Суфисткото тяло
Всичко, което виждаме, има първообраз и основа извън нас
и тя безсмъртна е, умира само видимото за очите.
А ние и нашата същност? Едва що стъпим в този свят,
изкачването ни по стълбицата на ефира спира.
Така ефирът става на кристал, а той в трева превръща се,
тревата във животно – най-тайнствен ред на редовете.
И ето станал си човек, дарен със знания си вече,
лика ти глината приела е, лик нов и непорочен.
След краткия си земен път ще се превърнеш в ангел
и ще се сродиш не със земята, а с върха планински.
Руми
Ефирното тяло е тялото на суфия. Ефирният свят е светът на най-висшите вибрации, с които суфият взаимодейства и към които се стреми. Този свят създава необичайно фини есенции, с които суфият се храни.
За много култури ефирното поле е свързано с възприятието за обема на пространството, в което човек живее. То е сформирало не само културата, но и религиите, сред които особено внимание заслужава ислямът. Именно защото е така извън-земна, тя е много трудна за разбиране и много лесна за живеене.
Суфисткото тяло е тяло, което ти дава възможност да живееш далеч от суетата и празните разговори. Суфисткото тяло е разбиране на идеята за свобода. А това изисква да преминеш през мрак или през тайнство. Първо обаче съзнанието ти трябва да разбере какво обединява и какво съединява Небето със Земята, а това е ароматът.
Джабир-ибн-Хайян полага основите на вътрешното познание за суфизма и работи много с тялото на аромата, защото то е безсмъртно. Силата на превръщането е черен дракон. Преобразуването на аромата е подобно на преобразуването на светлината. А що се отнася до временното и ограниченото... Защо да се борим с него, ако то така или иначе ще умре?
Светлината сътворила времето, а времето сътворило шестте аромата – предния, задния, левия, десния, горния и долния. Именно тях ползваме ние. Чрез тях се настройваме, тъй като сме временни и използваме временни технологии. За нас върхът е настройката, а за аромата това е ефирното поле. И ние трябва да разберем как да преминем по този мост. От първите четири числа ще получим фигура, в която трябва да поместим аромата на нашето тяло.
Всяка нота представлява настройка. Ароматът е пирамидален. Много народи се опитват да се облегнат на ефирното тяло, истински успяват обаче само суфиите. Да бъдеш суфий означава преди всичко да държиш тайнството. Суфият живее в мистерии, затова той е недостъпен и между него и временния свят се създава естествена дистанция.
* * *
Суфисткото тяло ни дава възможност да опознаем нещата и да удържаме нравствеността си над всичко. Дори да бъдем в известна степен над религиозността. Впрочем ислямът израства от божествената градина на аромата, затова тук по дефиниция не може да има конфликт. Ако си настроен, значи си следовател, а следователят е дарен с движението и движението му е дарено с покой.
Суфият се опира изначално на идеята за съединяването и настройката, а не само на вярата. Той гледа на небето отдолу, а не отгоре. Не може да гледа небето този, който не е пречистил сърцето си, защото егото му няма да му позволи да гледа на небето изотдолу. Колкото и да надига глава, той ще продължава да гледа изотгоре.
Суфият познава законите на структурата на тялото, а тя е изключително фина. Той постоянно настройва себе си чрез зикр, за да бъде във връзка с тялото си, но не във физическия смисъл, а в умствения. Така привличането, реакцията, спиралата на горенето, светлината, звукът, взаимодействието са нощта на предопределението. Суфият постоянно се намира в състояние на нощ на предопределението, т. е. той е винаги готов за по-дълбоки преживявания.
Нощта на предопределението е когато се спускат най-висшите вибрации, които човек може да улови и опознае. Нощта на предопределението е състояние на кадар, състояние, при което тялото става цялостно, защото обединява всички най-висши телесни вибрации. Сурата ал-кадр от Корана обяснява именно състоянието на суфисткото тяло. Тя говори за петте висши състояния на тялото, като изключва две низши състояния. Всеки аят е вибрация или аромат.
Вселената е система от свойства, структура с определено число.
За суфия храмът е неговото тяло.
Не заменяй външната проява с външното.
* * *
Ароматът формира ефирното тяло, което е всъщност тялото на суфия. Ако искаш да опознаеш аромата, трябва да опознаеш неговото тяло. Едно – единно начало, две – дишане, три – вода, четири – огън, пет – минерализация.
Можеш ли да отблъснеш ненужния аромат? Не можеш! Но можеш да го замениш. Обречен си да работиш с добрия, с нужния аромат, защото другият ще те окове като метежен дивак. Всичко около нас създава разрушаващи аромати, а те унищожават нашето поле. А ние не можем да се защитим, защото не знаем какво да отблъснем.
Това несъответствие ни кара да търсим отговори на въпросите си на грешното място. И ние само реагираме, вместо да опитаме да разберем. Разбира се, необходимо е обосноваване, но за обосноваване е нужно свидетелство. Същевременно свидетелсвото е необходимо за онзи, който може да свидетелства. Ако си видял младия месец, това не означава, че си разбрал свойството му.
И тук се явява следният проблем – разбирането за «кажи да» срещу разбирането за «живей според закона на да». Думата ти не струва нищо, ако действията ти не я подкрепят. А действията трябва да изхождат от разбиране, а не от реакция, и дори по-добре - от преживявания. Не бива символът да се заменя с названието. Суфият е образ, символ, регулиращ седемте свойства на природата и с помощта на ефирното тяло той опознава пространството, планетата.
Нужен ни е свидетелстващ аромат, който да внесе сила, да създаде минерализация, аромат, който да ни подхожда. Тялото ни трябва да се подготви за истинско пътешествие. Суфизмът е код, при който просто измерваме различни обеми. А те са седем. Ефирното тяло има седем плоскости и следователно седем вибрации. Тяхното разбиране се постига чрез звука, поезията и движението (въртенето и настройването). Трябва да се освободим от робството на тъмнината. Именно затова суфият развива седемте състояния на вътрешно вдъхновение. Опасно е обаче ако тук се стигне до лъжовно тълкуване, тъй като това в по-добрия случай ще доведе до неразбираеми действия, а в по-лошия – до суеверие.
Вътрешното вдъхновение е пирамида, насочена нагоре, която има седем нива, тринайсет прехода и сто и четиринайсет стъпала. Те всъщност са много повече, но можем да ги опознаем едва когато достигнем ефирното тяло.
* * *
Суфият не е човек, а състояние. А да достигнеш състоянието на суфия не е никак лесно. За тази цел трябва да познаеш мярата на спиралата.
А това са седемте пръстена на пространството. Ние живеем в триизмерно пространство. Прекарай пръстена през трите плоскости. Какво ще получиш? Овал. А сега направи от него отново пръстен. Ще получиш спирала с три и половина оборота. За да завиеш и развиеш спиралата, ти трябват седем оборота – ето това е мярата на аромата. Оказва се, че единият пръстен съдържа седем пръстена.
—Да, ада, да, да ада да, да ада да…
Освен това за суфия ароматът е условие за преминаване по свещения мост «ас-Сират» в Съдния ден.
В същото време преди да опознаем тайнственото, трябва да разберем явното, тъй като хората са ограничени от материята. Когато разгадаем явното, ние разбираме, че то е не по-малко тайнствено. Днес суфизмът привлича хора или чрез тайната си, или чрез религиозния си имидж. В действителност първото не може нищо да даде на човека, тъй като самият той не разбира какво иска, а второто пък нищо не променя.
Суфият е път към свободата. Това обаче не е просто психологически израз, а усилие, при което се случват преходи, така да се каже, от един вид свобода към друг. Всяко ниво на свободата е определен ъгъл. Или по-скоро осем ъгъла.
* * *
Видя ли как димят благовонията? Те са въртящи се дервиши. Или въртене през седем пръстена. Всеки пръстен е свобода. И за да преминеш от една свобода към друга, е необходима сила. Тя се сформира, когато се учим да защитаваме свободата.
Да опознаеш свободата е недостатъчно, важно е да умееш да я защитаваш. За суфия да опознаеш свободата означава да опознаеш суфисткото тяло. Не бива да се движиш в разбирането на свободата, т.е. да бъдеш суфий без да разбираш суфисткото тяло. Защото всяка спирка на суфия представлява засилване на познанието именно на това тяло. След това се променя само неговата вибрация.
Суфисткото тяло е тяло на тайнството, черно тяло, което ние опознаваме. То е тъмнината на недостъпното пространство, което напомня на дълбините на океана. На върха се намира само тази дълбочина. А суфият постоянно се съединява с дълбочината, която може да достигне.
Суфисткото тяло дава възможност да се чете напевно Корана. «Раят в Корана е определен аромат, Джаннат», т. е. най-чистата вода.
Суфисткото тяло прилича на Кафеното тяло, която създава алена кръв с аромата на мускус, джинджифил, канела. Именно тук се крие притегателната му сила.
С други думи това трябва да звучи горе-долу така:
От дълги години размишлявам ... й-е-е
Над живота земен ... О-й-й
И няма нищо непонятно, няма
Няма за мен под луната.
И знам, че нищо не знам –
ето последната разкрита от мен тайна
Поспри, не бързай, с какулни ноти ти я заглуши.
Черен кардамон, пачули, черна амбра
И отлети натам, където трябва.
* * *
За всички, дарени с връзка с ефирното тяло на Кааба, това е определена вибрация и тя се открива в сърцата на много, но не всички я отчитат.
Тук най-важното, разбира се, е да разбереш състоянието. А след това кедър, дъбов мъх - пресен аромат на тяло с кориандър, прикрит със сандалово дърво и лабданум.
Трябва да достигнем най-висшата минерализация – минерализация с ефирното тяло.
– Не с небето?
– Не, именно с ефирното тяло. Небето е образ, а на нас ни е нужно не просто определено свойство, но и неговото разположение.
– Ароматите трябва да имат насоченост, – Суфисткото тяло представлява осем състояния и три преобразувания или три минерализации.
Кафе с лимон е първото. Кафе с кедър е второто. Кафе с опиум е третото.
* * *
Суфисткото тяло трябва постоянно да се намира в обединеност. То трябва да звучи. Това всъщност е истинският зикр. Задачата на зикр е да запази вибрацията в тялото, тъй като това ни свързва с ефирното поле. Но тъй като аромата – подобно на звука – живее в триизмерното пространство, той е важен.
Суфисткото тяло не може никога да бъде безлично, тъй като винаги е изпълнено с аромат, ароматни оттенъци и безкраен брой ароматни ноти.
Суфисткото тяло може да вдишва – един, три, пет, седем или тринайсет пъти. А ако го подправим с кедър, то става пикантно.
Ароматът на суфисткото тяло ни дава възможност да поддържаме състояние на не-прелюбодеяние. Райската градина е концентрираното ефирно поле на райската градина. Аманат е тайнството на аромата. Амонизирането е умението да разгадаеш тайнството. Суфият трябва постоянно да усеща тази градина. Амонизирането или фокусирането представлява поглъщане на аромати, което е важна част от работата на суфисткото тяло. Амонизирането трябва да започне с разбиране на връзките. Трябва да се научим, така да се каже, как да кристализираме тялото, как да го доведем до необходимото състояние, да се научим да го напояваме, да извличаме недостига или излишъка. Помни – ароматът и звукът са дълбинните инструменти на суфисткото тяло. А азбуката на аромата е зикр, а на зикр – ароматът.
01 март 2014
RSS: