Мениджър
Човекът е преди всичко качество и да го свързваме, да речем, с професия днес е не само неправомерно, но дори е рисковано. Много по-правилно би било това понятие да се свързва с тези или онези човешки способности. Например, с изкуството да се обучаваме или да генерираме усилия, както и да използваме различни технологии на мислотворение.
В днешно време на човек му трябват значително повече усилия за да се интегрира в неговата професия (което означава, че за него професионалният интерес, да предположим, е на първи план). Той трябва да полага много повече усилия, т.к. е заобиколен от множество неща отвличащи неговото внимание или някакви странични фактори, които го повлияват. Като пример може да послужи интернет. Тъй че важно е човекът да стане мениджър на самия себе си и днес тук се крие доста значителен елемент, подлежащ на корекция, който маскира и един важен за нас показател. Едно е човекът, който прави усилие занимавайки се с нещо, което му харесва, и съвсем друго е, когато той прави нещо, което му носи доход, т.е. налице е ясна ориентация към печалба.
Освен всичко друго, това са две различни физиологически условия за съществуване на нашата психика и наш организъм от гледна точка на нашите желания и щения, където главният резултат се крие дори не е в получаването на печалба, а в това, в какво и за какво се влага усилието, т.е. в умението да се мисли и гледа три крачки напред!
При все това, ако ние не сме интегрирани в работа (поне дотолкова, че да ни е „интересно“), ние използваме пространството, ние го искаме. Но ако ние сме погълнати от работа (интегрирани в нея), ние генерираме и себе си и всичко което става наоколо. А това са също така създава различни условия за операционна система наречена „мозък“.
Човекът плюс професията е синхронизирана система, която се проявява тогава, когато човекът може да изрази това, с което той е зает професионално.
В реалността, обаче, се получава така, че човекът се подчинява на обстоятелствата или, в най-добрия случай, става заложник на някакъв неосъзнат опит (да речем, заради своята възраст или липса на способност да се съсредоточава). Тогава той само отработва придобитите рефлексии и, което е най-важното, губи възможността да бъде мениджър на самия себе при извършване на неговите действия.
Професията не изразява човека, напротив – човекът изразява професията. Тъй че би било правилно да се класифицира всяка специалност по степента и силата на ангажираност на съзнанието., което означава, че една професия може да развива човека, а друга може и да потиска неговото развитие.
Не може да се натрапва на човека функционалността в чистия й вид. Функцията е винаги производно от нещо. Помислете, обаче, дали днес мнозина би били готови дори просто да възприемат тази теза, да не говорим за това да я приложат на практика?
А това вече е диагноза, която се свежда до това, че съвременният човек не е производна функция от собственото усилие. Той е следствие от различни параметри, а именно: неговите собствени възможности, заложени по рождение, както и условията на неговото „накисване“ в производствен процес наречен „живот“. Тоест може да се каже, че днешният човек е функция от обстоятелствата.
Извън връзка с това, което реално го храни, обучава и развива, човекът се превръща, в най-добрия случай, в един механичен робот.
Да бъде мениджър е първото нещо на което човекът в съвременния свят трябва да се научи на професионално ниво. И това е повече от професия, т.к. без да се разбират функциите на ръководител или изпълнител, без осъзнаване схемата на професионални връзки не е възможно да организираш себе си в рамките на изискуем обем на действията.
Да вземем за пример дипломат: ако той не умее да държи пауза, да съпоставя не по-малко от три параметъра, да разбира собственото мнение или мнението на опонента и да вижда възможното трето мнение, неговите действия ще бъдат лишени от професионализъм. Или, да кажем, ако той не умее да се придържа към основната линия на дадена тема, да се спре навреме и т.н., той няма да е добър специалист.
Или да вземем професионален спортист: силата му не е в техниката или мускули, а в умението да се концентрира.
Дори ако говорим за студент в университета: ако той не умее да се обучава, тогава кой е той и накъде върви?
Ако започнем да анализираме, какви качества развива човек, който се нарича специалист в тази или онази област, изпълнява тази или онази функция, ние ще видим, че това също е мениджмънт. Без да разбере това човекът се лишава не само от съпреживяването на процеса, но и от опора, в смисъл на разбирането „за какво?“ и „по каква причина?“ той върши.
Следователно днес, когато традициите са изгубени, има само една професия, която е необходима на всеки – това е мениджър. И не е важно, дали сте метач на улици или дипломат, от това, как вие организирате своите действия, зависи резултатът на вашата работа и професионалното израстване. Най-важното обаче, че от това зависи вашето удовлетворение от труда.
Професионалното израстване е важно понятие, без него вие се търкулвате надолу към професионална деградация, т.е. професията, която сте избрали, ще започне да ви отегчава.
Често става така, че прехвърляйки своята работа на друг или вършейки я с нежелание, ние преминаваме в състоянието на очакване и, по правило, загубваме дори необходимия резултат – да бъдем отговорни.
Да си МЕНИДЖЪР е банално, пошло, изтъркано и дори гадно. Пропускаме рефрен и направо поставяме въпроса: защо е гадно?
Аз ще отговоря така: Непосилен е товарът, ако каруцата е поставена пред коня.
Банално и привично да се смята, че мениджърът си е мениджър. Понеже самият мениджър не разбира, кой е всъщност мениджър. Това не му е интересно, защото той не осъзнава идеята на мениджмънта отвътре, не владее изкуството да бъде мениджър, а само учи занаята.
Тук изобщо има широко поле за дискусии и разсъждения, т.к. след всяко „а“ ще се намери място и за „б“. И за да се уталожи стремеж към негативизъм, трябва да се приема мнението и на двете страни. Тогава поне ще е налице необходимото усилие – преди всичко в нашето съзнание. А именно това усилие обикновено се губи, защото цялата верига от действия или не е ясна, или се къса. Превърна се в баналност най-важното: мениджърът трябва винаги да предлага нови пътища и прийоми в рамките на закони за реализацията на поставената задача. А в случая е важно умението да структурираш поне собственото си разбиране! Кажете, колко мениджъри днес са способни да напишат поне един аналитичен отчет? А това означава, че самото понятие „мениджмънт“ се девалвира и стана банално.
Пошло е, защото зад идеята на мениджмънта днес в 90% от случаи се крият функциите на администратор. В резултат и мениджърът не е мениджър, и администраторът не е администратор. Точно затова излиза пошло. Защото в крайна сметка няма нито сили нито търпение да се овладеят поне тези две функции. И в реалността мениджърството се свежда до личностните качества на човека, а не до тези, които той придобива в процеса на работа.
Дори ако природните му качества са забележителни, какво може той да добави към тях в процеса на персоналното си усъвършенстване? Нали мениджърът си е много или малко стратег. А това пак се опира до индивидуалните качества на мозъка, които, трябва да признаем, днес не се отличават с постоянство, макар и позволяват сравнително добре да се реагира на предизвикателства. И все пак да не забравяме, че мениджърът не е вратар.
Изтъркано е, защото целта на мениджмънта се свежда до спекулативна форма на действията, когато е важно не толкова да се настрои цялата верига от действия, колкото да се нагласи тя към задачите, които всъщност нямат никаква стойност. Мениджърът е преди всичко човек способен да взима решенията и да поема отговорността за онези сектори, които той ръководи.
НО! Мениджърът това е мозък, или поне е част от мозъка и, следователно, от него се изисква умението да се концентрира, фокусира. А в такива случаи не може да се бърка! Това е изключително важна тема!
Защо е гадно. В какво се заключава проблемът днес? В мозъците. Защо е нужна професията на мениджъра? За да се повиши ефективността на работата, в която той взима участие. Ако неговата работа зависи от хора, той трябва да се занимава с подбора на кадри, т.е. да решава, че с този или онзи човек работа няма да се свърши.
Ако той продава някакъв продукт, той трябва да предлага собствен маркетинг и промоции, въз основа на които може да изгради политиката на продажбите.
Най-гадното в случая е това, че се е изтрило понятието за различни нива вътре в системата на мениджмънта. Едно е да се разхождаш из търговската зала и да строяваш персонала или да хокаш сервитьори в ресторанта и съвсем друго е да създаваш схеми за продажба, да речем, на крилати ракети. Тук разделянето има собствена природа, която се опира върху енергоемкостта, ентусиазма на мениджъра и силата на неговата концентрация.
Когато мениджърът само следва някакво движение, а не го оглавява, той вече не е мениджър. Без това няма ефективност. А без ефективност що за мениджър е това?
С една дума, докато не бъде изградено собствено отношение към това, как да се създаде умението да бъдеш мениджър, не си струва да се обръщаш за съвет към хора, които са го знаели в общи линии и в друга епоха. Освен това трябва да се разбере, дали вашият мозък е способен да сграбчи темата и да я задържи? Може би е по-добре да се започне с успешен мениджмънт на собствената ви къща? Да речем, да се слагат ключовете на предназначеното за тях място, а не да се хвърлят където ви падне?
Пълната версия на тази статия и повече информация може да прочетете на сайта на програма Дзябяк.
15 март 2016
RSS: