Делта
Човекът е вирус и затова се държи като банан: или е зелен и недозрял, или е презрял и кафяв. Може би затова хората толкова обичат да се пекат на слънце. Общо взето, вместо шипове на пениса сега имаме игли в мозъка.
Само този, който е опознал лъжата, може да опознае истината.
В тази връзка дори не ми се иска да мисля от кого е произлязъл човекът, но който и да е бил той, очевидно не се е откроявал със здраве. По-добре би било, ако всички жени бяха останали ротатории и не бяха раждали момчета - тогава щеше да има много по-малко значими фрази и не би било необходимо да се поздравяваме с трепереща потна ръка.
Като за начало е добре да си зададем следния въпрос: защо не умеем да разбираме?
Именно затова от индивидите от мъжкия пол могат да се очакват само утвърждения. Като цяло това не би представлявало проблем, ако те не бяха научили жените да дишат. Кислородът унищожава всичко разумно, а преди точно това се е разбирало като живот.
Така че поради своята непредвидливост, мъжът променил природата на жената според собствените си предпочитания, тъй като при поглъщането на такова голямо количество кислород, започнали да му липсват усещанията от любовните емоциите, които да насърчават разширяването на неговите функции. Тоест всичко, което женската природа дотогава бе опаковала, мъжете се втурнали да разопаковат. По този начин мъжете развили у жените гласната цепка и си платили за това. Впрочем, така са се активирали и съпътстващите свистенето гняв и страх. Кога точно е започнало това - не мога да кажа, но е било заложено в епохата на тиранозаврите. Така че цялата радост, благодарност и любов са ни от тях.
Мислете за последователността на своите интереси. Не бива да обработваме информацията на принципа „дословно повтарям това, което съм чул, без да се замисля за достоверността му“.
Сигурно си казвате: „Защо ми е да се претоварвам с това?“. За мен отговорът е следният: ако не разполагаме с прост и ясен алгоритъм на живота, то нямаме и разбирането за вътрешния ритъм, а следователно въпросът за дишането не ни касае и не е за нас.
Освен това, този въпрос е един от най-незначителните в живота на жената. Но едно нещо мога да кажа със сигурност: ако не забелязвате, че чорапите и гащите ви миришат лошо, то това вече е вашият начин на живот, а жената може във всеки момент да отклони дишането си не само от чорапите ви, но и от вас самите. Така че е по-добре е да миришете добре.
И освен това, как може се да говори за дишане на човек, който не умее да диша? Първо трябва да се измине пътят до момента, в който сте дишали като, да речем, дете на две годинки, след това - в утробата, и чак тогава да се впуснем в пространствено повествование за дишането. Дишането на човек, т.е. как той диша днес, е заговор срещу човешкото съществуване.
Но нека да започнем подред: когато човек не може да диша, той не може да чува; неговото осезание е на нивото на една пуйка; вкусовите и обонятелните му способности изобщо е трудно да се разглеждат, тъй като заради същото това неправилно дишане, мозъкът не може да обработва обонятелните сигнали. А това вече води до неспособност да се разбира невербалния начин на комуникация. Ето защо е необходимо да се започне с въпрос от типа „накъде гледаш?“, за да си зададем после въпроса „а какво виждаш?“.
Общо взето, за да изобразим живота си в картина, първо трябва да настроим окото си - както на това, което виждаме, така и на възприятието му. След това вече можем да пристъпим към най-важното - обработката на своето видение. В този случай няма да зависим от нашата недоразвитост или възраст, тъй като ще се опираме на процеса на опознаване, а не на реакцията от опознаването, която се налага върху нашето настроение, поведение, и възможности за възприемане. Истината не може да бъде крайна. Най-опасното е да се живее на принципа, че сте истина от крайна инстанция.
Това е, така да се каже, самоизвеждане от състоянието „погледнах, но не видях“. Мисълта е производна на усилието на мозъка, а мозъкът - производна на съсредоточението. Не бива да се приема кудкудякането на човека като осъзната реч (както и като някакви предавателни функции на мозъка му), тъй като самоозвучаването, без да се разбира механизма на озвучаване, в никакъв случай не поставя човека над патицата или патока спрямо усилието, което извършва мозъка.
Но ако преди на хората им е била достатъчна само настройката, т.е. невербалното общуване с пространството, то впоследствие това се е заменило с невербално настройване към обществото, в резултат на което са се сформирали основните зависимости - секс, пари и власт, а неукрепналото мислене, което е трябвало да ни води към по-висша форма на човешкото съществуване, отстъпило пред по-низшата невербална настройка. Получава се патова ситуация, тъй като е невъзможно да се опознае тази формула, без да се изведе силата на съзнанието до такова ниво, където мозъкът да ръководи живота ни.
Докато стомахът ръководи мозъка, на човека му е трудно да изразява човешките си функции.
Както вербалната, така и невербалната настройка са подчинени на функциите на мозъка, докато низшите форми на настройки са подчинени на функциите на вътрешните органи, където доминира стомахът.
Оказва се, че днес има само един изход от това положение - да се сформира зависимост от знанията. Знанието е призвано да прекъсне низшите настройки на човека и да го насочи към разбирането на функцията на сътворяването.
То обаче включва и задачата да се овладее езика на невербалното общуване. В противен случай всичко се свежда до личностните преживявания на човека в зависимост от устройството на неговия мозък.
25 юли 2016
RSS: