Индийското тяло
Индийското тяло, всъщност, е предопределило развитието на една от най-важните системи, която ни е известна под името Аюрведа. Колкото и да е странно обаче, трябва да признаем, че във вида, в който съществува това знание, се крие една от най-важните концепции: как и защо се е развивало то. В опитите да се обоснове и да се намерят по-дълбоки източници и връзки в това направление, се е изгубило най-основното – учението за индийското тяло. И макар че цялата Аюрведа е построена върху идеята за взаимодействие именно с това Тяло, тя е била преформулирана и пренасочена към тялото, като такова. И в това, може би, се състои най-голямата разлика: какво тяло разглеждаме – дали келтско, китайско или индийско.
По този начин Аюрведа е започнала да крачи по света, разпространявайки най-важната концепция – директно идеята, заради която, преди всичко е била създадена. Разбира се, тя се е адаптирала, преустройвала и вплитала в условията, в които е попадала, но всъщност точно по този начин е престанала да бъде Аюрведа. Днес, когато Аюрведа е обогатена от китайските знания и тибетската медицина, тя, практически, представлява само някакво име и всичко зависи от опита на човека, който оперира с него.
Да вземем, например, друго направление – йогата, която размахват наляво и надясно, давайки ѝ многозначителни имена – медитация (която, всъщност, няма нищо общо с йогата), самадхи, нирвана и т.н., като пропускат най-важното – знанието за индийското тяло. Разбира се, много хора могат да възразят: „Е, как така?“. Има пречистване, хатха йога и така нататък и така нататък. Е, хубаво, ама къде е знанието за индийското тяло? Как може европейското тяло да се чекне в асани, когато тези знания са били създадени за индийското тяло? С какво точно такъв вид йога е по-добра от футбола, например? Не му достига духовност Може, например, излизайки на терена, да се молят и да целуват земята, но в крайна сметка футболът се развива в тази посока.
И, моля ви, не ме разбирайте неправилно: аз не съм против това хората да се занимават с нещо, а съм против необмислените решения, взети на принципа: „харесва ми, не ми харесва“ и съм за: „полезно ли ми е или не“. Как е възможно да се определи ползата от едно или друго нещо в краткосрочна перспектива? Ако утре ви стане хубаво от нещо, това не означава, че вдругиден, това същото нещо няма да ви повали!
А сега, да говорим по същество. Индийското тяло се е родило и развило по законите на мястото, което всъщност е определило и групите на индийския етнос. Няма да ги разглеждаме подробно, тъй като в по-голямата си част те представляват определена формула, състояща се от мястото, климата и ритъма на живеещите в тях хора. И разбира се, трябва да разглеждаме всичко това не от позицията на днешния ден, когато имаме климатици, телефони и коли, а от гледна точка на времето, когато живота на хората е зависел от тях самите, когато човек се е намирал в определени постоянни настройки: културни, религиозни и най-вече времеви.
Истината е такава, че тялото на индиеца е живеело и е зависело от три сезона, които са се съотнасяли към идеите за Вата, Пита и Капха. Те не се опират на системите на тялото (както виждаме, например в Даоисткото тяло), а на трите вида напълване – чрез жлъчния сок, слузта и вятъра. Тоест от гледна точка на тази система, животът на човек е предопределен от напълването. Но дори и да ни разнообразява, то е сведено до три основни усилия – лютото, топлото и стипчивото, което лежи в идеята за индийската кухня, основана на трите вкуса – люто, горещо и сладко. Това може да бъде представено от трите индийски подправки: пипер, кардамон и шафран. С други думи, индийското тяло е пикантно тяло или то е тяло на подправките, в което при цялото разнообразие, всичко може да се раздели на три вкуса – лют, огнено-парещ и сладък.
Следващият интересен феномен при индусите е разделението по класи, в които започва, така да се каже, практическата реализация на идеята за индуското тяло. Независимо от статуса, всички се държат провокативно: ситите от висшите класи са срещу аскетите, а гладните, от своя страна, са също срещу всички. Всеки демонстрира подобна психологична природа на действията, която отново се опира на идеята за индийското тяло, където всички упражнения по-скоро са следствие от протеста (за което, между другото, много са допринесли и англичаните). Прекаленото уважение, както и пренебрегването на живота, е разделило индийското общество, но, всъщност, това са двете страни на един и същи медал, който всеки ден се подхранва от определени люти и огнено-сладки напълвания.
Като резултат, мозъкът на индуса се е оказал практически блокиран: всичко ненужно, както и голяма част от нужното, се изгаря отвътре, водейки по този начин тялото към естествено прераждане. Това всекидневно мумифициране, всъщност, е и резултат от взаимодействието с тялото. И просто е смешно да се говори за разнообразие в храната. И в действителност, ако някой сега започне да яде това, с което се хранят индийските жители, особено от средната и нисшата класа, то след три дни в него ще се всели дракона и ще започне да го мумифицира.
Между другото, не бива също да се забравя, че всеки индус се смята за най-висшето създание във веригата на човешкото съществуване. По-точно казано, не се смята, а го приема заедно с млякото с пипер от гърдата на своята майка, което формира в него определено възприятие за Атман.
Всъщност това е определено насилие върху тялото и ума на индуса, но също така е и една естествена за него среда, която до такава степен създава определени насилствени форми на възприятие у него, че на него му е напълно безразлично дали статусът, който заема в обществото, го принизява или го издига. Освен това всичко, което се създава, е не повече от един експеримент.
И не само, че самият йога не знае до какво води това, ами не го и интересува, защото неговият всекидневен живот или по-скоро отношението му към него, вече се е превърнало в определен идеал за съществуването на човек, който е роден, за да се прероди. Тоест днес индусът не живее, а единствено си играе с пространството, което е ограничило неговия ресурс на пребиваване в определените физични условия на мястото, климата и т.н. А вече кой как ще си издевателства над тялото, е следствие. Някой го синтезира отвътре с индийската кухня, друг пък добавя и асани или обратно, заменя ги с кухнята. При всички положения, не всеки стомах, дори и този на индуса, е способен да понесе всичко това.
И между другото, тук възниква и още една идея за вегетарианството, която бих превел по следния начин: ако не можеш да се изгориш отвътре, изгори се отвън! Като цяло, всичкото това нещо може да се нарече с едно единствено име: кундалини йога. Тоест индийското тяло е тяло, което е подложено на постоянно изгаряне и можеш да седиш и да се пържиш, разпалвайки сушумна, а можеш чисто и просто да си похапваш, всъщност, каквото ти се иска.
Препоръчвам да се запознаете с темата в рамките на раздела Индийското тяло.
07 септември 2013
RSS: