Диагностика на интегралните полета
Разпознаването на интегралните полета е най-важната и трудна задача в интегралната медицина. То зависи преди всичко от способността и умението за проникване в законите, формиращи интегралните полета, т.е. за резониране с необходимото поле.
Определени зони в нашето тяло са свързани именно със способността за разпознаване на интегралните полета. Важно обаче е да опознаем усилието на тези зони, т.е. да ги изведем в законите на резонирането.
Първият най-важен момент и показател в това отношение е зависимостта на мозъка от временните или извънвремеви показатели, т.е. вътрешната опора върху преживяването на творенето, съзидаването, правенето. Това намира израз не само в поведението на човека, но е и резултат от начина, по който мозъкът обработва съответните данни.
Хаотичният човек вечно бърза, той не е съсредоточен, забравя, невнимателен е, намира се в стадия на разрушението, т.е. не може дори да използва изработваната от него енергия, а може единствено да я освобождава в пространството. Причината за това е, че първият дял на мозъка обикновено не функционира и изисква постоянно възстановяване, което подбужда към определени действия, свързани с ритъма, способен да подхранва базовите мозъчни дялове, обработващи физиологията на съществуването.
В същото време човекът може да следва една завършена линия на поведение, но целият смисъл на живота му да се свежда до подхранване на базовите му функции.
Ако нарушенията в мозъка се характеризират с разсинхронизиране на дясното и лявото полукълба (проблем на второто интегрално поле), тогава ситуацията се усложнява. Този тип нарушение засяга работата на продълговатия мозък, който вече не се справя с това, което вършим съзнателно или несъзнателно чрез функциите на съответното полукълбо. Част от функциите на човешката дейност текат към мозъка (напр. подхранването му), а част произтичат от мозъка, и ако това остане неясно, трудно може да се изведе на преден план насоката. Това означава, че преди всичко останало трябва да разберем от какво зависи мозъкът и какво зависи от мозъка.
Ако вземем предвид, че при всеки човек се появяват проблеми в системата на ритъма на живот (от образованието до поведенческите функции), то неправилната настройка на мозъка нарушава цялата геометрия и, съответно, напрежение, което е основа за разсинхронизирането от източника в първия дял на мозъка.
Всички тежки заболявания при човека засягат или второто интегрално поле или ниската база у човека (заложена в първото интегрално поле), или седмото, когато човекът има висок тип природа, но не я преобразува. В първия случай човекът върви към унищожение, а във втория – към освобождаване, т.е. духът му не може или не иска да живее в условия, при които не го подхранват или липсват условия за подхранването му. Така започва разрушаване на хипофизата и хипоталамуса.
Характерен показател тук са надбъбречните жлези, които престават да контролират жизнеността у човека, което води до проблемна зависимост от храна или по-скоро от количеството на храната. В нормално състояние те подхранват мозъка, а в ненормално, напротив, поглъщат енергията му, особено в челната област, която контролира процесите на шестото и седмо интегрални полета.
Ето защо проблемите тук могат да се разделят на два основни: на малкия мозък, който води до понижаване на енергийната функционалност, и на челната област, налагащ освобождаване на енергията на духа от разрушаване.
Разбира се, всички проблеми могат да се разделят на пренатални, заложени от първото интегрално поле, постнатални, формиращи се в условията на биологичен ръст, и увяхване на третото интегрално поле. Третото интегрално поле е пространството, което предопределя нашата поява и от което ние зависим през целия си живот. Това пространство формира отделите на главния мозък, свързани както с малкия мозък (природата на човека), така и с тилния дял (поведенческите функции). В резултат на това човекът или се поддава на разрушение (зависимост от второто интегрално поле, което строи третото), или се опитва да се освободи, като се опира на природата на душата.
Природата на човека е формула, която сама по себе си е интегрална, но най-важното тук е, че тя е закономерна. Интегралната медицина се основава върху структурата на построяване на нашата природа и дава обяснение на най-важното – това, кое от нашите полета е понесло поражения и кое трябва да се възстановява. Проблемите не бива да се разрешават в рамките на засегнатата област.
Така всеки проблем в тялото или се формира от мозъка, или се обработва в него. И най-важното е именно да разберем кой участък от мозъка е засегнат или носи проблема.
Разбира се, за начало не е трудно това да се определи, тъй като за всички проблеми, които се формират тук (в третото интегрално поле) отговаря тилната част на мозъка. Тя е вид временен резонатор, свързан с малкия мозък и ръководен от него.
Като цяло много от проблемите могат да бъдат сведени до работата на продълговатия мозък, малкия мозък или тилната част на мозъка.
Най-трудното тук е психологичното възприятие на хората, които се развиват, настройват и се изявяват в законите на второто и третото интегрално поле, т.е. това на разрушението или преживявания. Това означава, че човекът е настроен към определени честоти, включващи и честотата на болестите. Преминаването извън пределите на тези честоти трябва да става внимателно, тъй като освен че е важно да отстраним разрушаващите кодове, за нас е важно и да намерим начин и да действаме в друг тип закони. Затова съвременната медицина решава въпроса с понижаване на вибрациите, каквото се случва, например, при химиотерапията, когато едно зло се разрушава с друго зло. И прогнозирането на това какъв ще бъде резултатът зависи от способността на човека да запази усилието, а следователно и функционалността на мозъка. Но едно е когато мозъкът се разрушава при лечение, а друго, когато сами го разрушаваме с начина, по който го храним или с това, че просто не го тренираме.
Защото когато изключваме определени дялове, ние физически превключваме функциите на мозъка към примитивно съществуване и така той започва да обслужва утилитарни процеси.
Най-опасното за мозъка е да бъде той е лишен от сила на функциониране, а за това отново отговаря определен дял от мозъка, който е разположен в центъра, в съседство с хипоталамуса. Този дял отговаря също за законите на петото интегрално поле.
Усилието на това поле формира различни видове мозъчна активност. Пример за това е функционалността на мозъка, когато той наблюдава, внимава, фокусира се или се съсредоточава. В този случай се задействат не само различни видове усилия на мозъка, но и различни мозъчни дялове.
Същото е и в природата - тук има заоблаченост, облаци, буреносни облаци и те представят силите, формиращи се в нашето пространство. Но човекът може сам да управлява този процес, като акумулира всичко в мозъчните дялове. И това са свойства, които зависят изключително от човека. Независимо какъв е проблемът, ако той не се разреши вътрешно, тогава се разрешава или от ниските интегрални полета, или от високите.
Няма спор, че развитието на усилието е свързано още от детството с центрирането на мозъка – най-важната задача, която определя целия живот на човека и то на всички нива. Без усилие в мозъка човекът е не може да бъде човек. В същото време не бива да бъркаме усилието и силата на мозъка. Много хора формират сила с помощта на един или друг дял на мозъка и след това зависят от нея. В интегралната медицина това се разглежда като болест, тъй като силата вътре в самия мозък, т.е. усилието, по правило, е недостатъчно, за да се контролира тази сила. Като цяло тук става дума за хора от пасионарен тип.
Ето защо при диагностицирането е важно да се знае, че ако човекът не умее да удържа и развива усилието в мозъка, тогава неговият мозък е в отрицание на всички въпроси, за които трябва да отдели усилие. В него се формира болест, наричана „неспособност за разбиране“. Такива хора, по правило, само реагират и оперират с думи, които дори не разбират. Когато краткотрайното усилие не премине в дългосрочно, мозъкът се превръща в продукт на емоционалното измерение, той не контролира клетките в структурата. И ако въз основа на едно такова функциониране възникне нарушение, то от гледна точка на интегралната медицина трябва човекът да се освободи от ненужната мозъчна активност.
За тази цел съществува полето на формата или четвъртото интегрално поле, кат о тук не бива да се прибягва до силово откъсване от процесите, които вече са построени, а трябва да се премахне предпоставката, подхранваща различните разрушаващи въздействия (осъществявани, преди всичко, във второто и трето интегрално поле).
За четвъртото интегрално поле отговарят слепоочните дялове на мозъка, където трябва да се търси източникът на решение на голяма част от въпросите, свързани с поражения не само на ниските интегрални полета, но и на високите.
Най-подходящо тук е в терапията да се включат законите на седмото интегрално поле, полето на звука и шестото поле на аромата. Важно е също така да се осигури хранене с определена честотност, да се освободи човекът от зависимостта си към това, което подхранва проблема. Енергията на храната трябва да бъде променена. Най-подходящо е да се употребява високоенергийна храна, която акумулира енергията, а не подхранва проблема.
В същото време диагностицирането на шестото поле, към което се отнасят и челните дялове (обонятелната част от мозъка) е много сложна задача. Първото тук е реакцията на миризмата, а след това – изобщо обонятелната чувствителност. Обикновено лицата, при които има нарушения в тази зона, реагират отрицателно на натурални аромати и по правило имат алергия към цъфтящи растения. С други думи налице е нарушение в баумановите жлези. В случай на нарушение в тази зона много важно е тя да бъде възстановена, в противен случай не може да се направи нищо със съответните дялове.
По-сложно е с музиката, която трябва да се саморазбира от гледна точка на интегралността, тъй като тя завършва всички възможни биологични параметри, отнасящи се до сферата на интегралната медицина. Да се разбира идеята за звуковата вълна е важно не само за осъществяването на диагностициране, а и за осъществяването на възможностите на мозъчния дял, свързан с епифизата и хипофизата.
В същото време най-трудното в диагностицирането е личният код на човека, т.е. неговата формула, която предопределя и самата природа на човека. Съответно задачата на интегралната медицина е не да разгадава този код, а да усъвършенства възможностите и способностите на човека в рамките на природата му. Тук трябва да се вземе предвид още, че пренаталната природа на пациента може да стои по-високо от пренатална природа на лекаря. Опасно е, когато лекарят не просто поставя себе си над пациента, но и не развива себе си като настройки. Ако човекът е с висока природа, важно е най-вече да му се покаже как да я настройва в случай на нарушения и как да я подхранва.
Хубав пример в това отношение са хората с наднормено тегло. От гледна точка на интегралната медицина 70% – 80% от тези хора имат излишна собствена енергия, която не усвояват. Тези хора не зависят от грубия вид храна, тъй като те не се нуждаят от енергията на обикновената храна. В същото време неправилно настроеният им мозък ги подчинява на това излишество, от което те не могат да се освободят. Тоест тези хора не зависят от обикновената храна, но зависят от реакцията си към нея. За тях е важно да пренастроят работата на мозъка си във възприемането на храната изобщо.
Но всичко това е нищо в сравнение със ситуацията, в която се формира зависимост от неконтролируемите действия, които удържат мозъка на човека, така да се каже, „не в себе си“. С други думи всичко това, което логично води до изключване на най-висшите дялове на мозъка.
Човек, който е изоставил мозъка си, веднага се превръща в нещо или някой. Той не умее да живее в законите не само на усилието, но и на синхронизация. В резултат на това човекът защитава полето, в което се намира, без дори да разбира, че това поле зависи от временни показатели, което означава, че така човекът се подлага на разрушение.
 |
Затова основополагащо в интегралната медицина е умението да различаваме честотата на полето, като запазим разбирането за това, че проявата на едно или друго поле се случва в пределите на второ интегрално поле (където организмът влиза във фазата на разрушението), третото интегрално поле (където организмът осъществява своя биологичен принцип на съществуване) или четвъртото интегрално поле (където според вътрешната си природа механизмът се стреми към повишаване на тоналността). С други думи интегралната медицина изначално разглежда човека като определена функция:
- Функция на умиране
- Функция на живеене
- Функция на освобождаване
Всяка от тези функции се разглежда като настроена към определена функция на мозъка (или по-правилно казано тя я настройва) и следователно към активността на определени органи и системи.
Във връзка с активирането на определено поле можем да разглеждаме и процесите, което то формира и поддържа. Впрочем едни и същи външни симптоми могат да имат различни дълбинни причини: всичко зависи от това кой дял на мозъка ги обработва.
От гледна точка на интегралната медицина мозъкът не е линеен орган, а структурен и дяловете му изпълняват едни и същи функции, но се различават единствено по силата на сигналите и законите на включване. Ето защо първо трябва да изясним от кои мозъчни дялове зависи живота на човека – най-вече за да можем да засилим или пренасочим усилието. Ако доминиращият дял на мозъка формира проблем и го поддържа, тогава докато не бъде изключено въздействието на този дял или докато той не бъде превключен, въпросът не може да бъде решен.
В интегралната медицина мозъкът се разглежда във връзка със силата на резониране, като се започва от продълговатия мозък, изпълняващ функцията на синхронизатор в мозъка изобщо, след това идва малкият мозък (който настройва човека към личната му природа), задният мозък, свързан с тилната част (който определя биохимичния модел на човека), средният или централен мозък (който показва дали човекът е способен да регулира процесите си, т.е. дали е съсредоточен или не).
Ако човекът е разсеян или разсредоточен, той трябва да бъде подлаган на постоянен контрол (за което е добре да се използва арома-контрол или звуков контрол). Тук трябва да се разкрие зависимостта от второто поле, когато мозъкът зависи от разрушението (усилената работа на малкия мозък) или например от функционирането на теменния дял, когато човекът не се справя с по-високите вибрации.
Много сложни са и процесите, предизвикани от прекомерна развитост на челните дялове, впръскващи в мозъка допълнително количество енергия, която обаче не се усвоява и не се обработва. По правило тази зависимост се дължи на широките интереси на човека, при което мозъкът се опитва да си набави енергия по редица начини, свързани с разбирането за интелектуална активност. Като цяло разбирането за начина, по който е разпределено усилието в мозъка, е първата крачка към осъзнаването на това какви усилия формира, обработва или поддържа той. А тялото е проявление или израз на разнообразието от процеси, свързани с мозъка.
При определянето на показателите на мозъка е важно да разбираме как те отговарят на природата на преживяванията. С други думи личната природа на човека и природата на преживяванията му са две различни природи. И тук, разбира се, е важно да познаваме интегралната математика и геометрията, които задават ритъма и съответните пропорции в живота на човека.
Така, диагностицирането на интегралните полета се свежда, преди всичко, до умението да определим работата на мозъка вътре в нас, а след това вече и в някой друг. Всяко диагностично обследване трябва да се свежда до разкриване на реакциите на мозъка към поставените въпроси, чрез което да се разкрие зависимостта му от изживяваните функции, което включва външен оглед и палпаторна диагностика.
Ето защо в основата на интегралната диагностика стои оценяването на функционално-вибрационната активност на мозъка и установяването на най-силно и най-слабо активните дялове на мозъка, класифицирани според реакциите и строежа на звуковите, дихателните, хранителните, умствените и двигателните рефлексии.
 |  |  |
11 октомври 2015
RSS: