Преминаване през смъртта
Смъртта е понятие за временното завършване на нещо. Тя се превръща в средство за отчитане на продължителността на живота, като заменя ориентираността към безвременното съществуване. Дори онези, които вярват в съществуването след смъртта или в определена форма на живот след живота, изразяват това в отвлечени от елементарната физика понятия, и така действат по принципа на уробороса – захапват собствената си опашка.
Уроборос е символ на зациклеността, която поглъща човешкия дух. Или, ако щете, всички се поглъщат един друг, като издигат това преживяване до ранга на ценност. В резултат на това човекът губи не само шанса, но и разбирането си за това как да прекоси полето, а това води единствено към саморазруха и самоунищожение. Глупаво е да вярваш, че ако нещо те убива, можеш да го надвиеш. Така само ще унищожиш себе си.
Нека си зададем въпроса какво може да бъде съвършено в човешкото поле на живот, ако тялото е несъвършено, енергията е несъвършена и мозъкът също е несъвършен!?
Отговорът е много интересен: съвършено може да бъде само съзнанието, което, след реална подготовка, може да взаимодейства не само с молекулата на въпроса, но и с атома на въпроса и дори електронния мини-резонатор. С други думи нашата цивилизация създава идеалните условия за изявяване на съзнанието, което може да живее въпреки тялото. За това свидетелстват и египетската и тибетската книга на мъртвите.
Но ако за древните египтяни съзнанието било част от душата или, да кажем, нейната сила, то за будистите то е истинната реалност. Само трябва да се избавиш от илюзиите. А какво представлява илюзията? Тя е необработена информация, която мозъкът приема без усилие, т.е. без съсредоточеност, като не постига мисловно осъзнаване на проблема. Станали сме толкова изключителни, че сме изключили от битието самите себе си! С какво създаваме света? Със съзнанието си? С разума? Не! Създаваме света с мъдрост и това е написано във всички извори. Само че за да интерпретираш мъдростта, първо трябва да разбереш показатели като мисъл и съзнание. Да се научиш да наблюдаваш света с необходимия дял на мозъка, като слееш умственото усилие с това, което мозъкът изразява и получава.
Човечеството е поело по лъжовен път. И ние просто трябва да приемем, че в нас съвършено може да бъде само съзнанието и всичко останало е или изключение, или допълнение.
По начало човек се ражда с несъзнателна душа и тя, ако не се разтвори през живота му в резултат на процеса на самопоглъщане, си отива все така безсъзнателна. Тук може да се говори и спори надълго и нашироко (стига да има с кого), но тук се крие и една опасност – да не се поддадем на отвлечености и да боравим с илюзии, а не с реалност. Талес, например, създава геометрията за съзнанието, а ние изучаваме геометрията, без да взимаме под внимание съзнанието. Всички изначални науки са насочени към изучаването на изкуството да се използва съзнанието. В това отношение е важно да се разбере схемата, която показва, че мозъкът има временна природа на формиране, а съзнанието – извънвремева.
Така стигаме и до един базов конфликт, при който високочестотните проекции на информацията се врязват не просто в нискочестотното, но и в недораслото тяло на мозъка. За човека е важно да опознае тялото на съзнанието през призмата на възможната акумулация на тялото и мозъка. Това означава, че физическото ни е дадено, за да осъществим съзнателния принцип, за да прекосим прага на унищожението, което само усилва нашата сила.
Физиката обаче може да живее само в определени условия - условия, необходими за формирането на физиката на мозъка, а след това вече и за умствената сила. Това ни поставя пред следната задача: да превърнем в мозък цялото тяло. Колкото повече е мозъкът, толкова по-силно е съзнанието. Това ще означава, че мозъкът присъства не само в главата, но и във всички части на тялото!
Всичко това можем да разберем достатъчно добре единствено, ако изменим физиката на тялото си. А това означава, че по тялото ни може да се съди за степента на интегралност на нашата душа. Едва след това идва въпросът за взаимодействието на нивото на храненето, за упражненията и прочие. Трябва да се разбере, че ние сме един интегрален механизъм, а тялото трябва да се гледа от правилния ъгъл. В противен случай ще се превърнем в заложници на мислеформите, които нашата несъвършена форма на съзнание е способна да обработва. И докато то е заложник на желаното, а не на разбраното, то ще следва изразяваното, а не осъзнаваното, защото осъназването е всъщност надстройка на мъдростта.
Ето защо тълкуването на този въпрос трябва да започне с приемането, че мисълта, съзнанието, осъзнаването и мозъкът са родствени понятия, и докато те не бъдат построени, за човека ще бъде трудно и дори опасно да борави с информацията, тъй като тя просто ще го изяжда отвътре. Впрочем това е естествен процес за полето, обитавано от човека, тъй като то също има свое съзнание.
Не можем да направим скок, защото съзнанието трябва да се развива. Едва след като то поеме всички функции на управление на съществуването ни, скокът ще бъде вече възможен.
08 януари 2017
RSS: