Полетът на Орела

Танцът на Орела е основният танц на маите, макар че в по-късен период той бива изместен от танца на Царевицата, съчетал символните идеи на три танца – на Змията, на Ягуара и на Орела. Новият танц все пак продължава да ползва перата, прилагани в танца на Орела, като елемент на външен символизъм. Какво е представлявал танцът на Орела за маите?

В представата на маите птиците били безсмъртни създания, които не зависели от храната. Подхранвало ги поддържането на вибрацията със Земята. Маите вярвали, че тези създания се размножават чрез вятъра. Освен това смятали за най-висш символ на развитието Орелът, който представял съкровената връзка на Земята с Небето.

Орелът бил символ на небесното звучене и представлявал за маите истинският живот. Последният, посветен в знанията на тази велика индианска цивилизация, бил ацтекският владетел Несауалкойотъл.

И, аз, Несауакойотъл, заявявам:
„Не така ще живеем ний на Земята!
Не ще постигнем вечност, не познали законите на Кетцатъл.
Не ще ни помогнат ни златото, нито нефритът,
Нито дори перото на Кетцатъл.
Да се издигнем трябва и тогаз ще бъдем вечни!”

Танцът на Орела

Полетът на Олмеките

«Танцът на Орела» е свръхестествен танц, който се пресича с танца «Полетът на Олмеките». Това е танц-символ, чиято цел е да се извлече навън енергийното тяло. Задачата на този танц е да изяви свърхчестотните пропорции, свързани с ритъма, като тук движението просто прикрива вътрешното звучене, поддържащо световната ос (mundi). Маите наричат това с понятията «пътят на жреца» или «пътят на пътешествието, на полета».

Полетът на Орела представлява променяне на временния поток в пространствен. Това е числов ред, ако предпочитате, циклично преминаване през шестте условия на времето, ограничени от четирите посоки, плюс надира и зенита.

Пътят на полета

Пътят на шамана/жреца

Да навлезеш в зоната на влияние на танца означава да се слееш с най-висшите преживявания на трансформацията, намерили отражение в понятието на маите aporami или симетрия. Това е формула, която изразява фигуралните движения, променящите се закони, според които живеем. Танцът на Орела ни освобождава от линейните движения и дори от огъня (който, например, се проследява в танца на Ягуара) и завършва троичната основа на трансформацията, състояща се от идеята и символа на Кетцалкоатъл или Змията, Ягуара и Орела.

Така, превеждайки ни от статуса ни на земен обект в божествен, танцът осъществява най-важния закон на висшите тоналности, заложени в законите на цивилизацията на маите, като показва и най-вече доказва идеята за новата ера.

Новата ера

Тлалок

Танцът поставя задачата за практическото осъществяване на свещената връзка между танцуващите, както и задачата за фактическото преместване в рамките на фракталната действителност. Ако не разбираме и не изразяваме тази връзка, ние сме обречени в най-добрия случай да копираме някакви външни обекти, без да изявяваме всъщност принципа, докато нашата цел е да се сдобием с необходимите химико-физични изменения и съответните биологични показатели в тялото. Това, което маите разбирали като богове, е всъщност идеята за работа, а идеята за работа е танцът, тъй като танцът е формулата, която носи в себе си същността на преобразуването, на изменението и трансформацията. Разбира се днес много трудно може да се установят границите на възможното, но едно е ясно: знанията, свързани с Орела, са представлявали върха в цялата верига от действия на представителите на тази цивилизация – независимо как ще ги разглеждаме, социално или от практична гледна точка.

Умението за идентифициране не само с Орела или Ягуара, но и, да кажем, с Царевицата, говори за много силен визуализационен афект, който маите са изпитвали в действителност, изживявайки своя живот чрез един фантом, т. е. двойник. Разтварянето, разцепването на земята, което се тълкувало като излизане извън нейното влияние, е сред най-интересните принципи на съществуване за маите. Всъщност самият процес на разцепване – процесът на смилане – представлявал за маите най-висшият принцип на съществуване.

Образът на Тлалок – така се нарича този процес – впоследствие се превърнал за ацтеките в бог. Това е едно особено важно понятие, което отваря вратите към най-висшите светове, разцепвайки най-висшите полета на временното пространство (при маите те са тринайсет). По този начин танцът на Орела учи човека как да премине от три-ъгловото разпределение към четири-ъгловото.

В танца на Орела вече не работим върху процеса на съзидание и дори творене, т. е. над това, което оприличаваме в танца на Ягуара и Змията. Тук разчупваме яйцето на времето и преминаваме в онези честотни характеристики, които неутрализират изцяло процесите, затвърдили се така силно в резултат на столетия не само в делата на хората, но и в съзнанието им.

В действителност нашето съзнание може да живее в шест различни условия според законите на маите: на оста(b'akab), в пещерата, в центъра на пещерата, в най-висшия енергиен канал (hux winikhab' kalomte'), в силата на Тлалок, която движи пространството и в шестте небесни пирамиди.

Шестте места на съзнанието

Оста	Входът на пещерата	Центърът на пещерата
Най-висшият енергиен канал	Силата на разчупването	Шестте небесни палати

Шестте места на съзнанието представляват канали за свръхестествено възраждане, които могат да извлекат цялата жизнена енергията на човека и да я прехвърлят в други сфери на съществуването. Отличителната черта и най-важното знание в танца на Орела е свързано с положението на ръцете, които всъщност представляват съзнанието според вярването на маите. Тук важно е обаче да разберем, че маите делели съзнанието от човека. С други думи тези, които били дарени със съзнание от наша гледна точка, не се смятали за хора, тъй като отваряли канал към най-висшите сили.


Мудрите на маите

В танца на Орела важни са физическите аспекти на олицетворението, а не самите движения, т. е. съзнанието трябва да премине през стадия на трансмутация. Това изисква разбиране на ритъма и звука, тъй като те спомагат за предизвикването на необходимото напрежение. Това напрежение си има свое име – YajawteTe' K'inich. Именно то се изразява чрез процеса, който трябва да се прояви в танца, процес, който сам по себе си има материална основа, съвместявана впоследствие с божествената идентификация.