Пидан – вълшебна настройка
Това, което събира в себе си 12 напрежения, постоянно менящи се под въздействието на мястото или Слънцето е кристалът, който е винаги в състояние на възбуда. Възбуденият кристал се превръща в символ, който в зависимост от слънчевите лъчи осветява, илюминира различно. Така са се появили и материализирали първите символи в пространството, а самите илюминиращи кристали впоследствие започнали да бъдат наричани огледала. Именно тези кристали днес представляват ключът към познанието на финия свят – свят, който съвременния човек е вече неспособен да разчита.
Храненето с кристални есенции дава възможност за настройване към подобно състояние. А самата настройка се нарича Пидан. На земята съществуват 13 така настроени места. Тринайсетото е човешко творение, което създава специално подготвени хора и добър пример за това е Даманхур. В Русия тази настройка определя и наименованието на мястото със звучно име Пидан. Такива места са, например Тибет и Олимп. Всяка планина има свое светилище, своя матрица, матка на свещеното място, в която се пази кристалът, играещ ролята на оракул. А изкачването на Олимп, също наричано Пидан, ако се използва езика на хиперборейците, е пътят за опознаване на илюминацията, който се състои от 14 спирки.
Да изкачиш планината или „да влезеш в Пидан“ означава да познаеш тялото на бога. Но за тази цел трябва да преминеш 13 спирки. Алхимиците ги наричат 13 вида преживявания. На местата, където са разположени такива планини днес, те обединяват и поддържат пространството. Местността около Пидан има определено значение за макрокосмоса изобщо. Тя има матричен, така да се каже, женски принцип, в който се проявяват основните кристални пропорции и структурата, съставена от мед, сребро и злато.
Този тип пространства винаги се смятали за местообитание на боговете и около тях се развивали матриархалните култури, чиято цел била да поддържат мястото и генерирането на енергия в него. Тези места били свързани с процеса на илюминация, а подземни канали съединявали зоните на източниците на илюминацията, източниците на вътрешна светлина, които позволявали на достигналия трансформация не само да изкачи върха, но и най-важното – да се завърне. Тази енергия можели да пренасят специално обучени жрици, подобно на Изида, която взела за Озирис енергията от планината Хорив, която също би трябвало да се нарече Пидан.
Изобщо, с подобни места днес могат да взаимодействат единствено жените и онези, които умеят да вградят в себе си кристалната решетка, спомагаща синхронизацията с мястото. Подобна кристална решетка имат изумруда, рубина, содалита.
Затова именно много култури практикуват храненето с кристали на прах, за да осъществят процеса, свързан с илюминацията. В средновековието тамплиерите разпространили тази практика в християнския свят. Но онези, които не разбирали, че важна е именно решетката, а не кристалът, стигали до печален край.
Тамплиерите донесли знанието за изкачването на Пидан от Йерусалим и това е интересно за нас като факт, тъй като ни води към едни не така далечни времена, разкриващи знанията за изумрудената Сафа, която въплъщава идеята за Граала или към способността за пренасяне на изумрудената енергия от извънвремевото пространство, където се намира Пидан, във времевото. Поддържането на извънвремевото пространство е важно за контакта с т. нар. отвъдни сили, висшите интегрални полета или, да речем, духовете на дърветата, които всъщност живеят в околностите на планината Пидан. А самият дух на дърветата се възприема като символ на бялата богиня, която представя третото интегрално поле, т.е. нашето пространство.
Интересно е, че именно активирането на пространството с помощта на дърветата става основната мисия на последователите на древните знания, които вярвали, че възстановяват нарушените линии на нашето пространство и същевременно тренират себе си в безкрайност. А жителите на Пидан се хранели със силата на духа на растенията, това била тяхната храна.
Днес планината Пидан е за мистиците наука за активирането, а за алхимиците – лаборатория за изпробване на собствените изменения. В същото време истинският тест в алхимичната наука е умението да влезеш в контакт с енергията на Пидан. Ако се вземе предвид, че мястото Пидан има 14 спирки на напрежението, възможностите за изследване са безкрайни.
Интересното е, че опитът за опознаване на кристалите на Пидан всъщност активира тези кристали – именно с това се занимавали древните жреци, движейки се из тунелите, свързващи зоните на активиране, където се намирал кристалът.
Проблемът на подобни места днес е, че са намалели възможностите на хората да активират зоните и вследствие на това висшите сили не могат да проникват на земята ни. Те вече строят облачни полета във времевото пространство, за да могат да влязат през тях в контакт със Земята, покрита от силите на второто интегрално поле или силите на смъртта.
Пидан е планина-трансформатор, чрез която хората стигали до небесата, т.е. използвали я за полети, и по която боговете се спускали на Земята. Това се случва и днес – не само в Оахака, но и на пирамидата в Чичен Ица, която съединява в едно концепцията на Пидан от различни части на Земята. Летящи хора могат да се видят и днес в района на Пидан, ако човек знае как да гледа и най-вече разбира, че там летят основно бели богини, представящи духа на различни растения, например на рододендрона.
 |  |
16 август 2015
RSS: