Развиване мозъка на момчето
Пълната версия на материала е достъпна в подготвения за издаване брой на сп. Съвършен.
Развиването мозъка на момчето е условие, което оформя мъжа като личност във всички аспекти на думата. Трябва да се осмисля като ключов момент във възпитанието, образованието, а впоследствие и в утвърждаването на мъжа в неговия жизнен път.
Формиране на мозъка
Първото и най-важно при развитието на мозъка е неговото формиране. Занимаващите се с развитието на мозъка при децата са длъжни да разбират неговата геометрия, структура и това, което го подхранва. По възможност този аспект трябва да се отчита от ембрионалния период на човека. Раждането на детето е най-вече раждане на мозъка му, тъй като точно той ще определи нататък посоката или лутането в живота.
От дву- до четиригодишна възраст стартира физиологичното превключване на мозъка към външно внимание. Съвпада и с образуването на лимфната система. Мозъкът се групира в единна система, следователно е важно да се започне работа с понятия като баланс, синхронизация и ритъм – с всичко, което го запазва цял и срединен. Тогава може да се говори за първичната сила на мозъка и уравновесеността му. Важно е да се записват подред външните действия на момчето и законите на развитие – тогава се формират навиците във всяка сфера на живота: в поведението, във външните реакции, в общуването, в развитието. Тук именно се корени основата на възпитанието.
Опасно е детето да бъде развивано без в него да се заложат самите навици за развитие. >>>
Съхраняване на мозъка
Трябва да се имат предвид функциите на мозъка, а не нашите идеи (които всъщност са желания) относно начина, по който момчето трябва да се държи – та и ние самите често сме достатъчно „неузрели продукти“. Да изкараш мозъка от нарушеното му функциониране не е лека задача, докато потапянето му обратно е много лесно.
Проблемът при съхраняването на мозъка опира във въпроса доколко в момчето е силно развита отвлечеността му от самия него. Ако мозъкът му е предпазен от неконтролируеми постъпки, може да се постигне условие за постоянство – така важно за развитието на неговата сила. >>>
Съсредоточеност
Момчето трябва да разбира силата като сила на съзнанието, постигана чрез съсредоточаване. Силата на мъжа е в неговия дух и каквито и навици или умения да развива по-късно, той следва да ги опира само на силата на духа. Това се има предвид под укрепване и развиване на волята, на усилието. Всяко преодоляване, търпение, работоспособност се опират преди всичко на силата на съзнанието и едва след това – на тялото. Всъщност и развитието на тялото следва да произлиза от същите задачи по съсредоточаване, а не от гледна точка на „мотаещите се из градината круши“. >>>
Мислене
Формирането на мисленето е целенасочено действие, времето, в което настъпва период на реално образоване, когато е важно да се разбира разликата между информация и знание. Без разбиране на този въпрос е сложно да се самозадържиш в състояние на сила или баланс. Силата е това, което постоянно усъвършенства себе си, а не някаква си даденост. Не бива да се забравя, че мозъкът на младия човек продължава да расте и всичко подлежи на промяна. >>>
Концентрация
Това е периодът на финализиране растежа на мозъка и на закрепване на усилието в него. Това е доминантата за всеки представител на силния пол: мъжът, непритежаващ концентрация, няма сила и е единствено следствие от разни процеси, които го управляват. Най-важното обаче е, че сам не разбира силата си и не може да стане по-задълбочен. >>>
Утопия на развитието
За нея може да говорим в следната ситуация: вече сме пораснали, но не сме запазили природната си настройка и в нас не е изработено усилие за фокусиране. Какво да направим? В този случай трябва да се започне отзад-напред – от развиването на концентрация. Но този въпрос не е тривиален и не е никак прост – изисква се преминаване през различни етапи във формирането на собственото тяло, енергийната циркулация и разбирането за мозъка като такъв.
Най-сложна е нашата емоционална картина на света, зададена ни от семейството или средата и оформена от нас самите под тяхно влияние. Дотолкова си самонабиваме тези реакции, че те вече оперират с нашите понятия – т.е. ние всъщност живеем без понятия, само с тяхното отражение. На тях се крепи цялото ни общуване, всички наши интереси – затова не само, че не се наблюдаваме отстрани, но и даваме квалификации на другите съгласно тези рефлексии. Как да бъде другояче, като нямаме други механизми в мозъците си? >>>
Неправилно развитият мъжки мозък е патология!
По темата препоръчваме подготвената за печат книга „Алхимия на мозъка“.
17 юли 2018