Интегрално поле
Интегралното поле е условно поле, играещо ролята на матрица за всички енергийни процеси на пространството, с които човек може да влезе във взаимодействие. Този модел обяснява всички възможни условия на изменението. Те могат да бъдат опознати както от гледна точка на синтеза, така и през перспективата на трансформацията, която се основава на физико-химични процеси и може да бъде обяснена с помощта на математико-геометрични характеристики.
Интегралното поле се описва с помощта на девет условия на живот на нашето пространство, които произтичат от съвършената фигура, способна да съществува в триизмерното пространство – сферата.
 |  |
За да разберем интегралното поле, трябва да го схванем като модел, като мандала, така че да го възприемем като операционна система, съставена от девет процеса. Защото интегралното поле само по себе си не означава нищо, ако не сме възприели това, което то всъщност е. Тоест, план на пространството и план за ръководене на действията. Без наличието на план за възприемане, съзнанието ни ще бърка условията на обективното и субективното. И тук проблемът не опира толкова до отричането на нещо, а в отказа да се изследва това отричане. За да бъде определен опитът, той трябва да се осъществява в конкретно поле. Оттам насетне въпросът опира до това какво е това поле, какво го определя и как.
Най-опасно би било тук да се хвърлим да отговаряме на този въпрос веднага, тъй като то ще ни доведе до отричането; важно е да удържим въпроса до мига, в който ще започнем наистина да го разбираме. Каква полза от това, че Платон е определил най-съвършената фигура, когато обясненията му са еднакво отдалечени от центъра? Формата е всъщност план, кръглата форма е съвършен план, тъй като математически, физически и химически тя побира всички закони. Законите, които не могат да се поместят в нея, трябва да бъдат причислени към друг план – например на куба или на квадрата, ако ги разглеждаме времево, линейно.
Това означава, че един и същи въпрос може да се разглежда от различни ъгли - и това не бива да бъде просто заявление, а трябва да се превърне в познание за усилията, произтичащи от свойствата на плана. След това идва комбинирането. Вписаният кръг е усилие, определено от законите; така той става израз както на интегралното поле изобщо, така и на интегралността в частност. Тук имаме поле, което съдържа всички закони на общото поле, но при което преобладава едно от деветте усилия. Това поле трябва да има определена маса, която да ни позволи да различим времевото състояние от пространственото, както и вътрешното от външното. Много малко хора са способни да видят разликата между своето външно и вътрешно. Системата трябва да може да бъде уловена, именно затова тук се говори за поле. Актът на опознаване, независимо колко сложен е той, трябва да се възприема просто. И затова опознаваното се свързва с конкретно поле. Сложното може да дойде само от простото, в противен случай, ако остане извън полето на познанието, сложното ще стане ненужно.
Няма значение колко трябва да увеличаваме сферата, ако сме я опознали. Увеличението е определена динамика и това е вече въпрос на ритъм. Използвайки своята индивидуалност, ние трябва да опознаваме онова, което е извън нейните рамки. Тогава трябва не да разширим границите на собственото си Аз, а да ги трансформираме. За тази цел трябва да въведем закона на познанието.
Законът на познанието е закон на числото, той се крие във въвеждането на четвъртото интегрално поле, свързано с числото.
Четвъртото интегрално поле представя закона на числото, затова ще започнем от него. Можем условно да разглеждаме всяко поле самостоятелно и това ще ни даде етапа. Самият живот също е етап, който се характеризира с разбиране за живота (независимо от определенията), при което ние взаимодействаме както с това, което ни заобикаля, така и с това, което, както вярваме, ни принадлежи. И при това се намираме в своя единична сфера.
Това, че ще признаем вселената, все още няма да промени нищо. Когато убеждението е основано на вяра, ние заемаме една от плоскостите на съществуване. Но ако вярата ни осигури действително възприятие, тогава преминаваме в друг план, възприемаме други понятия и съждения. В първия случай сме ограничени от един продукт на познание, а във втория – от друг. Освен това колкото повече се задълбочаваме, толкова повече ще виждаме ограничеността. И ако за „непознаващия човек” смисълът на съществуванието му е ясен (тъй като той се ръководи от физиологичните си потребности), то за познаващия това не е така (тъй като той разкрива умствените потребности).
Именно разбирането на ресурса на ограничението лежи в законите на опознаването на четвъртото интегрално поле, където важно е не това, което съдържа теб, а това, което ти съдържаш в себе си! Времевите показатели ще осветяват факта на живота, но никога не биха могли да го обяснят. Дори когато се опираме на родовото разбиране, няма да взимаме предвид природата на миналото, тъй като тя е ограничена времево.
Разбирането на интегралното поле трябва да започне с възприемането именно на четвъртото интегрално поле, при което имаме нещо в себе си. С други думи, основното условие тук е наличието на нещо в себе си. Древните са определяли това като четирите стихии или базовите условия за взаимопревръщане, при което Земята, Водата, Въздухът и Огънят не могат един без друг. По природа човек е създаден по законите на куба и това е временен показател. Не е успял да стигне до петия елемент и все още му предстои да излезе на петото интегрално поле. Петото интегрално поле е наличието на център. Трябва да се научим да се намираме в центъра, около който се строят всички процеси.
Затова, ако искаме да опознаем интегралното поле, трябва да разберем законите на частичната му структура. В противен случай ще принадлежим на една от частите като абстрактна, зависеща от това поле единица. А колкото и да говорим, ако не разбираме законите на четвъртото интегрално поле, няма да се измъкнем от индивидуалната затвореност.
Можем да говорим за деветте концентрични сфери на нашето пространство – Слънцето, Луната, Земята, Сатурн, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Плутон – но няма да ги разбираме без центъра, който е Земята. Познанието за природата отвъд пределите на съзнанието е възможно, само ако знаем какво представлява това съзнание. За да знаеш това, което е извън теб, трябва да разбираш това, което е вътре в теб. Всичко в нас се върти, както се въртят и небесните тела. Трябва да познаваме съответно плана на въртене, в противен случай всичко ще се случва в резултат на неопознати от нас причини. Ние, разбира се, сме се научили да изчакваме във времето и да избързваме, което ни дава възможността да живеем „не сега”, а следователно и да не познаваме това „сега”. Но, ако не познаваме причината, няма как да опознаем и действието. Важни са, например, не двете точки, определящи радиуса на сферата, а усилието, което ще превърне познанието за сферата в интегрална форма. Всички разглеждани сфери ще ни изглеждат външно еднакви. Можем да кажем, че всички хора изглеждат като хора, но като емоционално възприятие всичко се променя.
Затова е важно да разбираме усилието. То има число. И този план е планът на интегралното поле, където всеки отделен изход е плодотворен. Тук не може да има най-кратко разстояние, нито безкрайност. За познанието безкрайността е опасна. Нещо като лудост - безкрайността за съзнанието и крайността в познанието. Важно е да познаваме множеството. В противен случай можем лесно да се окажем приучени към едно, след което да се окажем привързани към него и накрая - обвързани с него.
Ако разгледаме дори как говорим за душата, ще видим, че ние всъщност я обездушаваме, привързваме я към понятия и преживявания, които в действителност не познаваме. Това се превръща и в наше оръжие в борбата срещу онова, което не разбираме и не приемаме, като тук най-интересното е, че неразбираемо и неприемливо няма, тъй като първо трябва да се научим да приемаме и разбираме. Опасно е да се окажем в сцепление със събитията, ако не разбираме природата на това сцепление. Всяко учение трябва да може да се преживява, за да се поддържа здравотата на познанието на това учение и да се избегне пропадането в сравнителните характеристики и следователно в отричането, или още по-лошо в избягването. Съзнанието трябва да разбира процеса на познание и да познава състоянието на живеене в познание.
Въпроси и отговори
А този модел има ли някакво отношение към понятието за кварките? Процесът на познанието има ли общ организиращ принцип? Каква природа има общият корен в „приемам” и „възприемам”?Ако разглеждате теорията на Нютон така, както аз я разбирам – да, ако я разглеждате, както я разбират всички, тогава не! Идеята за общ организиращ принцип трябва да произтича от мярата. И именно тук възникват проблемите!
 |
 |  |
23 март 2015
RSS: