Wei Furen, 魏夫人), Сюй Maй (Xu Mai, 许迈), а също Джу Боюй (Zhu Boyu, 褚伯玉) и Сюй Дзъ (Xu Ze, 徐则) от Южното Царство. По времето на Северната и Южната династии (420 – 589) тук били построени няколко храма.

Управлението на династията Тан било период на разцвет за даоизма. Планината била посещавана и обитавана от множество даоисти. Най-известните сред тях са Сима Чънджън (Sima Chengzhen, 司马承祯), Си Дзъжан (Xi Ziran, 谢自然), Дзяо Джуджън (Jiao Juzhen, 焦静真) и Сюе Дзичан (Xue Jichang, 薛季昌).

Затова и практикуването на планината Четирите посоки е идеалната възможност за опознаване на изкуството за пренасочване на ци. В рамките на външната алхимия тук важен е приемът на планинските билки: типи фънху (tiepi fenghu, 铁皮枫斛), известно като първата трева на дълголетието, черното лекарство на безсмъртието уяо (wu yao, 乌药) и растението хуандзин (huangjing, 黄精), също признато като безсмъртна храна.

Планината Четирите посоки е идеалното място за приемането на деветте треви за постигане на безсмъртие.

Планината Розов облак

Тази планина е синоним на рая в даоистката космогония. Тук шестнайсет небесни малки пещери се крият насред 36 даоистки планини. Планината Розов облак се смята за една от най-важните планини за онези, които практикуват даоистка алхимия и се занимават с култивирането на духа.

Планината е обект от световното културно и природно наследство.

Веднъж един от Безсмърните получил от Нефритения Император задачата да контролира различните духове на Земята. Спуснал се той от небето на върха на планината и нарекъл себе си «безсмъртния от розовия облак». Така планината, на която се появил, получила названието си в негова чест.

Смята се, че в този край живял Пъндзу (Pengzu) – известен даоистки светец със сериозен принос към техниката на Изкуството на Чистата дева, който можел да извлича от семето в мъжкия организъм женска субстанция.

Всяка година тук се провежда фестивал, посветен на Пъндзу, на който хората почитат паметта му и се молят за здраве, щастие и дълголетие. Картина с неговия образ има в домовете в цял Китай – тя е популярен подарък за рождените дни на възрастните.

По време на управлението на династията Цин тук известно време живял Хуантайму (Huangtaimu, 皇太姥, 武夷君), наричан Уи дзун кунхъ сянжън (wuyi jun konghe xianren, 控鹤仙人) (Безсмъртния, който управлявал жеравите).

Първият даоист, прекарал целия си живот на планината бил Ли Ляндзуо (Li Liangzuo). След 37 години на практикуване по тези места, той се възнесъл в небесата от Храма Цинсюй. Ли Ляндзуо се смята за първият предшественик на даоистите в тази планина.

Периодът на разцвет на даоизма на планината Розовия облак се случил в епохата на династията Сун. 18-тият том от «Записките из Розовата планина» изрежда имената на много даоисти от тази династия като:

Сюй Сичун (Xu Xichun) или Сун Си'Ин (Song Xiing, 宋熙宁) (1068—1077), който бил търговец на вино. След като пил от еликсира Ухуацао (Wuhuacao, 五花草), пет цвята билки, даден му от даоист на име Цай (Cai), той се отказал от приема на храна и след това се възнесъл на небето от връх Даван.

Си Нин (Xi Ning, 熙宁) (1068—1077), който обичал да свири на метална флейта. Неговата музика прониквала през облаците и карала камъните да се пукат. Веднъж той просто изчезнал, като оставил след себе си прощално стихотворение.

Даосът на име Го (Guo, 郭道人), наричан още «Човекът, който лежи на облака» (卧云子). След като станал ученик на Гъ Синджън (Ge Xingzheng), той се качил с него на Розовия облак. Тук двамата заедно практикували (и се възнесли на небето в един и същи ден).

В този край многократно идвал и Бай Юйчан (Bai Yuchan, 白玉蟾) (1195—1224), който има сериозен принос за даоистката алхимия. Той преподавал в Цайитан (Caiyintang, 采隐堂, буквално «Залата за събиране на скритите съкровища»).

Бай Юйчан получил от императора статута «Дзи Цин Мин Дао Джънжън» (Zi Qing Ming Dao Zhenren, 紫清明道真人) (буквално «Даоистът, осъществяващ истината посредством виолетовото очистване на енергията»). Бай Юйчан оставил много писмени трудове. Голяма част от тях са кратки описания или истории за даоисти, живели в планините, като историите за Чън Даншу (Chen Danshu), Чън Хунфан (Chen Hongfan), Нун Лю Мияоцин (Nun Liu Miaoqing) и др.

Периодът на управление на династията Юен се отличава с появата в тази планина на представителя на маошанската школа Джан Дъ Мао (Zhang De Mao, 张德懋) (другото му име е Си Дзъ Вей (希微子, Xi Zi Wei)).

Още един даоист на име Чен Чунсу (Chen Chongsu, 陈冲素) (другото му име е Сюй Бай (虚白, Xu Bai) бил експерт по вътрешна алхимия. Веднъж, когато пиел с дървосекачите, той неочаквано заспал и сънувал как яде зелена гъба линджъ (Lingzhi) в една пещера. След това видение той престанал да приема храна и не ядял нищо до възнесението си в небето.

Пен Жълун (Peng Rilong, 彭日隆), известен още като «Скритият в небесата» (隐空), започнал да изучава даоизма вече на зряла възраст, но се сдобил със способността да лети и да се прехвърля из цялата планина.

Въпроси и отговори

Разяснете, моля, какво е отношението Ви към ритуалите и следването им например при посещението на храмове или някакви важни места. Струва ми се, че ритуалът като организираща конструкция е бил въведен за организирането само на онези, които търсят пътя, за да им помогне да разберат вътрешното движение на ритуала. Чрез него човекът, сдобил се с големи познания, постоянно изразява разбирането и присъствието си в този свят. Или може би собственото си вътрешно отношение към силите, под чието въздействие се намираме, трябва да изразяваме само чрез предварително зададени външни действия? Или тук ритуалът е просто ключ към определено силово място?
Моето отношение към ритуалите като цяло е много сериозно. Важно е все пак за какви ритуали става дума и кой участва в тях. Следващият важен въпрос е в какъв контекст се случва всичко това и защо и кому е нужно то. Разбира се за практикуващия човек ритуализацията на собствените му действия няма значение, но тя е инструмент, който може да бъде възприет. Ако говорим за собственото ми участие в даоистките ритуали, тогава аз просто изпълнявам задачата на манастира, който ми възлага определени действия. Важно е към всичко да се отнасяме с разбиране. Ритуалът е пространство. По-нататък всичко зависи от него и от нашето качество.

16 октомври 2012