Иле-Ифе
Изучаването на ритъма ни помага да изучим формулата на триизмерното пространство. А това е най-висшето знание, което ще ни даде възможност да не се губим в линейността. Защо великият Трисмегист така активно е призовавал към изучаване на херметизма? Защото започнали да се губят знанията за истинските неща – тенденция, която започнала в Египет. Но всичко по реда си.
Най-старите писмени източници, запазени до днес, са от шумерската култура. Трябва ли обаче да се основаваме на писмените източници и какво изобщо можем да наричаме писменост? Пиктограмите, например, писменост ли са или някакви формули? До какво всъщност ни е довела писмеността? До загуба на образността дори в онези култури, където била запазена връзката, били запазени йероглифите. Най-важното е, че по този начин човекът загубил настройката си, а тя е най-важният закон на ритъма. Когато изучава ритъма, човек неизменно кара съзнанието си, енергията си и ритъма си да работят. И това е само едната страна. Втората е дори по-важна, защото тя е свързана със законите, които управляват живота на нашата Земя.
Преди време в най-енергийното място започнало настройването на Земята към пространството на преобразуването, което оказало влиянието върху цялата планета. Какво представлява Земята? Тя е жив кристал, който преминава пътя от течно състояние към постепенно уплътняване (т. е. процес на кристализация), което завършва в израстване в планета. Така пространството навремето си намерило център и образувало Земята. Нашата планета е единният център на триизмерното пространство, като освен това тя има и свои самостоятелни функции. Затова по-правилно би било Земята да се разглежда като отделен жив организъм, а не просто да се търсят пришълци в космоса.
Ако разгледаме Земята от гледна точка на въртенето, тя представлява колело с 12 спици, които се опират спирално в 12 небесни точки. Към това се прибавя и оста на въртене, върху която се намират Слънцето и небето. Кое е най-интересното тук? Това, че, както излиза, Земята във фиксирано състояние представлява, гледана под различни ъгли, 12 фигури. Ако трябва да отделим сред тези фигури три основни, те ще бъдат сфера, тетраедър и куб. Това са трите образуващи формули, за които говори Трисмегист, а впоследствие и Платон.
Така получаваме определени входни и изходни точки. Те, разбира се, с времето се променят в зависимост от обема на Земята и нейната плътност - тези параметри формират магнитното поле, което предопределя живота на различните цивилизации на планетата. Те не бива да се разглеждат линейно, тъй като тогава не биха се взели предвид пространствените връзки. Освен това за нас интересно е какво ни е сформирало и какви са знанията, важни за нас, а не образните разсъждения, били те и основателни. Тук като особено важни се очертават следните две входни точки: Тиуанако и Иле-Ифе.
Възможно е тези точки да са съвпадали, когато Земята била по-малка. Това, което ме интересува тук обаче, е фактът, че именно с тях е свързано формирането на трите последни съвършени групи, съществували в нашата история. Първата – това са инките, които били свързани с Тиуанаку, а втората – мамилюките, свързани с Иле-Ифе. Третата група са катарите, които били свързани и с едните и с другите знания.
Всъщност важна тук е не последователността, а връзката. Ако вземем обаче четирите най-важни точки (първата е писмеността на шумерите, втората – знанията на Авеста, третата – египетската цивилизация, а четвъртата – формирането на ритуала в различни центрове в Африка), ще видим, че те се пресичат в една точка и тя е именно Иле-Ифе.
Какво всъщност представлява ритуалът за нас? Той е законът на нашето съществуване по отношение на пространството. Ритуалът представлява първично знание за човека, а не някакво отделно действие, посветено на боговете. Той е цял и единен комплекс от мерки, който първоначално настройва човека, поддържа го и го заставя да живее в определен ритъм.
Човечеството е направило две големи грешки в историята си: първо – то избрало Египет за център на всичко и второ – то съзнателно започнало да потиска знанията на африканския континент и да принизява значимостта им. Изобщо изучаването на Египет тръгнало по един лъжлив път, защото всички започнали да разгадават египетските названия и значения, вместо да се опитат да разберат самата същност на тази цивилизация.
Какво всъщност представлявала страната Та-Кемет? Това било едно огромно гробище, възникнало във връзка със запазването на енергията, която губела своята насоченост и по-скоро се разсейвала по земната повърхност, отколкото да се придвижва нагоре. Този феномен бил свързан с три показателя: промяната на ъгъла на наклон на Земята, на нейната плътност и съответно, на скоростта й на въртене и на магнитното й поле. С други думи земното пространство започнало да губи силата си, което превърнало египетската цивилизация в огромна лаборатория, насочена към спасяването на всички дванайсет пространствени ъгъла, отразени в задачите на 13-те номи.
Всеки от тези номи приемал в различен период от въртенето на Земята една или друга спица от пространствените оси. И тук била направена още една грешка, когато всичко било сведено до значението на бог Ра. Защото оттук насетне всичко тръгнало верижно – всички цивилизации започнали да се наричат соларни или слънчеви и започнали да задават в съзнанието ъгъла на почитане на Слънцето.
В крайна сметка това светило никога не е било почитано и хората, живели на Земята, никога не са гледали към небето. За тях Земята била огледало, което приемало лъчите на всички планети и звезди, затова те нямали нужда да зяпат в небето. Блестящ пример за това са догоните, които знаели за звездите и планетите повече, отколкото съвременните изследователи знаят днес. Просто способността им да се настройват им помагала да разшифроват вибрациите на пространствените лъчи, опиращи в Земята.
Ако се върнем на бог Ра, трябва да кажем, че той не бил бог на Слънцето, а ос, която представлявала слънчевия лъч. А това са две много различни неща. Такива богове можело да има най-много 13. Причината за това е, че жителите на Земята можели да отчитат и по-незначимите за Земята лъчи, които обаче можели да бъдат по-важни за нома, а това от своя страна объркало много изследователите. Именно Исус Христос пръв въвел тези знания, така да се каже, у хората, макар, разбира се, те вече да били описани в Авеста, която впоследствие също започнала да се интерпретира разнопосочно (както, впрочем, и последвалия я зороастризъм). Така получаваме своеобразно потвърждение за истинността на съществуването на боговете, което по-скоро ги обвива в мъгла, отколкото да им придаде повече яснота.
Сътворението на нашия свят се свързва със Слънцето, което дало светлината, но тук важна е не светлината сама по себе си, а светлинният лъч, тъй като той задава определен ъгъл, а този ъгъл – определено усилие, с което вече можем да работим. Нали не смятате, че древните хора просто са гледали ли, гледали в слънцето и изведнъж всичко са разбрали? Погледнете някой път сами Слънцето. Колкото и да го гледате, няма да разберете нищо, ще видите само светлинни петна. Хората гледали Земята и така опознавали Слънцето. За тях физическата величина бил лъчът. Именно тук е заложена и идеята на алхимията, която произтича от същия този Египет, и тя засяга способността да улавяме и използваме по-високочестотната вибрация, задействайки както силата на Земята и Небето, така и силата на преобразуването.
«Улавянето» на лъча създало и първата наука на алхимията – херметизма, който пък породил първата наука на цивилизацията – геометрията. Без това не биха могли да съществуват нито физиката, нито химията, нито, като следствие, всички останали науки. Как можем да създадем нещо, ако не умеем да сравняваме и съпоставяме? Което всъщност е пропорцията или симетрията. Тях къде можем да ги търсим? В геометрията. Тук се появява Озирис с неговите 13 разделени части (които според друга версия са 14). Озирис се появява като силата, свързваща свойствата на лъча на Слънцето Ра с лъча на Луната Тота, където основната движеща сила е Изида, майката на преобразуванието, център за цялата египетска цивилизация, в която законът за съхранение на енергията намира израз в Хатор.
Особено важно е това, че всички тези знания не са началото на нещо, а завършекът на предходния цикъл на съществуване на Земята, и това, което виждаме тук, е просто спасяване на съответните знания и свойства. С други думи Египет не е начало, а край на предходния цикъл.
За нас, разбира се, това може да бъде началото на новото, но не бива да гледаме на тази култура като на встъпителна. Трябва да търсим мястото и знанията за светлинния лъч, именно това е първичната точка за нас. И това място е Иле-Ифе.
Ако не разбираме законите и знанията за лъча, никога няма да разберем идеята за възкръсването, преобразуването или, ако щете, за безсмъртието. Иначе всичко това ще ни поведе към познанието за живота в отвъдния свят, до което се стигнало в резултат от условията на развитие на египетската цивилизация, в която започнали да изучават по-скоро природата на смъртта, а не на безсмъртието. Така жителите на Земята започнали да губят фините си свойства в резултат на огрубяването на енергията на планетата.
Тези жители не можем всъщност дори да наречем хора. Хат било това, което започвало да се разлага, и тези вибрации силно обезпокоили жителите на планетата, затова всички се хвърлили да спасяват най-ценното в Ка (човека), което можело да се изведе от плана на грубите вибрации. Именно за това започнали да строят пирамидите. В същото време трябва да се знае, че това не е чисто египетско разбиране. Всичко започнало в царството Мерое.
Разбира се, Древен Египет е интересен с това, че ни показва отношението към персоналния аспект на живота, в действителност извличайки личността в човека. Египетската цивилизация обаче всъщност била цивилизация на спасението, а не на развитието. И, разбира се, тази задача породила много кодове на спасението, което дало на хората понятия като магията, донесло много ненужни аспекти. Днес тази задача продължава да бъде неразбираем инструмент в ръцете на необразованите хора, устремили се да се измъкнат от мъглата.
Магията е набор от действия и ключове, свързани с консервирането на енергията. За разлика от алхимията, тя не трябвало да има външно приложение, а в историята на човечеството магията не просто накарала хората да мистифицират знанията, а и им попречила да възприемат правилно алхимията, основаваща се изключително на херметизма.
Цялата култура на Древния Египет се свежда до формирането на едно матриархално общество, следващо законите на този модус, при който целта е да се съхранят не само определени вибрационни свойства на енергията, но и всъщност самият лъч, който, съдейки по всички белези, започнал да променя стойността си.
Хатор — пазителката на лъча
Именно този процес се нарича „силата на Хатор”. Всичко това обаче не ни интересува днес, макар че тук се крият основите на най-важната наука – алхимията, науката за съхраняването и преобразуването на енергията. Интересува ни въпросът съществували ли са други центрове на африканския континент? И тук започва, може би, най-интересното.
На това място следва да предупредим, че най-опасното при изучаването на африканския континент е да се опитваме да се опираме на някакви исторически дати. Причината е, че там времето практически не съществувало, всички култури били, така да се каже, медиумни и се основавали на свръхсъзнателни процеси, които определяли опита и преживяванията им. На второ място, възприемането на триизмерното пространство при тези хора не било така физично - факт, който определял отношението им към всичко, с което се срещали. За нас е важно да намерим тук просто една референтна точка, т. е. културата, която е дефинирала това пространство и ни е дарила с неговото знание.
Тук можем да изведем на преден план народа Шона, живял в Зимбабве, до който ни водят библейските сказания или Олдувай (Танзания), дефилето, което се смята за люлката на човечеството и в което са открити човешки останки, датиращи от преди 2 млн. години. Това място свързват още с началото на кристализацията на Земята.
Загадъчната страна Нумибия (Судан), която или е породила египетската цивилизация, или е приела нейните знания, със загадъчното царство Мерое, където бил строен астралният град за напускане на Земята. А може би става дума за копие на този град, съединяващо се със слънчевия лъч, който бил усилван с помощта на златото. Подобни елементи откриваме в Северна, Централна и Южна Америка. В крайна сметка именно този град-призрак Омир смятал за отправна точка на Новата цивилизация.
Астралният барабан Мерое
И може би бихме се съгласили с Омир, ако не съществуваше едно «но»: а къде са знанията? Знанията дори за сакралния ритъм, който той е използвал в Илиадата и Одисеята? Откъде има той познанието за дванайсетичното изложение и конкретно за ритмо-изложението? Неговите химни за боговете са опит да се прехвърлят те на нивото на вибрацията. Удивителното тук е, че животът на Омир съвпада с периода на разцвет на културата Ифе при йоруба. Разцветът обаче не е началото. Тук имаме основание да предположим две версии: или всички знания са дошли в Древния Египет от запад, или обратното. Но в нелинейните координатни системи това не е важно, тъй като не става дума за последователни, а за паралелно случващи се действия в целия макрокосмос.
Но защо Западна Африка? Именно оттук са дошли ритъмът и музиката – нещо, за което ще говорим отново. Засега най-важното е, че именно тук, в Иле Ифе, се сформирали първите стройни знания за ритъма.
Гамбия. Вертикални камъни, представящи душите на умрелите
Знанието за ритъма е знание за космическите вибрации, като подобни елементи откриваме впоследствие при много народи – при шумерите, в Авеста, в основата на индуската концепция за съществуването и изобщо всички антични култури. Именно Иле Ифе се превръща в центъра на всички тези знания. Именно натам се отправят и европейците (португалците), основавайки се на знанията на келтите, които частично се формирали под влияние отново на африканския континент. Именно там срещаме шумерските правила за съществуването на божествата, правилата «Ме», представени под формата на правилата на оришите.
Именно тук намираме доказателство за най-загадъчния процес на съвремието: това, че тамплиерите се интересували от преместването на хора от Западното крайбрежие на Африка в Бразилия, където бил предприет първият опит за създаване на съвършено общество, след неуспеха в Европа. Че хората йоруба по дефиниция не можели да бъдат робове, тъй като не зависели от физическите процеси. Че именно тук се крие най-силното влияние върху цивилизацията, оказвано от съвършените хора Ифе. Че именно в Иле Ифе бил запазен първият лъч светлина, чието име било Обатала. Че историята за съкровените знания започнала тук, но била изопачена и неразбрана, но пък се запазила благодарение на музиката, вибрацията и традицията.
Именно тук предците на йоруба постигали кристализация на съзнанието, запазвайки, така да се каже, «замразявайки» свръх-съзнанието си и връзката си с пространството. И именно тук Атлантида се свързала с пространствените характеристики на Земята. Това, между другото, било фиксирано от културата Нок, която била тясно свързана с културата Ифе (свързват я още и с културата на Древен Египет).
 |
 |
 |
| Атлантът Ифе | Културата Нок. Наследниците на Атлантите | Оста на небето |
И така Иле Ифе е оста, която съединява Земята с макрокосмоса. Тук е заложен кодът на всички вибрационни превръщания на Земята, който лежи в основата на знанията на йоруба – народът, който разделял света на седем резонансни земни вибрации (представяни като седемте женски ориши) и самата ос на Земята, както и на седем резонансни небесни вибрации (представяни от седемте мъжки ориши) и оста на Небето.
Не по-малко интересно е и формирането на игрите между оришите, което всъщност е оформило и капоейра.
18 септември 2013
RSS: