Алхимия на мозъка
Днес човешката еволюция губи позиции по отношение на мисленето и разбирането. Това се случва поради загубата на способността за съзерцание, предопределяла живота на хората в древността. Днес човечеството се задоволява с универсалния аргумент, че нещо в живота трябва да се промени, като същевременно продължава да зависи от всичко, което натоварва мозъка.
Човечеството излъчва потоци от рефлексни сигнали, наричайки ги мисли, а всъщност е само транзитна точка за тези зоо-импулси, които не само не може да обработва, а дори не може да забележи. Изглежда направо неуместно да се говори за участие на мозъка в човешкото функциониране – няма какво да се обсъжда, няма и защо.
Понятията "мисъл" и "информация" отдавна вече не се сравняват – първата лесно се заменя с втората. Помолете човека да изложи мислите си в писмен вид. Най-вероятно нищо няма да се получи, най-малкото защото му липсва способността да свързва думите в изречения. Дори в устните изказвания днес преобладава принципът на лозунгите, който или отстоява желаното, или показва, че с думите трябва да се борави внимателно и те не бива да се безпокоят.
Зависимостта от дразнението на събитията е заменена с функцията на зависимост от самото дразнене, а формирането на мисъл (или по-точно, обезпечението на мисълта) произтича от дразнението. Човешкият мозък се е превърнал във вирус, който насочва останалата част от биоматериала към самоунищожение – не само собственото си, но и на околната среда. Работните процеси на мозъка в повечето случаи вече не са интегрирани в живота ни, тъй като мозъкът е вирусен и ориентиран към вируса.
Това, което днес определяме като мозък, не е нищо повече от набор несвързани дейности на мозъчни вирусни процесори, при доминираща зависимост на мозъка от стомаха (или, да речем, от светофара). Изграждането на живота съгласно условията „къде и какво да ям“ или „на какво да реагирам“ ограничава човешкия живот не само до плячката, но и до неконтролируемо реагиране на плячката.
Мозъкът, способен да развива висши вибрационни характеристики и да материализира в себе си, тоест в тялото на мозъка, специални свойства и специални преживявания, вече не е необходим на човека. Разбира се, мозъкът е специално тяло, способно да произвежда най-висшето, което никоя друга жива единица на Земята не произвежда. Утилитарната структура на живота обаче, включително възпитанието и образованието, неутрализира до 70% от възможностите на мозъка.
Така функциите на изграждане на човека се свиват и той се превръща във фабрика за отглеждане на вируси и микроби. Това последствие оказва влияние и върху външните прояви и така всички човешки дейности стават вирусни. Би било дори по-правилно да наричаме самия човек homo virales, тоест вирусен човек. Безполезно е да се заблуждавате, че човек може да се противопостави на вируса, тъй като вирусът може само да породи нов вирус.
Как, кажете ми, можем да се противопоставим на нещо или някой, ако не можем да противопоставим собственото си съзнание на състоянието на мозъка си? Мисълта, мозъкът и съзнанието всъщност отсъстват от категорията на мисленето в съвременния свят. Днес просто няма с кого да се говори и няма за какво да се говори, тъй като основно се използват паразитни думи и вирусно съзнание. Всичко това унищожава процеса на формиране на мисъл и създава група паразити – хора, които се хранят със собствената си ограниченост или хора, които се носят по течението на „изразяване на неизразимото“.
Изглежда, че човек е този, който представлява тялото на съзнанието, което на теория би трябвало да ни направи специална общност, но всъщност човекът е неспособен да формира мисъл. Какво искаме да реализираме днес, освен способността да искаме? Оказва се, че желанието ни е нашата операционна система.
Но човешкият мозък е надарен със способността да работи с най-голям брой полета в пространството и техните честоти, което ни позволява да разглеждаме нашия мозък не просто като специална част от тялото, а като основа на цялата ни личност, необходимо прилагателно за живота на разумния човек. Тоест мозъкът е тяло, способно да генерира, асимилира и трансформира енергия, което означава, че дори може да генерира нов живот.
Знанието за мозъка или за тялото на мозъка е най-важното знание за човека, но днес това знание е застрашено поради невъзможността да се приложи към прилагателното.
Каним ви да посетите мероприятието по темата
По-подробно за мозъка и методите за неговото развитие
23 септември 2020
RSS: