Татуировката
Колкото странно да звучи, татуировката няма история в обичайния смисъл на думата, тъй като изначално се е създавала и възприемала като извънвременна структура, представляваща дадена осъзната или неосъзната сила. Дори нанасянето на татуировката да е породено от моментен подтик, тя отразява природата на ирационалното и извънвременното.
Културата на татуирането се е формирала както под влиянието на представите на различните народи за заобикалящите човека сили (преди всичко за вегетативните такива), така и благодарение на способността на съзнанието да влиза в контакт с астралния отвъден свят. Но също така – благодарение на умението на индивида визуално да си представя и да преживява своето тяло. Различните видове нанасяния могат да се определят или като свързани с разбирането за определени закони, или просто като желани съответствия, боди арт, чието ниво и влияние върху човешкия живот се определят от майсторството на татуиращия.
В този смисъл изрисуваната върху тялото муцуна на агресивен хамстер може да бъде възприета като знак на протест, като художествена идея или като установено за цял живот поведение на агресор не само в съзнанието на носителя на тази татуировка, но и в съзнанието на този, който го гледа. Не забравяйте – татуировката е за цял живот. Попадайки веднъж под влиянието на протеста, който сте изобразили върху тялото си, може и да не успеете да се измъкнете от него.
Дизайн и архитектура на тялото
Татуировката е факт, даденост, неразделна част от митологията, културата, историята и медицината на всички народи, които са населявали планетата ни, практически без изключение. Тя се основава на определено знание и представа за геометрия, визуализирани в една или друга форма, която има както вербален, така и невербален подтекст. Тя е фантастично изкуство, което обаче притежава множество нюанси.
Така че, независимо дали искате или не, изобразените върху Вас лъвове, дракони, линии и рисунки изменят на енергийно ниво архетипа на тялото Ви, като променят и външния му дизайн, и вътрешната му архитектура. В съзнанието Ви татуировката не бива да се свежда до украшение – тя е дреха, която може да притежава както защитни, така и разрушителни функции.
Знакът и символът
Нанасянето на татуировката означава не просто принадлежност на даден дизайн на даден човек, но и обратното – принадлежност на човека на дизайна! Тя има свой енергиен и знаков статус и всъщност (закономерно) принадлежи на пространството. Значимостта на татуировката не се крие само в нейната символност и сакралност, а в „активираността” ѝ, способна да изрази дълбинност, някаква основа. Дори и само да украсяваме тялото си, изрисувайки го, ние му задаваме определени енергийни и биохимични реакции! И най-простите изображения може да нарушат вътрешната енергийна циркулация. И тогава в нас се активират знакови изменения, които ни превключват към нещо друго.
Така че от гледна точка на символа всяка татуировка е или обикновено действие, или сакрално такова, но тя не може да не въздейства, защото отключва не само вътрешни, но и външни реакции.
Татуирането е цяла наука
Зоната на нанасяне на татуировката, дизайнът, състоянието, в което се намира татуиращият, подготовката, мястото и времето на татуиране, инструментите – всичко това е единна формула, съставяща науката татуиране. Тук не става дума просто за изобразена подредба, а за нещо, вшито в тялото, което може да се превърне в затворничество за цял живот.
Без значение какво се нанася – рибите като символ на плодородието или божественият Ганеша – много зависи от това как татуиращият работи с желязната игла, как втрива мазнината, дали извезва или оставя белег.
Не по-малко важен е и моментът с определянето на очертанията на рисунката, мярата на татуировката, която би могла да подобри, но и да влоши геометрията. Важно е също да се познава пигментът, а по-точно – тайната на смесването на съставките или, да речем, кристалите, които се избират за дадената татуировка.
Стилове в татуирането.
Племенен (тотемен) стил. Този стил се базира върху древни племенни разбирания и вярвания, оформящи цяла митологична конструкция. Тяхна особеност е съхраняването на архаичните методи за нанасяне, които по съвременните разбирания са варварски. Племената в Южна Америка разчесват и разраняват кожата, след което я пробиват, смесвайки боя с кал, или пък пробиват кожата, прекарвайки през откритите рани игла, която преди това е минала през сажди. Маорите си служат с кост за нанасянето. И в наши дни, както някога, много японски татуировки се правят ръчно с пробиване на кожата и втриване на боята в раната.
Традиционен стил. Оформен и устоял на промените стил на дадено течение в татуирането. Той може да бъде свързан както с психо-физически задачи, така и с културни традиции.
Кралски стил. Това е източно течение в татуирането, при което е особено важно да се разбира функцията на императора, на майстора, т.е. да се схващат – преклонението, почитта и, съответно – йерархията, независимо дали става дума за стила на японските Якудза или на тайландските Сак янт. Като правило при източния стил татуиране се използва цялото тяло. Рисунките „изплитат” една история или мит по протежение на ръката или гърба. В татуировката присъства много сакралност и тайнственост, без значение дали е изрисуван мит или пък е обозначена религиозна или кланова принадлежност.
Често кралският стил е богат, напомня цели фрески от дракони или митични животни, фрески от цветя или риби, представляващи части от цветни вихри. В източните татуировки често се спазват правилата за симетрия и баланс в геометрията, нерядко изображенията имат и второ значение. Например татуировка с изображение на шаран символизира богатство и просперитет.
Келтски стил. Келтският стил твърдо е заел своята ниша в изкуството на татуирането. Това е силуетен стил с дебели линии, извивки и остри ъгли, с много разклонения, вплитащи митологични същества, например грифони.
Черен стил. Този стил е възникнал в американските затвори във време, когато е било трудно да се добият цветни бои. Тези татуировки притежават собствена душевност и тяхната дълбочина обикновено е свързана с рисуването с въглен.
Стил на акцията. Акционният стил е призван да изрази реалността на дадено състояние. Първоначално татуировките от този тип не били сложни и, поради нетрайността си, с течение на времето изображението се превръщало в петно или сянка. Постепенно стилът прераства в нещо повече, започват да се използват надписи и лица, което превърнало тези татуировки в пълноценен акт.
Художествен стил. Като правило в този стил се използват портрети или пейзажи, които дори могат да имитират дребни фотографски детайли. Към него спадат рисунките на автомобили, сложни детайли, винтове, шайби и др. Карикатурите и шаржовете днес също са заели място в този стил.
Кристален стил. Днес този уникален стил, за който се счита, че е бил използван от древните атланти, е едно от най-сложните направления в татуирането. Единици владеят изкуството на прилагането му върху кожа. Благодарение на хора като Ярго Морок, това направление започва да се проявява и в нашето пространство, но, поради сложността си, не е достъпно за широката публика. Трудността му е свързана както с изкуството на приготвяне на кристалния пигмент, така и със зоните на нанасяне и с подготовката за самото татуиране.
Задачи на татуирането.
Информационни. Пример за подобни задачи е зооморфният код или кодът на тотема, който впоследствие се развива в геометрични рисунки. Като правило такъв тип татуировки се основават на вертикалното ориентиране – от земята към небето, и на триизмерното схващане на пространството. Разбира се това не важи за всички – при маорите например пространството е четириизмерно, в азиатската традиция представлява резонанс, а при келтите имаме петизмерна плетеница. Тоест – това е моделиране на света, съгласно една или друга традиция.
Защитни. Тези татуировки имат задачата да надарят притежателя им не просто със сила, а със свръхестествена такава. Но защитното значение често е свързано и с макрокосмическите закони (например с идеята за очистването и освобождаването на космическото пространство). Оттам възникват образи като Грифон и Гаруда, идеите за възстановяването циркулацията на енергията или захранването на световното дърво. Но тук идеята се преплита и с жертвеното разбиране на татуировката.
Мумифициране. Мумифициращата татуировка има задачата да подготви човешкото тяло за „живота“ в отвъдния свят. Тя е типична за много древни култури и се основава на представата за цялост на материалната обвивка след смъртта – обвивка, в която се е развивало до този момент духовното тяло, и свързаността на човешката душа с нея.
Медицински. Тук би било интересно да съотнесем процеса с идеята за „осеменяване на проблема” – т.е. оздравяването . Задачите на медицинските татуировки изхождат от едно особено виждане не само на човешката природа, но и на пространството изобщо. От това виждане зависи разбирането за: мястото и начина на полагане на татуировката, за анатомичния код на човека и как той да бъде изменян.
Племенна и родова принадлежност. Този тип татуиране е свързан с идеята за изразяване на и съединяване с пораждащата сила, често съотносима и със сексуалната мощ. Пример за това е образът на ягуара. Такива татуировки се използват като атрибут на властта или като определящи мястото в йерархията на даден род.
Предаване на сакрална информация. Това е едно от най-интересните знания за татуирането. На първо място то е свързано с определено фантастично действие – тялото се изрисува с неразбираеми за нас символи. Т.е. едно е информацията да се предаде от майстора чрез нанасянето на татуировката (което днес също е едно забравено знание) – а съвсем друго е тя да дойде, да речем, от други цивилизации. Тук можем да отнесем и разбирането за живота и смъртта от гледна точка на космическите закони (например прераждането).
Жертвени татуировки. Това са татуировки, които могат да се разглеждат като отдаване на собствената енергия на пространството.
Украшение.В този случай украсяването с татуировка олицетворява такова естетическо възприятие, което поставя на първо място излагането на собственото тяло на показ.
Акция. Акция. Като правило акцията представлява случайна форма на татуиране. Например това е желанието да се увековечи любовта ни към или споменът ни за някого. Ако се абстрахираме от моралния аспект на въпроса, можем да кажем, че такава татуировка представлява свят от енергийни вериги и, като цяло, на зле разбирани процеси, обусловени от стремежа ни към притежание.
Моко маори
Интегрално облекло
15 юли 2017
RSS: