Продавач
Продавач! Колко много говори тази дума за същината на бизнеса и колко много е изгубила от смисъла си днес! Изгубила е най-важното – продукта. Но са останали ценности и отношения, присъствали на източните базари още преди хиляди години: подправки като реакции, аромати като чувства, украшения като ценности, плодове и зеленчуци като храна.
Доколкото бизнесът отдавна се интересува не от качеството на продукта, а единствено от продажбата му, днес се е изгубило най-важното – взаимодействието на продавача с продукта. Така продавачът всъщност е добил статуса на спекулант и се е превърнал в част от спекулантския бизнес. В резултат на това продуктът е вече изгубил не само своето качество, но и своята жизненост.
За пазара в отговорДа, точно така, отговаряме за това какво за колко предлагаме.
Продавачът – майстор на предлаганетоУмението да предлагаш е част от изкуството на общуването между продавача и стоката. А след това и между продавача и потенциалния купувач, като тук самото предлагане представлява действие, базирано на организацията на мястото на продаване, на продукта и на начина на предлагане. Продавачът не е търгаш или спекулант, той е майстор на обмена. В миналото търговските отношения всъщност са се определяли от обменните функции, дори когато се появили парите, които първоначално носели енергийно-тълкуваем смисъл. Днес този огромен обем от енергия измества не само принципите на търговията, но и изобщо жизнените ценности.
Продавачът – лице на странатаНезависимо какво казваме и мислим за продавача, той проявява природата на обмена, която може да бъде примитивна и да елементаризира не само продавача, но и самия продукт. Днес, когато продавачът се намира на предела на икономическите граници на бизнеса, професията му има голямо значение за бизнеса. Съществуват обаче и енергийни граници, които никой не може да отмени или пък прескочи. Следователно всяко действие на продавача формира неговия енергиен съюз, егрегора, който може да напълва или отнема не само от продавача, но и от пространството, където той е продукт на нещо по-голямо от неизвлечена полза.
Неизвлечена ползаТова понятие е сложно. И неудачно, тъй като днес се разглежда плоско, в „да/не” формат. Продажбата на всяка стока е обмен. Ако сте пробутали нещо на някого, тогава нищо не сте получили. А парите ще си отидат така, както са дошли. И нищо няма да ви остане в резултат на природата на измамата, природата на пробутването. Спекулативната форма на продажбата е лишена от бъдеще, тъй като руши човешката природа. Тя нарушава основополагащия принцип – не продавай това, което не разбираш, не продавай това, което носи вреда на другия. Дори ако, например, за продавача е естествено да трови себе си с кока-кола, той няма правото да я предлага на друг, превръщайки себе си в разрушител, да не използваме по-силна дума.
Продавачът – пазител на пространствотоПродавачът е онзи, който носи отговорност за пространството, в което предлага продуктите си. Неразбирането и неусещането на пространството лишава продавача от позицията му, а следователно той не може да се нарече продавач. Продавачът е извън времето, той живее и представя пространството. Той може да търгува със стоки, но не и с пространството. Това е част от живота му, част от самия него. Иначе и за спекулант може да не става! Продавачът никога не се натрапва на купувача, подобно на съдия на полето, той не бива да пречи на купувача да влиза във взаимодействие с пространството. Пространството трябва да продава, а продавачът – само да го обслужва. Той сключва „договор с пространството”, като тук пространството, чрез ситуацията и обстоятелствата, се сблъсква с участниците в „покупко-продажбата”.
СтокаСтоката формира принципите на търговията и позиционирането. Стока, която няма сила, лишава от сила и продавача. А ако го учи да мами купувачите, тя развива лъжливост, която разрушава мозъка на онзи, който я проявява. Продавачът никога не бива да представя нещо, в което не вярва, както сомелиерът не бива да предлага фалшиво вино, а баристът – да се преструва, че прави кафе. Продавачът живее живота на продавач и го приема като част от живота. С други думи такъв е пазарът според природното си предназначение, той носи в себе си основните функции на взаимодействие с продукта.
Стоково-парични отношенияПродавачът проявява три важни функции: представяне на стоката, съпровождане на стоката и контрол на стоката. С други думи отношението към стоката има не по-маловажно място от продажбата ѝ. За продавача е важно купувачът да купи, а не той да продаде. А така се постига максимално отношение на купувача към стоката. Задачата на продавача е преди всичко да образова купувача.
Best sellerКакво е това изобщо? Размишления за това, което един вид се купува или се продава? Или учение за продавача как да бъде по-добър? Търговията е магия, мистика и действително живеене във времето. Представя я бог Хермес, а не бог Форбс. Следователно, имаме право да очакваме от продавача своеобразно представяне, където разумът, красноречието и умът увеличават и подобряват всичко в негово владение. Печалбата не се изчислява в пари, а се измерва чрез тях.
МяраПродавачът е проводник, предавач на продукта, той постоянно битува в законите на мярата и числата. Мярата е неговата азбука и най-важен доход. Онзи, който умее да ползва мярата, може да постигне растеж, тъй като всичко се намира под контрола на измерването. Колкото и странно да звучи, продавачът не продава продукт, а организира продажбата му. Съответно самият той се усъвършенства в предлагането и усъвършенства продукта, тъй като процеса на продажба се превръща най-малкото в житейски опит, а в най-добрия случай – в осмисляне. Мярата позволява на продавача да бъде постоянно в процес на усъвършенстване. И най-важното, позволява му да усъвършенства вкуса си към живота във всякакъв смисъл.
Карма на действиетоПродавачът не бива да прибягва до измама. Тя не само ще го разруши, но и ще го направи отговорен пред рода, културата и страната му. Продавачът трябва да защитава правилността на действията, правилата на търговията. Още повече той носи отговорност, представяйки определен продукт и компания, за думите и действията/бездействията си, т.е. за репутацията/имиджа. И тук няма значение дали продавачът е наемен работник или собственик на бизнеса – нищо не го освобождава като човек от изискването за качество.
17 февруари 2015