Преминаване през смъртта: да осъзнаеш реалността на живота
Енергията има тяло и следователно ние можем не само да я усетим, но и да преминем през нея. А смъртта също е енергия.
Всички ние сме подчинени на различни енергийни процеси, но ако не можем да почувстваме енергията като честота, би ни било трудно да боравим с много свързани понятия. Всички тези въпроси изискват осмисляне. Например, когато казваме, че нашите клетки са умрели или са се регенерирали, какво всъщност разбираме под това? На практика не само, че типовете клетки силно се различават помежду си, но и функциите на всеки тип също са специфични. Така болен можем да наречем не онзи човек, който изглежда зле, а онзи, който няма сили да живее (от енергийна гледна точка външният вид, бил той „добър” или „лош”, е функция на енергията ци). Функцията на дзин обаче е чувствена и не е толкова лесно да бъде видяна външно. Дзин вече е усилие и за този тип енергия се изискват други клетки, които не само могат да генерират енергия с различна честота, но и да усвояват тази по-високовибрационна енергия. А това са онези клетки, които се изработват именно от нашия мозък.
Освен това трябва да се има предвид, че пространството около нас е живо. И ако преди близо двадесет години заболяванията на мозъка не представляваха обезпокоителен проблем, то днес всеки трети страда от някакъв вид шизофрения (по официална статистика в Русия са болни 15 % от населението). А ако добавим и останалите заболявания на мозъка? Всички тези хора, чиито симптоми засега са в латентно състояние, живеят сред нас и всички те вече имат проблем с анализирането и мисленето. В края на краищата обаче тук не става дума за статистически данни, а за ръзсъждения, които може би ще бъдат полезни на някого. Ще се опитам да поясня: проблемът е в това, че ние често използваме думичката енергия, но каква енергия имаме предвид? Малцина са онези, които разбират, а още по-малко могат да анализират въпроса. Трябва да се знае, че енергия е общо понятие, което, съгласно даоистката концепция (да не се бърка с китайската!), е разделено на три подвида. Първият подвид е базовата енергия ци или прана. Вторият е енергията дзин: тя може да бъде генерирана само по определен начин. Има и трети подвид, шен: това е енергията на нашия дух. Ако ние развиваме себе си без умението да изработваме дзин-енергия, то ние просто увеличаваме обема на нашата ци, а това е тази енергия, която неизбежно ще умре. Тя става за настроение, при това както за добро, така и за лошо. Ще кажете: „Ами добре, нека.” „Да” – ще отвърна аз – „но няма как да я вземете в космоса.” „Хубаво” – отново ще кажете вие, „положението тук, на земята, ни е ясно, а какво е в космоса – нямаме представа.” „Страхотно” – ще ви отговоря аз, „но докато не се научите да разбирате природата на дзин, няма да получите повече отговори.”
Дори велики учители на човечеството стават жертви на енергията ци. Но ако за един йога това е нормално, тъй като той се интересува от освобождение, а не от трансформация на самия себе си, то за един алхимик това е сериозна пречка. Не фатална, но пречка. Да речем за Рамакришна или Шри Свами Шивананда проблемът на ци не е бил от съществена важност и, вероятно, също и за Морихей Уешиба, заради възрастта му. Но последният е създал алхимична система без да обясни проблема на ки (яп. енергия), който може да възникне. „Голяма работа!” – ще кажете. Добре, но защо тогава е нужно човек цял живот да се стреми към освобождаване от тялото при положение че ракът ще направи това много по-бързо? Сигурно ако самият аз не бях се сблъскал с рака, още дълго щях да се подигравам с тази ци (основният проблем на рака е лечението, а не самият рак).
Разбира се, можем да се прикриваме с формулировки от типа „Божествена инкарнация”. Така тушираме нуждата да се причисляваме към останалите болни. А може да се каже и още по-просто: небалансираната практика, която води до телесно унищожаване, загива кармично. Или, например, се получава твърде бързо унищожение на индивидуалността – егоизма, което изисква колосални усилия и също така се отразява на тялото на йога. Един вид йогинът е добър човек, а „добрият човек се амортизира по-бързо.” Но дори това не е основният проблем, а изразходването на собствената висококачествена дзин-енергия. А всеки има индивидуално зададено количество от нея. Именно с усилването на този ресурс се занимава даоистката алхимия, но тук се крие и ключовият проблем: тялото ни е способно да усвява само енергията ци, а енергията дзин може да усили само нашия мозък.
Когато се занимаваме с практики, ние сме принудени да развиваме едновременно всичко. Да, обаче развитието на ци е опасно: то е като отворен извор, в който може да попадне минимално количество мръсотия, а на следващия ден целият източник ще е замърсен. Тази метафора има своето материално проявление – кръвта. Само енергията дзин може да постави под контрол ци. Но ако ние сме изразходвали тази енергия в контакти с приятел или приятелки? Добре, да потърсим помощта на мозъка! Но ако и на това ниво сме изгорили своята дзин, генерирайки агресия и негативизъм? Добавяме на мозъка малко химия и готово: създали сме истински йога! Защото това са идеални условия за спиране на съзнанието и освобождение. Разбира се, приятно е да мислим, че майсторите не умират, а се освобождават, но сега не говорим за това, а за ефективността на метода.
И така, какво се случва, когато се занимаваме с практики? Усилваме нашата ци. Като минимум тази енергия започва да контролира нашия мозък, но принципно увеличената ци е подобна на огромно езеро, в което можеш да хвърляш каквото си поискаш! Тогава по-добре да спортуваме. Така поне изгаряме и дзин, и ци. И човек може просто да си умре без никакво „освобождение”. Вместо това трябва да развиваме енергията дзин и тук нито даоистката алхимия, нито йога, нито Карлос Кастанеда могат да заменят собствения ни мозък...
Какъв пък е сега този Карлос Кастанеда? Ами... който знае – знае, а за останалите нека кажем, че това е уважаван човек, с когото съм танцувал салса в един кубински ресторант. Ако тогава ме бяха научили, че с ненужна храна (а такава е всичко, което хората днес ядат) ние само усилваме въпросната ци! И също ако ми бяха обяснили, че физическото усилие трябва да се включва много балансирано... Така че отчасти тази статия е за всички онези, които навремето аз просто не успях да предупредя от незнание. Защото понякога съм ЧОМ, а друг път – ЧМО.
Но да се върна към храната: какво всъщност правим, консумирайки смъртна, нискочестотна храна? Увеличаваме ци. Просто не всички доживяват до възможността да се разболеят от рак. Ракът всъщност не е болест, а контейнер за енергия, предназначен за някакъв друг живот.
Ние живеем благодарение на различни типове функции. Кръвта осигурява най-простите такива и вече около 25-годишна възраст ние се „изразходваме” откъм функции, изпълнявани от ци. Един вид – порастваме. От този момент нататък кръвта започва да ни изяжда, като разгражда висшите ни функции и ги превръща в низши. Външното тяло става меко и отпуснато и губи стегнатостта си. Спира дори онзи растеж, който ни е стимулирал да генерираме по-качествена енергия. Ци трябва да предаде своята работа на дзин, но тъй като ние и нашият мозък сме подчинени на кръвта, това не се случва, а и ни липсва умение да го правим осъзнато. За капак изпадаме в зависимост от тази късовълнова ци. Точно това е причината така лесно да развиваме зависимост от всичко некачествено или пък от онова, което стимулира кръвообращението ни.
Да вземем за пример консумацията на захар. Приемайки я, ние започваме да усилваме изработването на временна енергия в тялото, за да успеем поне за кратко енергийно „да притичаме” от точка А до точка Б. Тази зависимост се развива и ни заробва тотално! Мозъкът губи тонус и също се настройва за обслужване на временни показатели.
И ако по-рано хората не са тревожили кръвта си с високи скорости и емоции, т.е. не са усилвали ци-тялото, то в днешно време човек може да има изхабено тяло на двадесет години. Ако преди, по време на растежа, нашето тяло е имало нужда от кислород и ние сме могли да го обработваме със същата тази кръв, то на двадесет и пет нещата вече не стоят по същия начин. А капилярите ни пронизват навсякъде, обричайки цялото тялото на стареене. Да се спре стареенето на физическото тяло е невъзможно, но то може да бъде подчинено на трансформацията, а оттам-нататък – каквото стане. Това, което искам да кажа, е, че днес процесът на стареене е заменил живота на човека. И освен това, съгласно законите на нашето пространство, ние можем да живеем само като растение.
Първата система на тялото, която започва да изпитва недостатъчност, е самата кръв, след нея идват кожата и мускулите. Разбира се, тези процеси могат да протичат неравномерно. Вътре в тялото ни започва борба за живот, при която ние лека-полека енергийно отстъпваме на пространството дадени системи и органи. Биваме превзети така, както земята превзема увехналите растения. Опасното тук е, че мъртвата ци не се чувства (разбира се, много хора не чувстват и живата ци). Но най-неприятното е, че мъртвата или „превзета” ци започва да взима здрава ци от мозъка или по-точно казано – да опростява мозъчните клетки, невроните.
Четете по-подробно в книгата „Преминаване през смъртта”.
P.S. …Човек, който не владее енергодишането, не може да възпроизвежда енергията дзин. Липсата на „симподия” в човека, както и липсата на оси в органите и ставите не позволява на същите тези органи да генерират енергия. Получава се само нейното обслужване и частично усвояване. Без да сме формирали вътрешна съвместимост, ние я губим. Но ние я губим дори когато сме я формирали. Такива са законите на Земята по отношение на тялото.
Все пак до 25-годишна възраст ци все някак ни доизгражда и напълва, докато самата тя може естествено да се развива в тялото ни. 
Растението има трансформационен елемент, понеже то, макар и да бива използвано от земята, не бива унищожено от нея (няма окислителен процес на разрушаване).
Това не ни позволява да продължаваме да се намираме в състояние на изграждане и да увеличаваме тъканите на нашите системи (средно след 30 години). Или може би само случайно. И ако растението има процес на регенерация, то ние можем да получим такава само за сметка на собствено генерирано усилие, т.е. за сметка на висшите форми на ци (дзин и шен).
За опознаване на трите типа енергии в даоистката алхимия се използва практиката преминаване през смъртта. В нея е важно да бъде опознато енергодишането. В тялото ни няма борба за кислород, по-скоро има борба против неговата липса. А при растението има борба за въглероден диоксид, вътре в самото растение. И реално то не умира, а бива погълнато от корена. А нас ни поглъща нашата кръв и, умирайки, тя умъртвява и цялото ни тяло. Ето защо реалното разбиране за кръвта е един от най-важните източници на знание.
05 април 2018
RSS: