Учение за тялото Ин
Учението за тялото Ин или женското тяло се предопределя от самата природа. Именно това учение задава основите на идеята за целостта на тялото, определяно в даоистката традиция като тялото Ин. Тялото, което може да ражда и развива. Именно през тази перспектива даоистката медицина разглежда и знанията за женското тяло, като свързва тези знания с идеята за живота на тялото и процесите, протичащи в него.
Това е основата, върху която се гради и ритъмът на развитие на женската природа и, разбира се, на практиката, където по-голямо внимание се отделя на техниките в седнало и легнало положение, така че да не се нарушава естествената природа на енерго-регенерацията или, по-просто казано, да не се нарушава процеса на връщане на енергията към матката.
Разбирането на възможностите на женското тяло, от гледна точка на развитието, представлява най-важният принцип за построяване на тялото, защото липсата му може да доведе до нарушаване на циркулацията на енергията и, съответно, на мярата на движението и дишането. Това е особено важно, ако жената не се подготвя за спиране на менструацията и напредва паралелно в развиването и на дао-Ян. Тогава тя не може да построи единния център Ян и й се налага да се опре на построяването на оста и геометрията на тялото.
Тялото на жената в движение
Основната особеност на тялото на жената в движение е по-ниският център на тежестта, като това е свързано с разположения в матката единен център Ин. Това означава, че като параметри тялото на жената е различно от тялото на мъжа.
Що се отнася до проблемите на женското тяло в движение, един от тези проблеми е, че женското тяло е склонно към по-голяма инертност (т.е. движение без опора), отколкото тялото на мъжа. Затова за жените се препоръчва да формират преди всичко оста (за което спомага практиката Багуа-джан). Всяка двигателна практика трябва да се гради от гледна точка на разбирането за ритъма, тъй като женското тяло е по природа по-ритмично. В това отношение най-важното е да разберем симетрията.
Симетрията на тялото ни дава възможност да изразим личния си ритъм, ритъмът, който притежаваме по природа. Тук става дума за определено усилие, вътрешно развитие, което е продиктувано от въздействието на всички налични и привнесени функционални усилия, от работата на органите и телесните системи в покой и в движение. Тъй като за жената най-важен е преди всичко ритъмът, трябва да се знае, че реализирането му зависи от симетричното натоварване на енергиите в тялото.
Когато на жената й липсва симетричност по природа или тя я е загубила в процеса на живеене, в тялото се нарушава преразпределянето на енергията. Липсва онзи единен управляващ механизъм, който би могъл да разпредели хармонично енергията. С други думи нарушава се идеята за двойственост, която се изразява и описва чрез философския модел Ин-Ян, и тогава енергиите Ин и Ян стават не взаимодопълващи се, а противоположни.
Съществуват такива видове енергии, които се развиват в нас съгласно определени видове усилия, отговарящи или на меридианите ин, или на меридианите ян. И между тези усилия трябва да се намери съгласие. Ако то липсва, меридианите започват да съществуват в противофаза и в такъв случай говорим за отсъствие на хармония между енергиите Ин и Ян вътре в тялото.
Разбирането за двойственост или симетрия на тялото лежи в основата на разбирането за даоисткото тяло. Докато човек не успее да разбере, по естествен или изкуствен начин, симетрията, той много трудно може да се научи да ръководи тялото си. Тук е наличен ясен физически еквивалент – всеки човек ежедневно полага определени усилия, които имат свой еквивалент във физическото построяване.
Всички мускулни групи в човека, които не са построени според законите на симетрията, нямат собствена природа. Асиметричният човек има различно разпределяне на енергията в органите на сетивата, той се чувства различно от симетричния човек. Може да се каже, че симетричните и асиметричните хора живеят в две различни форми на усещания и преживявания.
Това означава, че когато има симетричност, то в човека е налично и разбиране за тялото. Човек не може да получи действително удовлетворение от пребиваването си в света, ако не е изработил необходимото усилие, характеризирано от параметъра на волевото участие. Затова и ние разбираме тялото от гледна точка на движението. Същевременно усилието не може да съществува без симетрия на тялото; без нея може да има сила, но не и усилие.
В съвременните условия на съществуване, когато тялото не отговаря на основните принципи и закони на живот (енергия, симетрия и дишане), човек много трудно може да се опре на сетивата си, тъй като те са формирани от малкото количество енергия, останала у него. Затова днес сме всъщност обречени да защитаваме действията, интересите, принципите и моралните си норми, но нямаме достатъчно сила да ги осъществим.
Разбира се човек е винаги инициаторът на собствените си действия, само че в първия случай той инициира нещо в полза на нещо вече изработено, а в другия сам изработва нещо. Не можем да бъдем демократични, докато не станем хармонични. Занятията и мързелът са две различни диктатури – едната е тип Ян, а другата – тип Ин. При едната диктатура извършваме множество необходими действия, но неправилно, а при другата – множество ненужни действия. Това са два вида разруха.
Всеки човек е диктатор по своята същност. Усилието, насочено към нищоправене е също усилие. Удовлетворението има различни функции. Ако човек подходи към това, което прави, с осъзнаване, няма ли неговото съзнание да получи удовлетворение от това, което той възстановява в себе си? То може и да не донесе много действително сетивно насищане, но мозъкът е един от сетивните органи на човека и той трябва да носи собствени преживявания. За човека е изключително важно да разбере функциите на различните видове удовлетворение.
Тялото на жената в покой
В покой у жената се засилва възвръщането на енергията в матката и ако тялото се използва за развитие, особено внимание трябва да се отдели на бедрата, за да не се усилят от енергията на матката.
Състоянието на покой е особено важно за жената и от гледна точка на подхранване на мозъка. Именно в покой енергията успява да подхранва мозъка по-добре, отколкото в движение. Това е отчасти свързано и с анатомичните особености на жената, и с различното циркулиране на енергията (в сравнение с мъжа) в тялото й.
В покой особено важно е дишането – в това състояние то се засилва, благодарение на включването на матката. Затова е важно да се правят дихателни техники за усилване на функциите на матката.
Тялото на покоя позволява на жената да осъществи вътрешните закони на живота, които се отличават от законите на тялото на движение.
31 октомври 2013
RSS: