Енергия
Въпросът, свързан с енергията, е прост, ако към него подходим физически, и сложен – ако подходим езотерически. Тогава е редно да се запитаме: А защо да подхождаме към него езотерически, ако можем да го разберем физически? Тук именно се крие най-голямото предизвикателство пред съвременния човек: оказва се, че той не може да определи всичко физически. Дори физиците, които са добили задълбочени познания за енергията и действието й, не са развили на достатъчно добро ниво възприятието си за енергията, за да могат да определят това, което всъщност изучават. Освен това днес, когато всъщност физиката се оттегля от идеята за вероятността и се приближава към идеята на струнната теория, ставаме свидетели на една удивителна ситуация, в която много хора разбират коректно енергията, но никой от тях не може да приложи това разбиране към конкретния човек.
Разбира се, за нас като хора, които се стремят към развитие, е интересно как можем да използваме това разбиране за енергията по отношение на собственото си развитие. Тук се сблъскваме с един много особен момент – невежеството на езотериците и невежеството на физиците. Защото учените не признават очевидното в контекста на човешкото развитие, а езотериците не разбират каква енергия всъщност използват. Дори хората, които разбират същината на енергията, са обречени да се справят с една сложна задача. Защото да се обясни енергията е невъзможно. Може само да се помогне на човека да я разбере, и то единствено по пътя на практическото познание.
Всеки човек още от раждането си попада под влиянието на енергията на пространството, което обитава. Тук изключение правят свръхсъзнателните субекти, които не възприемат това пространство. Нашата структура е изначално приспособена към живот в тази субстанция. Тази енергия хората наричат по различни начини: ци, чи, прана, това обаче са общи определения. Затова тук идва ред да си зададем въпроса: Имало ли е времена, когато хората са давали определение не на общата енергия, а на някаква друга енергия?
Оказва се, че има. И това е много интересно, защото хората първоначално са били ориентирани не към това, да живеят в собственото си пространство, а към това, да преминат в едни по-съвършени светове. По този начин те започнали да определят видовете енергии и не само да ги определят, но и да усещат взаимодействието с тях. Във всяка традиция тези енергии били наричани различно. Понякога те се появявали в чист вид, друг път в комбинации. С други думи, хората можели да взаимодействат с различни вибрационни модели и да дават имена на тези модели.
Защо? Защото всяка вибрация носи собствено звучене и чрез звуците хората започнали да възпроизвеждат вибрацията на конкретния модел. Това им помагало не само да обозначат този модел, но и да се настроят за взаимодействие с него. И разбира се, един ден тези вибрации били установени под формата на понятия. И хората започнали да наричат тези модели Хазор, Тор и с всякакви други наименования, като днес е прието да се смята, че така са наричали боговете си. До установяването в съзнанието на понятието за Бог – а то се появило с християнството – за хората това не било всъщност бог, а вибрационен модел с конкретна енергия. Тоест онова, което до ден днешен се пази в даоисткия пантеон.
В действителност, преминавайки от звука към името, човек загубил понятието за енергия. Затова днес ние, макар че го използваме много, всъщност почти не го разбираме. Преди всичко не разбираме, че енергията е фигура с определен обем. Колкото и странно да звучи, за съвременния човек енергията е плоска. Следващият проблем е в това, че сме попаднали под влиянието на пространствено-времевата честота, която предопределя всички процеси в тялото ни. И във връзка с това е напълно безсмислено да се опитваме да разберем собствената си енергия, ако не разбираме свойствата на енергията на пространството. Когато започнат да се занимават с вътрешни практики, хората всъщност не разбират идеята за вътрешното и това, което реално могат да направят с енергията. В действителност всичко, което хората наричат практика, е само процес, който предизвиква някакво вълнение, т.е. емоция. Човекът не излиза извън пределите на пространството, което обитава, той просто постига, в най-добрия случай, едно съхраняване на енергията и всъщност реагира на това. Реално у него нищо не се променя.
Докато не възстановим в себе си картата на пространството, не можем да говорим за енергията, тъй като в действителност не можем да я разберем.
Повече по темата можете да прочетете в книгата „Метод”.
Въпроси и отговори
Пояснете схематично какво представлява картата на пространството. Защото понякога когато говорите за пространството (енергията), Вие говорите за обеми на въртене, а друг път – за плоскости, съставени от правилни многоъгълници... В. Путник
Картата на пространството е разбирането за вибрационните нива, с които влизаме в съприкосновение и онези, с които не можем да влезем в съприкосновение поради енергийна недостатъчност.
Когато казвате «да възстановим картата» това означава ли, че ние сме я имали в себе си изначално?
Всеки човек има такава карта изначално и е подчинен на нея. Тя по правило се състои от разчупени самостоятелни парчета, именно те обаче биват съединявани посредством определен личностен код.
Как от чи се получават петте елемента и как се проявяват те в тялото?
Чи е временна характеристика на енергията и тя се състои от петте елемента. Когато променяме категорията на чи в дзин, получаваме три елемента, а когато дзин преминава в шън – един елемент.
Да вдигнеш, да разбереш, да отгледаш – връзката се появява в резонанса? Разбирането идва когато има отзвук, преживяване?
Разбирането на резонанса е най-сложното нещо, на което човек е способен. За тази цел той трябва да е овладял най-малкото изкуството на съсредоточаването. Това не е образно понятие, а конкретно такова. И тук разбирането не идва, то трябва да бъде изработено.
Възстановяването на картата, за което говорите – това самоидентификация ли е или част от нея?
Всичко зависи от личната карта. Ако тя изцяло покрива природата на човека, тогава тук става дума за познание, сродно на самоидентификацията. Ако не, това е просто начин да усъвършенстваш пренаталната си природа.
«Разбирането за вибрационните нива» не означава способността просто да ги различаваме, а да ги възприемаме правилно, т. е. физически да проследяваме връзките им или нещо друго?
Човек е настроен на определени вибрации и за да опознае нещо ново, трябва да може да изработи усилие. Дори ако усещате нещо ново, това не означава, че можете да направите нещо с него. Много трудно е вибрацията да надхвърли прага, който зависи от човека, а още по-трудно да надхвърли временния праг. Ето защо обозначаването на вибрацията не е равносилно на разбирането й, а още по-малко на умението да боравим с нея. Като цяло разбирането на вибрацията трябва да преминава през разбирането за усилието.
01 ноември 2012
RSS: