Мозъкът в даоистката медицина

Даоистката медицина е система от знания, която се формира въз основа на практическия опит и умението за отглеждане на жълтото и бялото. Тази система е свързана с трансформирането на тялото, а върхът в разбирането на този процес са условията за постоянно съществуване на безсмъртното съзнание, свързано с науката за безсмъртието и формирано според законите на даоисткото тяло. Тези знания водят допоявата на „Канона за търсенето на еликсира на безсмъртието”. Независимо под какъв ъгъл се разглежда безсмъртието в даоистката система, основното понятие в нея е безсмъртното съзнание. То определя и посоката, в която се е развила даоистката медицина.

Въпросът за безсмъртието е преди всичко въпрос. Друга тема е кой и как му отговаря. Най-важен тук е процесът, свързан с преживяванията на съзнанието – понятие, което трудно може да се интерпретира с помощта на познатите термини.

Същевременно различните дялове на мозъка, които в даоистката традиция се тълкуват като дворци, се характеризират с различни вътрешни процеси и, съответно, преживявания. Да вземем Двореца на Великия господар Тай Хуан Гун (太皇宫), разположен в челната област. Освен че основната му задача е да свързва челните дялове, той формира преживяванията у човека, свързани с понятие като „намерение” например. Дори самият контрол върху мозъчните дялове, за който отговаря Висшият Владетел, или центъра на мозъка (т.е. Ниван Гун), се характеризира с преживявания, предизвикани от усилието, което е свързано с контрола.

Това означава, че когато става дума за мозъка, налице е един много голям спектър от преживявания – от преживявания на смъртта до преживявания на безсмъртието. Но тъй като най-висшето разбиране за функционирането на мозъка в даоистката традиция е свързано с преживяването на безсмъртието, то функционирането на мозъка изобщо се разглежда именно във връзка с този вид преживявания.

Историята на въпроса

От гледна точка на даоистките идеи въпросът за мозъка е по-скоро философски, отколкото медицински. Дори най-древният трактат „Хуанди ней дзин” (Канон за вътрешното), създаден почти 3000 години преди новата ера, е според някои източници интересен именно от гледната точка на това „как и на кого може да му хрумне подобно нещо”. Тоест тук става дума за историята на въпроса, свързан с циркулирането на енергията в мозъка и познанието за този процес.

Всичко това показва, че философската основа на китайската медицина е в самата способност на мозъка да бъде в състояние на размишление и тук основният вид преживявания са свързани със срединността. Затова и самата материя е била по начало разглеждана не само през срединността, но и през осмислянето й.

Друг интересен момент е, че в даоистката координатна система мозъкът никога не е бил изучаван от гледна точка на противоположните субстанции, а само на отклоненията. Именно отклонението Ин и отклонението Ян карат известния китайски натурфилософ Ван Чун (I век н.е.) да заяви, че стремежът към безсмъртие е безполезен, ако мозъкът не е срединен.

Затова даоистката традиция (и дори конфуцианството) изучават въпроса от гледна точка на възможностите за центрирано възприятие. Каква е ползата от умните съждения, ако мозъкът не е съсредоточен? Първо трябва да има равновесие и едва после може да се появи следващият етап. Мисълта трябва да бъде премерена. Тогава тя развива съзнанието, а съзнанието отглежда мозъка. Така казва Ван Чун в труда си „Лунхън”, посветен на премерването на мислите или разсъжденията.

В противен случай, ако мисълта не е премерена, тогава гневът, радостта, тъгата, размишленията, огорчението и страхът могат да ни поведат в неизвестна посока, но с предвидим край. Дори самата лечителска наука се е свеждала в миналото до хармонизирането на енергийните потоци, необходимо за развиването на енергията – именно с това се занимава даоистката алхимия. А това развиване е невъзможно без познаване на мярата, т.е. на това, което укрепва и съединява (цун).

Даоистката алхимия определя девет мери, свързани с деветте вида енергии, циркулиращи в тялото. Всички те имат пулсация в един от деветте дворци на мозъка – повърхностния цун, честия, прекомерния, редкия, свободния, напрегнатия, гъстия, постепенния, финия и дълбокия.

Именно за тези мери говори изтъкнатият китайски лекар и алхимик Хуа То (II в.), който допринася много за изучаването на мозъка. Той изследва влиянието на петте плътности върху всеки от дяловете на мозъка и създава уникална двигателна практика на петте животни, с чиято помощ се опознава идеята за деветте дълбинни състояния на съзнанието.

Функционалност на мозъка

Ученията за мозъка не се занимавали с наличието на поражения или с болестите на мозъка, тъй като те били смятани за дълбинни поражения и се правело всичко необходимо, за да се предотврати появата им, тъй като тя водела до загуба на срединност. Вследствие на което се стигало до загуба на личната природа, личния дух. С други думи мозъкът се изучавал от гледна точка на развиването, затова важни били само предпазните мерки. Те обаче било толкова важни, че в обществото този въпрос се решавал на държавно ниво. Затова и разбирането на мозъка от гледна точка на даоистката традиция е важно именно във връзка преди всичко с ежедневния живот, а не толкова по отношение на достигането на безсмъртие.

Изобщо, функционалността на мозъка се свеждала до определени вътрешни усилия или преживявания, които задавали различен поглед към живота на срединния човек и през призмата на психосоматичното състояние.