Подхранване чрез дрехите
Дрехата е особен тип мяра на съществуването, която волю-неволю определя зависимостта ни или от външното, или от вътрешното. Въпросът за дрехата е свързан преди всичко с отношението на човека към пространството. И тъй като пространството се е променяло в рамките на човешката история, с него се е променяло и отношението към дрехата. Тя обаче винаги определяла възможността за взаимодействане с пространството във всичките му видове – природно, социално, персонално и пр.
Първото покривало, което може да се определи като дреха, било направено от кожа. Тук става дума обаче за кожата на животно с определени качества, а не просто за някой мъртъв чакал. Безкрайно важно, разбира се, било животното да е здраво. Хората не просто реагирали на пространството, всичко преминавало през отношението им към кожата, която използвали. Дори самият процес на одиране на кожата от животното имал свещен характер.
Следващият етап в развитието на дрехата е свързан с обработването и усъвършенстването на тъканите. Първоначално това се осъществявало чрез променянето на цвета на плата. За оцветяването на тъканите се използвали натурални бои, които се добивали от свещени за хората растения. Така самата дреха придобила статута на източник на енергия.
Третият етап е свързан с променянето на геометрията на плата, с други думи хората започнали посредством кройката да променят енергията на тъканта в съгласие с определени схеми.
Четвъртият етап е още по-интересен – в този период самите хора започнали да напълват дрехата. Били създадени свещени общества от жени, които били изцяло посветени на създаването на дрехи. Разбира се, различните социални класи имали различни дрехи.
Петият и най-важен етап е етапът на усъвършенстване на геометрията на човека посредством дрехата. Да вземем за пример драпирането. Чрез него хората се сдобили с възможността да влияят върху пропорциите. Те започнали да усъвършенстват пропорционалността чрез плата, започнали дори да се появяват различни видове дрехи, които различните класи трябвало да носят.
Така човекът преминал дългия път от взаимодействането с пространството чрез онова, с което се прикривал, до взаимодействането със себе си чрез дрехата. По този начин хората започнали да разглеждат дрехата от позицията на напълването на енергийния модел, съставен от човека и дрехата. Визуалното възприемане все още не било важно за човека, по-важна била реакцията на другите към него. И докато тактилното възприемане игарело по-важна роля, количеството на дрехите било строго регламентирано.
За хората било важно не да разполагат с голямо количество дрехи, а с правилните дрехи за различни случаи. Това е много важно. Ако използвате дрехата по-рядко, отколкото можете да я напълните и енергийно да я поддържате, тя започва да ви разрушава. Когато изгубите възможността да взаимодействате с дрехата, вие започвате да зависите от изразяваните към вас реакции. Най-опасното нещо е да умъртвите дрехата. А това се случва тогава, когато не можете да я носите достатъчно редовно. Това именно е станало и основа за ритуализирането на процеса на носенето на дрехите.
Ритуалът довел до появата и на украшенията, които се превърнали в част от облеклото. Това особено любопитно, тъй като украсяването винаги изисква осъзнаване на това, което в действителност се опитваме да подобрим.
Днес дрехата се е превърнала за човека само в реакция, хората са загубили реалната си възможност да взаимодействат с нея. Това се е случило по една много важна причина, довела до загубата на връзката на човека с дрехата. Колкото и странно да е, тази причина е театърът, който всъщност отучил човека да взаимодейства с дрехата. Именно затова днес има толкова много хора, които обичат да сменят дрехите си често. В същото време днес вече съществуват и много дрехи, които са енергийно по-силни от самите нас и ни поставят в подчинено положение.
Често хората имат дрехи, с които са свикнали, и които с удоволствие носят години наред. Това е всъщност показател за енергийно въздействие на дрехата. Разбира се тези въпроси трудно биха могли да се регламентират в днешното пространство, но за развиващия се човек е важно да разбере, че дрехата трябва да има и мяра.
Днес, когато си купуват дреха, хората разчитат основно на собствената си реакция към нея, те избират нещата обикновено въз основа на марката, а не на енергията на облеклото. Днес обаче 70 процента от марковите дрехи се шият в Китай. С други думи някоя китайска шивачка създава със собствената си енергия нещо с красива нашивка. Енергийно това е една особена дреха, дори и да е правилно построена. Така излиза, че в наши дни хората, които носят маркова дреха, демонстрират повече марката, отколкото себе си. А е важно да отговаряме енергийно на това, което носим!
Особено важно е това за хората, които са принудени често да сменят дрехите си. Обличането трябва да се превърне в ритуал, облеклото трябва да бъде подбирано във връзка с конкретната задача, то трябва да я изразява. В крайна сметка светът отдавна живее в съгласие с този ритуал, който се е запазил благодарение на различни кланови организации, ордени и разбирането за статута на човека в обществото.
Когато взаимодействаме с дрехата, ние не бива да изпадаме в подчинение спрямо нея. За тази цел обаче енергията ни трябва да надхвърля тази на дрехата. Когато човек облече една съвършена дреха, а самият той е несъвършен, той става зависим на дрехата, а това е опасно. Можете да облечете стария си потник и дънки и да изглеждате доста по-добре, отколкото ако се облечете целия в етикети „от котюр”.
Материалът, пропорцията и усещането на дрехата трябва да се превърнат във водещите параметри в разбирането ни за дрехите. След това трябва да се научим да определяме правилно цвета, тъй като той задава реакционния аспект. Правилният или силен цвят може да се окаже напълно неефективен, ако дрехата има неправилна пропорция или е комбинирана неправилно. Комбинирането на дрехата и цвета трябва да бъде подчинено на определена идея, т. е. дрехата трябва да бъде проводник на идеята на цвета.
Дрехата подхранва. Затова енергията трябва да циркулира между тялото и това, което носим. Индивидуалността на човека обаче се разкрива не чрез дрехата, а благодарение на това как той я носи и как я комбинира. Тук трябва да се вземат предвид и много декоративни трикове - всяка стара дреха може да се декорира така, че да стане оригинална, т. е. да не е вече стара. За целта е нужно просто да се развият тактилността и пропорционалността с помощта на дрехата, защото именно в това се крие нейната задача. Трябва да я усещате истински, тя да се превърне в част от вас. Дрехата никога не бива да се определя от цената, тя трябва да бъде безценна. Понякога, от гледна точка на енергията, за €10 можете да се сдобиете с нещо, десетки пъти по-ценно, отколкото за €1000.
Въпросът за дрехите никога не зависи от количеството пари, просто сред евтините неща е по-трудно да се намери нещо с добра енергия. В същото време ако платът е качествен, тогава можем да направим дрехата енергийно още по-добра. Ако не, тогава по-важно е каква енергия получаваме чрез дрехата, носенето й и реакциите, които тя буди.
Важно е да имаме ясно отношение към всяка дреха, която притежаваме. Не бива да влизаме в магазина с идеята: „Я, да си купя нещо...”. Нужна ни е изначална задача, а всичко останало е просто съпътстващо. Днес шопингът е занимание, чрез което пилеем не само енергията, но и времето си. Хората са забравили как да влагат време в себе си.
За да разберем истински дрехата, трябва първо да разберем собствената си енергия, защото дрехата трябва да се превърне в мяра. Тук важно е също така да проумеем, че облеклото ни се състои от всичко, което носим, не само онова, което се вижда най-отгоре.
Стилът се определя от поведението и действията ни. Отук насетне единственото, което мога да ви посъветвам е да се ръководите от геометрията и задачите, които сте си поставили. Във всяка традиция, например, ако важен човек или учител даде на ученика си някоя своя дреха, този жест се смята за изключително важен, тъй като дрехата е всъщност енергия.
Причината за възприемането на дрехата като елемент от енергийното хранене се крие в идеята за геометрията или налагането на две фигури – тялото и дрехата. За тази цел именно се въвежда и елементът на драпирането. Как може човек да разбере, че драпировката е правилна? Има много технически подходящи начини, като всички те са свързани със задачата за изменянето. Разбира се, важно е кой прави дрехата. Второто важно нещо е да усетим какъв материал е използван за нея. Третото – важно е геометрията на дрехата да отговаря именно на вас.
Между другото, грешката на много дизайнери на дрехи е в това, че те не знаят от самото начало какво правят. Те творят емоционално, което означава, че пълнят една временна форма, а дрехата е изключително геометрична вещ.
Следващият голям проблем на съвременния човек са обувките. Както виното изисква определен вид храна, така и типа обувки трябва да бъде определящ при подбора на подходящи за тях дрехи. Обувките обаче определят и стила ни на движение. Носенето на обувки с неправилни подметки води до себеразрушаване. Днес обаче е много трудно да се намерят обувки с добра подметка.
За мен, например, всяка моя стъпка е важна, тъй като неправилното групиране на стъпалата разрушава енергията ми! Цялата идея на дрехата се губи, ако не можем да я носим, а най-важното при носенето е преди всичко как се движим.
Понякога хората реагират на определен вид дрехи, например на естествената кожа. Ако у вас има някаква реакция към определен вид дрехи, най-добре е да не ги носите. Само че не бива да подчинявате тази си реакция на някакъв философоски модел, без реално да сте я анализирали и да познавате традицията. Разбира се не бива да взимаме която и да е кожа, без да знаем откъде е дошла и какво е качеството й, но трябва да разбираме, че кожата е най-мощният енергиен съюзник. Това е онзи вид дреха, който вие сами можете да напълните; особено днес, когато около нас има толкова много вредни и разрушителни елементи. Безусловно днес дрехата често се прави от много лоша кожа - стара, или мъртва. Особено важно е да се научим да възприемаме качеството на кожата. Никога не бива да купуваме според модела, важно е да чувстваме енергията. Това, разбира се, означава, че е опасно да се използва кожа, която има неправилна енергия.
Важна е и ролята на временните характеристики. Много често определен тип дреха ни привлича, заради временната мода или защото я носи някой друг. Или напротив, у нас възниква желанието да не носим това, което другите носят. Тук всичко се гради върху асоциативните връзки или реакциите ни. Дрехата никога не се повтаря, независимо дали някой друг също я има, тъй като вашата енергия променя начина, по който тя се възприема. Например дънките. Всички носят дънки, но те стоят различно на всеки отделен човек. А защо? Защото това е най-удобната и максимално геометрично проверена дреха.
Дрехата трябва да изразява определена идея. За мен въпросът за дрехите е преди всичко свързан с идеята за постоянството. Аз съм си изработил следното правило: тъй като моят живот е посветен на развитието, дрехите ми също трябва да бъдат елемент от това развитие. А това означава, че символите и формите, които използвам трябва да бъдат проверени. Това не е нещо незначително, дрехата не бива да се превръща в някакъв придатък. Тя трябва да бъде удобна, да се възприема със съзнанието и тялото, а в добавка към това дрехата не бива да пречи на движенията ни.
Важно е да разбираме, че ние всички живеем в един свят, който е като игра с множество манипулации. Дрехата отдавна е част от тези манипулации. Тя отдавна е част от ритуализирането на живота на човека и вече е елемент от връзката ни с пространството, с реакцията към нас.
Разбира се подхранването с помощта на дрехата е много по-близко на жените, отколкото на мъжете, тъй като женската сетивност е много по-силно развита. Въпрос: може ли в това отношение човек да следва интуицията си? Не може, а трябва, това обаче не означава, че автоматично ще правите всичко правилно. Когато следвате интуицията си, вия трябва да я развиете до нивото на осъзнатост (което, разбира се, е полезно не само за определянето на това кои дрехи са ви необходими). Енергията, която ви въздейства е временна енергия, а зависимостта от този тип енергия е много опасно нещо.
Още един интересен въпрос: Може ли градът, домът, квартирата да се превърнат в елемент от пространственото ни облекло, т. е. да се превърнат в своеобразна дреха, в която живеем? Разбира се! Не само че може, а така трябва да бъде. Това е обаче е една много обширна тема, към която най-добре е да подходите, едва след като сте разбрали въпроса за дрехите.
Що се отнася до променянето на пространството с помощта на декорацията, това е един много важен момент, тъй като тук човек трябва да разбира символите. Ако сте увесили на стената неправилен символ или неправилна маска, можете да влошите пространството, което обитавате. Затова препоръчвам интериорът да се оформя с помощта на художествени произведения, които по-скоро напълват, отколкото да структурират.
Важен въпрос тук е и въпросът за позицията на дрехата в пространството. Важно е дрехата постоянно да се движи, никоя дреха не бива да виси на едно и също място години наред. Ако не използвате някоя дреха и видите, че тя не е вашата, изхвърлете я, но без реакции.
Дрехата никога не може да бъде стара, просто в един момент тя може да е изпълнила задачата си. Ако дадете дрехата си на някой друг, много важно е да знаете на кого я давате, каква енергия има този човек. Тук трябва да се подхожда много внимателно.
Въпроси и отговори
Какъв е правилният начин да се разделиш с дреха, която си носил дълго време?
Има няколко начина. Единият е да я прекроиш и използваш отново. Вторият – да я отнесеш на енергийно правилно място и да я оставиш там.
С идеята за дрехите се срещнах много отдавна, когато започнах да забелязвам голямата разлика в обратната връзка, например, от движението на ръцете в ръкави и необлечените ръце. Същото се отнася и за обувките. След това се оказа доста трудно да се сдобия с дреха, която да възприемам добре и да искам да облека. Такава комбинация от материал, цвят и форма (та дори и мирис) на нашия пазар не съм открил и до днес. «Компромисите», които ми се налага да нося, ми служат дълго и в един критичен момент се обновяват по някакъв «мистично-случаен» начин... Напоследък въз основа на придобития опит се опитвам да реша обратната задача: Защо ми е необходима дреха с точно такава форма или защо съм предразположен към носенето на определен цвят? Това някаква зависимост ли е или естествено възприемане? Защото ако разглеждаме дрехата като подхранващ/ зареждащ елемент, тогава трябва да захраним онова, което сме идентифицирали у себе си, а това вече не са само временни параметри, нали? И тук отново възниква нивото на резултатност от действията, определено от условията: «следвам – управлявам»...
По отношение на дрехата човек трябва да измине няколко пътя: 1) да й обърне внимание – опит, 2) да определи защо и къде ще я облича и 3) да разбере, когато тя остарее или вече не му е нужна.
Дреха, която вече не носиш поради някаква причина - трябва просто да я изхвърлиш или по-добре да я дадеш на някого? Обикновено не се знае къде и при кого ще попадне тя после. Има ли «правилен» начин да се разделиш с една дреха? И може ли това да бъде достатъчно или винаги остава някаква връзка?
Всичко зависи от самата дреха, от това как са я носили, и от енергията на човека или мястото, на което е попаднала.
Много често като си купиш обувки, няколко дни по-късно се появяват съществени недостатъци, които не са били видими при избирането на обувките в магазина. Как да подберем правилните обувки за ежедневното си движение по улиците?
Това е най-важният въпрос, свързан с обувките. Най-важното при обувките е подметката, тя не бива да пречи на стъпалото да опира в земята по време на движението. Много опасни са обувките със супинатори и твърди подметки. Като цяло истинско изкуство е да намериш правилните обувки, които още повече да ти харесват.
Искам да споделя едно свое наблюдение. Когато тъкмо започвах да се занимавам с условието за свиване и отваряне на стъпалата, почти веднага схванах редуването на тези действия при вдигането и отпускането (на стъпалата). Когато започнах да анализирам и да си спомням с какво е свързано това, изплуваха спомени от времето, когато бях на 7 годинки и баба ми ми подари първите ми «джапанки». Когато ги сложих тогава, изпитах огромна радост и удовлетворение, при всяка стъпка ми се налагаше, вдигайки крак, да свивам стъпало (това е свързано с факта, че джапанките ми бяха малко големи и така ги придържах, за да не отлетят) и съответно при спускане, стъпалото ми се отпускаше. Тъй като ги носих практически без да ги свалям цялото лято и след това докато беше хладно вместо чехли, може би именно това е спомогнало за сформирането на правилната работа със стъпалата?
Да, това може да има ефект, но при правилен ритъм на движение.
16 декември 2012
RSS: