Мярата на тайната доктрина
Къде е тук силата, къде съм аз и къде е бог? Мярата крие условията на познанието, условията на битието и най-важното условията за развитие в това битие. Мярата трябва да научи човека да се абстрахира от неразбираемото, като тук разбираемото не е това, което ни е близко или с което сме съгласни (или несъгласни), а това, в което сме вложили усилието си.
Познанието без усилие не може да се смята за такова. Усилието без мярата не може да бъде задържано и следователно не може да ни доведе до познанието. Усилието е химично съединение, изразено в задачите на пропорцията. Тоест то е математично или по-правилно казано геометрично.
Човекът трябва да разбира мярата като материал, като еквивалент на съсредоточаването, енергията и тялото, т. е. мярата трябва да бъде изразена чрез размерността. Мярата е умението да оперираме със собствената си жизнена сила, което означава да разпределяме, оценяваме и увеличаваме ресурсите си. Мярата има геометрична «облечка» и може да бъде обозначена като химично съединение, т. е. като нещо, което дава не само резултат, но и преживяване на резултата. Тук вече се приближаваме към онова, което е вълнувало хората, обединени около целта да разгадаят геометрията и физиката на тайната доктрина.
Тайната доктрина, крита дълго от тамплиерите, вероятно стигнала до тях от келтите, които делели живота на свят във форма и свят без форма – идея, която ни насочва към законите на херметизма (заложени от великия Хермес Трисмегист).
Мярата ни дава възможност да се облегнем на едно много важно разбиране: независимо какъв е материалът (плътно тяло или прозрачно), мярата зависи от формата, която определя свойствата и най-вече ориентацията на тялото. Такива са и изводите на Нютон. Ето защо когато опознаем мярата, ние можем да постигнем не само проявени, но и непроявени свойства и следователно можем да достигнем по-голяма дълбочина, тъй като имаме насоченост.
Без насоченост всяко познание и изучаване е просто емоция. И колкото и да удовлетворява изследователя, тази емоция остава залостена в състоянието на творене и не стига до законите на творенето. Именно тук се крие голямата разлика: състоянието на творене можем просто да имаме, но не можем да съединим и структурираме, можем само да го усилваме.
За нас обаче важно е не да се сдобием с нещо, а да разберем формата или по-скоро симетрията и пропорцията на тази форма. Какъв е смисълът да имаме формата, ако тя не е включена в процес, при който да може да бъде усъвършенствана? Особено важно е това, че ако имаме формата или по-скоро ако сме опознали мярата й, ще можем да я изучаваме както в покой, така и в движение. Мярата няма да позволи на тази форма да се изгуби, да се разтвори или да премине в друга форма без вътрешно усилие, изхождащо от мярата. Мярата контролира реда на включване и изключване на тялото.
Най-важното е, че в мярата не може да има грешка, тъй като тя се основава не само на размерността, но и на възприемането й. Дори ако познаването на мярата е несъвършено, самата способност и умение да се опираме на мярата води до безкрайно усъвършенстване на което и да е пространство. Знанието за мярата е преди всичко умението да възприемаме пространството обемно, защото в противен случай мярата се превръща в просто част от символиката и то в най-добрия случай.
Действително, предвид обемността на знанията, мярата може да намери израз само в символа. Кръстът, например, е размерен символ на резонансната сила, чрез който в условията на нашето пространство може да се изрази максимално усилие. Важно е обаче да се знае, че различните планове имат различна мяра и същият този кръст изразява мярата само на един от плановете, който се намира най-близо до нас, но не може да се разглежда като краен (и не бива, макар да е вероятно основополагащият). По тези причини всъщност той бил избран от келтите и дори катарите, които отхвърляйки символиката, искали да отхвърлят зависимостта си от плана, но в действителност се опирали на същата тази символика.
Във всяка мяра има и малко, и голямо. Голямото е сферата, а малкото – точка. Когато опознаваме мярата, трябва да научим езика й. Езикът на символа е всъщност езикът на мярата. Той е точен, проверен, което в същото време не пречи на много култури, хора и течения да го мистифицират, тъй като попадат под въздействието на символа, без да разбират същността му. Ето защо учението за мярата е преди всичко учение за символа.
Повече прочетете в книгата «Тамплиерът. Мяра».
01 февруари 2013
RSS: