Диалог с Форберцателя
Форберцателят: Фондовата борса е огледален модел на живота на човешкото общество.
Дзябяк: Подготвяте ли ме?
Форберцателят: Измиване или сресване?
[Дзябякът оглежда гъстите коси на Форберцателя].
Форберцателят: Не опростявай простото!
Дзябяк: Да!
Форберцателят: Да!
Дзябяк: Навреме казаното „да“ успех ли е?
Форберцателят: Навреме заложеното е успех. Или навреме казаното „не“! А навреме казаното „да“ е да!
Дзябяк: А не навреме?
Форберцателят: А не навреме казаното „да“ се превръща в „не“.
Дзябяк: И какво става с това „не“?
Форберцателят: Опростяване! Мотивът е изпуснат и следва опростяване.
Дзябяк: И какво остава?
Форберцателят: Емоция!
Дзябяк: Емоция?
Форберцателят: Да, емоцията е следствие от защитната реакция, тъй като опростяването изисква защита.
Дзябяк: Каква?
Форберцателят: Опростената система има една защита – парите. Когато мотивите са опростени до краен предел, само половин крачка дели емоцията от паричната ѝ проява.
Дзябяк: Какво да правим тогава?
Форберцателят: Да се предпазим от загуба. Тоест да играем!
Дзябяк: С какво?
Форберцателят: С парите. Играта създава, най-малкото, очакване.
Дзябяк: Да се защитаваме от парите, като играем с пари?
Форберцателят: Да, да превърнем падението в хазарт. Има огромна разлика между това да падаш с вик и да падаш без вик. Викащият се опитва да превърне хазартното падение в емоция, а невикащият крие емоцията зад страха.
Дзябяк: А първият не се ли страхува?
Форберцателят: Страхува се, но се прикрива зад застраховката. Тоест зад надеждата.
Дзябяк: Но може и да спечелиш?
Форберцателят: Всичко зависи от това колко сериозно е пропадането, но викът те отвлича и от преживяванията. Освен това решение няма, тъй като накрая те очаква не по-малко страшна картина – алчност и страх. А играещият няма как да спечели, тъй като зависи и от играта! Можеш да спечелиш в началото, но не и накрая.
Дзябяк: Как така? Форберцателят печели в началото?
Форберцателят: Форберцателят определя правилата на играта, той е математик или поет, ако щеш. И ако в началото не е определил или не е разпознал своята печалба, значи вече не е Форберцател. А за форберцателя най-голямата печалба вече е осъществена – той е Форберцател.
Дзябяк: Тоест Форберцателят не играе?
Форберцателят: Не, той е постановчик. Форберцателят е режисьор. За него е важно другите да играят, за него е важна постановката.
Дзябяк: А парите?
Форберцателят: За постановката! За договарянето с пространството, а не търгуването с него. Търгуват се онези, които са във фондюто.
Дзябяк: Какво е решението тогава?
Форберцателят: Да не търгуваш, защото в противен случай животът ти ще бъде подчинен на борсата.
Дзябяк: Да не търгуваш?
Форберцателят: Да не търгуваш със себе си, търгуването е временно, неконтролируемо и преди всичко те отвлича от действията. Важно е да поддържаш договора със себе си. Да се научиш да бъдеш в договор със себе си, да можеш да се договаряш с пространството. В противен случай всичко се превръща в търговия. Търговията означава търг, а търгът – борса. Борсата – алчност, а алчността – страх. Да ти покажа ли графиката?
Дзябяк: Да!
Форберцателят: В нашия живот всички отношения са пазарни. Тези отношения аз наричам фондю. Фондюто има всичко освен операционна система. Тя не му е и нужна, тъй като парите там не се въртят. Те се въртят в ръцете на онзи, който готви това фондю за хора като теб, за дзябяци. Трябва само да ви позатопли, а когато попрегреете – или да ви замрази, или да ви изяде. Това чувство аз наричам „болката на неучастието“ – когато около теб всичко се готви, ври и кипи, а ти нямаш нищо общо със случващото се. Нещо повече – притежават теб. Освен това и много други искат да попаднат в котела редом с теб. Но те не са необходими, затова, за да не се допускат останалите, те биват плашени, че са пропуснали идеалната точка за влизане.
Дзябяк: Тоест създава се страх?
Форберцателят: И това. Тези две емоции – алчността и страхът – буквално разкъсват човека на части. Когато болката стане непоносима, играчът е готов и той трябва да бъде пуснат във фондюто. Който пази контрол или поне дисциплина, най-малкото разполага със себе си, помни себе си. И следователно може да расте, т.е. да прибира печалбата и да расте, докато останалите участници губят всичко и пропадат. И без да искат, дори сами ускоряват падението си.
Дзябяк: Сляпа жажда?
Форберцателят: По-зле – неумение да се живее в неопределеност. Не бива да се живее според закона на неопределеността, защото чакането ни поглъща. Чакането и бързането ни лишават от контрол над ситуацията. Все едно да чакаш влака и да се мотаеш, убивайки време, докато чакаш.
Дзябяк: Какво да правим тогава?
Форберцателят: Ако не си Форберцател, тогава трябва да започнеш с отварянето на вратата.
Дзябяк: Тоест да влезеш в борсата?
Форберцателят: Да влезеш във фондюто. Попадането във фондюто е даденост в днешния свят. Дзябякът има два изхода: може или да влезе във фондюто, или да падне там. Разликата е единствено в страха. Но трябва да се знае, че и в двата случая позициите се рушат пред очите ти. Само че в първия би могъл да станеш брокер и да използваш стоп-лос, с други думи да се спреш, да спреш падането.
Дзябяк: Тоест първата задача на Дзябяка е да спре падането?
Форберцателят: Да! Той трябва да опознае падането и да разбере как да го спре. А когато падаш, няма значение колко и какво имаш.
Дзябяк: Къде е печалбата тук? В това да спреш, когато губиш!?
Форберцателят: Това се нарича нереализирана негативна печалба.
Дзябяк: Нереализираната негативна печалба е печалба?
Форберцателят: Условие за печалбата. Първоначално трябва да спреш падането, да се задържиш във въздуха. Но ако не разбереш това, в най-добрия случай ще се обречеш на чакане, при което си заменил губещата позиция с непечеливша за месеци, години или дори завинаги.
Дзябяк: Тоест дори на входа не си предпазен от падане?
Форберцателят: Всичко зависи от две неща: дали ще те потопят във фондюто и какво ще постигнеш с това задържане на входа. Потапянето зависи от посочените вече емоции – от страха и от алчността.
Дзябяк: Но за да се освободим от тях, трябва да променим житейските си ценности.
Форберцателят: Напълно вярно, докато парите са твоята ценност, ти си обречен да бъдеш част от фондюто. Ако разбира се, не си Форберцател. Човек живее според законите на три вида инвестиции: инвестицията на падането, краткосрочната инвестиция и дългосрочната инвестиция.
Дзябяк: Инвестиция на падането? Какво е това?
Форберцателят: Това е работата, посветена на запазването на разумност, така че да не позволиш да изпаднеш в зависимост от емоциите.
Дзябяк: Ама как, върху това трябва да се работи?
Форберцателят: А как иначе? Та нали ние работим над това да ви вкараме във фондюто, като развиваме във вас алчността и страха.
Дзябяк: Тоест вие сте може би лоши хора и най-добре да се освободим от вас?
Форберцателят: Ние просто поддържаме законите на хаоса, като го подкрепяме с каквото можем. Появихме се, когато парите се превърнаха в най-важната житейска ценност в съзнанието на хората. Ние сме даденост, точно както пасионарите са даденост. И нямаме нищо против нещата да се променят, защото на форберцателя му е все едно къде действа, той организира и контролира потоците. Лошите сте вие, защото когато видите, че нещо не е наред, намирате виновен. И тъй като отказвате да поемете отговорността върху себе си, можете само да търсите виновни навън. Затова най-важната инвестиция за вас трябва да бъде инвестицията в себе си.
Дзябяк: Това какво означава?
Форберцателят: Означава, че трябва да вкарате в ред ума си. Трябва да го научите да живее в усилие, в тонус.
Дзябяк: Може ли по-конкретно?
Форберцателят: Трябва да се научите да слушате себе си. Да търсите инструменти за подобряване на съзнанието си. Съществуват множество школи, курсове, йога. Трябва да започнете да търсите себе си, защото това е вече инвестиция.
Дзябяк: Но за това са необходими пари.
Форберцателят: Вие имате пари повече от достатъчно. Престанете да ги харчите за ненужни неща, харчете ги за необходимото.
Дзябяк: А ако всичко ни е необходимо.
Форберцателят: Вашето необходимо е във фондюто. Това е желанието да желаеш, което се подхранва със страх, агресия, алчност и временното изключване от това, което наричате развлечение. Вие обаче няма да разберете това, докато не се заемете с мозъка си.
Дзябяк: А после?
Форберцателят:А после идва нарастването, а то е умението да оперираш с краткосрочното и дългосрочното. Но тъй като те са построени върху очакване, няма да се получи нищо без инвестиране в себе си, в действията за себе си и то сега. В противен случай следваме мутантите или както гласи уолстрийтската пословица: „Дългосрочната инвестиция е несполучила краткосрочна инвестиция.“
Освен това чувството на очакване, подчинено на алчността и страха, са толкова силни и ирационални, че на тях се поддават дори форберцателите, титаните на борсата. Какво остава за вас, Дзябяците?
Дзябяк: Така излиза, че инвестицията в себе си означава да си независим от всички други инвестиции?!
Форберцателят: Да! Което означава да имаш контрол над тях!
Дзябяк: Тоест получава се някакъв тип отказ от парите!
Форберцателят: Първият и най-важен закон на инвестирането в себе си е не да се отказваш от нещо, а да се научиш преди всичко как да структурираш наличното, а след това да разбереш какво да развиваш. Всичко трябва да се управлява от мозъка, а не от желанията. И ако мозъкът стане по-силен, тогава непременно ще бъде налично умението да получаваш необходимото и да се осъществяваш според възможностите си. Но докато мозъкът ти е във фондюто, какво можеш да решиш? Можеш само да повтаряш нещо, но дори то да е правилно, ти няма да го разбираш.
Дзябяк: Тоест развиването на мозъка е всъщност инвестиране в себе си?
Форберцателят: Развиването на срединност, равновесие и хармония е всъщност пътят към познаването на състоянието на удовлетвореност. Само след като сме постигнали това състояние, ние можем да извършваме необходимите за нас действия, разумните действия. Да бъдем в настройките на задачата. А днес това е невъзможно без мозъка.
Дзябяк: Мозъкът трябва да опознае усилието?
Форберцателят: Мозъкът трябва да започне да се контролира от самия човек, в противен случай той ще бъде под контрола на пространството.
Дзябяк: А как да постигнем това?
Форберцателят: Ето, без да си положил усилия над себе си, ти искаш да опознаеш нещо, като използваш вече изработения от теб модел на възприятие. Първо излез от фондюто! До тогава твоят случай е медицински.
Дзябяк: Виж как лесно разсъждаваш ти, а аз имам толкова проблеми.
Форберцателят: Имаш само един проблем!
Дзябяк: Един?
Форберцателят: Да, главата!
P.S. Идеалният форберцател е спокоен. Той не е управляван от алчност, не иска да забогатее безсмислено и бързо, дори самите пари за него не са цел, а инструмент. Не го управлява страха, а единствено дисциплината и следването на определени правила. На пръв поглед може дори да изглежда леко скучноват. В действията му не присъства егото. Той слуша ритъма на борсата и действа според своите настройки, като винаги осъзнава къде може да сбърка. Той е като театрален режисьор. Дори днес актьорите му да не са играли добре, утре нещата ще бъдат различни, най-важното е да управлява сцената.
17 октомври 2014
RSS: