Интегралнa мандала
Шаабан
Интегралната мандала е пространствена геометрична система, която спомага за практичното опознаване на законите на интегралните полета. Интересното в нея е това, че е ориентирана към законите на деветото интегрално поле, законите на висшите преживявания или т. нар. състояние „София“!
Интегралната мандала е практически път към опознаването на мъдростта, своеобразна тъкан на вибрацията, пораждаща различни закони на звучене, които в древността разделяли девет нива или девет възела. Това са вибрационните потоци, пред които в пространството не стоят препятствия, така че енергията се разпространява според пораждащия я закон.
Интересно развитие на това знание откриваме в редица мистични системи при суфите и хасидите, в славянските традиции и, разбира се, при Гурджиев и Успенски.Интегралната мандала представя идеализирано развитие на интегралното цвете, енеаграмичен преход в законите на личността, която се разглежда през перспективата на деветте степени.
Интегралната мандала е идея, датираща от най-древните традиции на съществуването на човека, когато хората не изучавали ефира, а разглеждали своя живот и способности в неговото приложение към собствената си природа. Когато изучаваме интегралната мандала, ние изучаваме интегралната математика, която се основава върху извънвремеви процеси (напрежението). Интегралната математика или сакралната математика тълкува законите на настройване на мозъка към определена сила.
Първият аспект от изучаването на Интегралната мандала е умението да управляваме вътрешната си природа от определен дял на мозъка.
Интегралната мандала е учение за физическа вибрация с определена честота, която дава възможност не просто да се поддържа състояние на висши преживявания, но и най-важното – да се оперира с това състояние, което може да се разглежда като вид подхранване на мозъка.
Така Гурджиев, запленен от идеята за опознаването на четвъртото, т.е. извънвремевото измерение, постоянно поддържа вътрешното си напрежение, с чиято помощ усъвършенства вътрешната си природа. Интегралната мандала е всъщност висша математика, която фигурира в редица учения и традиции. Но в резултат на своята тайнственост и недоразкритост тя се разпада на формални направления. Основната трудност в това учение се крие в това, че то не може да се обясни извън практическото усилие.
Познанието на интегралната мандала трябва да произтича от законите на интегралния мозък и да е построено в интегрална схема, която трябва да бъде поддържана с усилието на вътрешното движение (вътрешно въртене), на интегралното звучене.
С други думи интегралната мандала ни учи да формираме усилието, като удържаме природата на тялото в законите на усвояваното напрежение, което може да се разглежда и като идеята за октавата. Усвояваното напрежение е условие за преминаването в дълбочина, където същевременно се опознават законите на плътността, които често не позволяват на човека да опознае способностите си. Това е своеобразна скала на битието, където всяка плътност е геометрично обусловена или от съединението, или от спойката, или от кристализацията.
Основната разлика тук е в интервалите. В нашата природа съществуват девет такива интервала. Върху тях стъпва концепцията за интегралната мандала, през която съзнанието преминава и така опознава законите на спойката. Така може да се говори за спойка от първи, втори, трети и пр. до девети порядък.
Опознаването на спойката на мандалата трябва да започне от третия порядък, върху който е построена цялата теория за хармонията на Питагор, която дава възможност да се стигне до законите на напрежението на вибрацията или пентатониката, а това дава възможност да се преобразува напрежението, предизвикано от силата на мисълта, звука, дишането или движението.
Най-интересното в системата на интегралната мандала е може би изработването на напрежението според принципа за развитие на всичко живо, както и достигането до природата на лъча на творението.
 |
 |
 |
10 октомври 2015
RSS: