Митът за здравословния начин на живот
Лекомисленият живот ни разрушава. Превръщайки се в жертви на информационните технологии, ние губим връзката със самите себе си. Иска ми се читателите да се замислят за собственото си отношение към въпроса за здравословния начин на живот. Това понятие се формира чрез определени продукти, представени под формата на физкултура, фитнес, хранене, различни видове йога и спорт. Помага ли то обаче наистина да запазим здравето си? Или здравословният начин на живот е някакъв PR продукт, от който се печелят много пари?
Анализът, представен в настоящата статия, и предложените от автора определения имат по-скоро философско-познавателен характер и едва ли биха могли да намерят отзвук в душите на атлетите и феновете им. Макар че този материал може и да не се окаже съвсем безполезен дори и за тях.
Физ-Култ... Ура?
Собственият ми жизнен опит и лекомисленото ми участване в „надпреварата по пътя към възстановяването” ме доведоха до един печален извод: оказа се, че съм загубил повече здраве, отколкото съм придобил. За съжаление в часовете по физкултура ни преподаваха нещо, което не можеше по никакъв начин да се нарече „култура”. Защо? Най-малкото защото физкултурниците в повечето случаи са неуспели или пенсионирани спортисти, които просто отслужват присъдата си, а в същото време от тях зависи здравето на цялото училище.
Всеизвестно е, че в училищния период се формира цялата физика на човека. В това време мускулите на децата укрепват, създават се условия за симетричното развитие на тялото им или за асиметрично развитие, което води до ужасяващи последствия за целия организъм. В резултат на това децата или развиват вътрешната опора на тялото си, необходима за нормалното циркулиране на кръвта и дишането, или (често за цял живот) частично или напълно я губят.
В училище се формира и скелетът на детето, който е своеобразната опора не само за движенията на тялото, но и на устойчивостта на психиката му. Проблемите със скелета могат да бъдат свързани с множество причини, като например неправилно натоварване или липсата на такова, или дори неправилно положение по време на учебните занятия. Ако детето не развие реално разбиране за скелета си, ако не го чувства, тогава съответно няма да може и да контролира развитието на опорно-двигателната си система като цяло. Всъщност в този случай детето развива предпоставки за променено и мутантно развитие, тъй като то продължава живота си в тази вътрешна среда, която е формирало още в ученическите години. В тялото се залага алгоритъмът на физичните, енергетичните и психичните му заболявания, което води до това, че след години човек не може да се познае. Гледайки хората по улиците, виждам ясно какви проблеми имат те с опорно-двигателната система – изкривяване на гръбначния стълб, лоша подвижност на краката, блокирани колене, напрежение в бедрата и пр. Асиметричните и в известен смисъл „мутирали” хора изпълват улиците ни и нямат дори най-бегла представа за степента на отклонението си от нормата.
Често хората дори не разбират, че появяващите се в тялото им болести са свързани с това, че са загубили оста си. Тази загуба е резултат от недостатъчното или прекомерното развиване на опорно-двигателния апарат или на мускулната маса. А обръщането към физкултурата, фитнеса или спорта като към евентуално спасение от тези проблеми, при несиметрично разпределение на усилията в скелета и мускулите, води единствено до аеробно натоварване на организма. Това натоварване само усилва кръвообращението и допълнително усилва вече прекомерно развитите части на тялото (работата е там, че „изработената” форма на тялото се основава на условия, в които то вече се намира и вместо да промени скелета си, да отпусне мускулите си, ако те са пренапомнани, или да изгради мускули, ако те не са развити, човек всъщност създава в тялото си условия за още по-голяма загуба на симетричността).
Опорно-двигателният апарат е основата на тялото ни. Ако детето още в началните класове не се научи да се движи в необходимия ритъм, задействайки цялото тяло, а не отделните му части, тогава възникват условия за формиране на повърхностно дишане и впоследствие – на условия за блокиране на белодробната диафрагма, след което дишането у човека загубва присъщата си природна естественост и не може да бъде дълбоко. Това води до промяна в ритъма на работа на сърцето. Ако в същото време детето носи неподходящи обувки (с прекалено твърд супинатор или мека подметка, която не дава на стъпалото стабилна опора), се стига до нарушаване на правилното развитие на скелета му. А ако скелетът се развива неправилно, се получава загуба на равновесието, което води до несиметрично разполагане на телесните органи, които си намират удобно място. Така се „смъкват” бъбреците, измества се черния дроб, отслабва сърцето, увеличават се белите дробове и т.н.
Читателят тук може да си помисли, че би било по-добре да мине и без тези страшни истории, но фактите са наистина ужасяващи. Нека се опитаме да разберем принципите на истински здравословния начин на живот от гледната точка на физкултурата.
И така, скелетно-мускулният апарат на човека е изключително фин инструмент, който трябва да можем да настройваме, възстановяваме и най-вече да разхлабваме. Разхлабването обаче не означава да разтръскваме съответната част от тялото, а да извършваме определено вътрешно усилие, което ще накара мускулите и костите да се изпълнят с енергия. Ако не се научим на това, пренатоварването на мускулите и скелета преминава в неврози и емоционални излишества. При голямото статично натоварване на заседналия начин на живот става невъзможно да се контролира и слуша тялото. Много важно е да научим детето да се разхлабва правилно.
Двигателното натоварване, разбира се, е необходимо, но не като защита от статичното натоварване, а като негово допълнение. За начало трябва да разберем как да боравим правилно със статичното натоварване, защото то е особено важно за укрепването на скелета. Двигателното натоварване не укрепва скелета, а само го поддържа. Освен това при двигателното натоварване по-трудно се концентрираме и контролираме движенията си и те лесно се превръщат в „лоши” и неосъзнати. В тези ситуации децата например започват да викат, за да изразят емоция, снемаща вътрешното им напрежение. Това обаче вече не е физкултура, е несъзнателна терапия, предизвикана от психическата потиснатост. Лошото в тази ситуация е, че развитието на мускулните групи и опорно-двигателния апарат не могат да бъдат регулирани нито от учениците, нито от учителите. Всъщност всичко, което днес се смята за физкултура, съвсем не може да се нарече така. В най-добрия случай днешната „физкултура” може да служи просто за психологическо разтоварване.
Изключително опасно е, ако стремежът на човека към здравословен начин на живот придобие агитационен характер и загуби понятността си. Начинът на живот трябва преди всичко да отчита особеностите на конкретното дете. Каква полза да вържем детето към чина за по 10-14 часа на ден, ако концентрацията му в най-добрия случай продължава по 30 минути на всеки час. Прекомерното натоварване в училище може да разруши здравето на ученика. Покажете ми поне един здрав отличник в началните класове. А замислял ли се е някой какъв ще бъде той на 15? Да се въвличат децата в различни дейности, да се заставят да правят различни неща, без да разбират как, да се мотивират чрез игри или емоционални преживявания – във всичко това няма нищо кой знае колко научно. Научава ли обаче някой в училище какво са мускулите, как работят те и до какво може да доведе неправилното им развитие? Така, постъпвайки в института, подрастващите дооформят и затвърждават или здравето си, или вече нарушената работа на опорно-двигателната, нервната и храносмилателната си система. А това са трите основни системи, които физкултурата би трябвало да поддържа.
Според мен образователната система трябва не просто да се промени, а да се срине до основи и да се построи по-умно. Но докато с ръководството и осъществяването на „умните” образователни програми не се заемат професионалисти – самите те истински здрави и умни, а не просто информирани – няма да се стигне до положителни промени.
Какво можем да предложим на родителите? Да запишат децата си на такива спортове, да ги обучават на такива практики, при които водещ е ритъмът. Такива са балните и народни танци, като вторите са за предпочитане, такива са бойните изкуства като капоейра (която е основана на ритъма), както и многобоят.
Какви ползи може да ни донесе физическата култура? На първо място, тя е дисциплина на действията, на второ – тя носи знания за структурата и развитието на тялото, които реално превръщат физическото натоварване в култура, и на трето – заниманията със спорт не оставят време за безделие и вредни навици.
Днес физическата култура представлява наука за липсата на култура при физическите упражнения. Тя е изключително субективна и се основава на лични емоционално-чувствени и физически желания. От времето на своя разцвет в Древна Гърция физкултурата се е превърнала в някаква личностна субкултура, при която всеки намира реализация за естествената си потребност от движение и физическо натоварване, но това се случва вече извън рамките на знанията и културата за развитието на тялото като такова.
Fitness
Признавам, че през всичките тези години съм се заблуждавал,
мислейки, че голямото физическо натоварване помага.
Кенет Купър, основател на аеробиката
Какво представлява фитнесът, не е ясно дори за „сподвижниците” на това направление. Ако просто искате да се говори за вас, бъдете метафизични, т.е. не докрай понятни. С нахлуването на телевизията в живота ни се появи възможността за създаването на визия на здравословния начин на живот, която буди у зрителя желание да отговаря на този образ, каквато именно е и целта на потребителската индустрия. Един от продуктите на тази индустрия днес е и фитнесът.
Повечето потребители на фитнеса съвсем не осъзнават, че силните мускули не гарантират нито физическото, нито психичното им здраве, тъй като фитнесът всъщност няма за задача да се грижи за здравето. Модните идеи във фитнеса се сменят изключително често – използва се първо една, след нея идва друга. И индустрията работи, като насочва хората към залите. Една от тези обобщаващи идеи засяга престижа на този, който се ползва от услугите на фитнеса, внушава му, че е част от избрани потребители - посещава „специално място” за „специални пари”. Но резултатът от това потребление е ясен. Фитнесът създава една лъжлива визия за здравословния начин на живот и всъщност се явява просто инструмент за развлечение, в което реално няма нищо лошо. Но не трябва ли тогава да се изнесе фитнесът в някоя специална зона, като например Лас Вегас, така че човек да ходи конкретно там, за да инвестира енергията си в съответните емоции?
През 80-те години на ХХ в., когато разбраха, че от фитнеса могат бързо да направят големи пари, американците създадоха тази индустрия, която само за три месеца готвеше специалисти по двигателно натоварване. В редиците му се включиха главно тези, които не искаха да се въвличат в някой дълъг, но последователен и качествен процес на обучение или не намираха реализация в някакъв вид спорт.
Днес с фитнес се занимават олимпийски шампиони, тъй като индустрията може да им предложи подходящия за олимпийския им, т.е. божествен статус доход. Но кого може да обучава олимпийският шампион? Неговото основно качество е духът му, който той е развивал през целия си живот. А фитнесът няма време да развива духа, това понятие при него е много размито.
В повечето случаи фитнесът е съвременна духовна драма, при която на човека се внушава една недосегаема мечта. Да изградиш тялото си и да бъдеш здрав е изкуство, което не може да бъде усвоено дори и чрез най-усъвършенстваните тренажори. Кой казва, че напомпаните мускули са здраве? Истина е, че здравите мускули могат да бъдат такива само ако са свързани един с друг, както и с енергийните меридиани на тялото, и ако имат нужната симетрия. Ентусиазираните последователи на железата и бягащите пътечки са жертви на мускулните усилия. Липсата на усилия на аналитичната мисъл превръща бягането и помпането в емоционален експеримент със сексуалния синдром. Впрочем превърналият се в част от световното наследство, а и световно достояние, сексуален синдром невинаги води до трагедии или драми. Ако не се получи затъване в пясъците на субкултурата, и простото удоволствие може да доведе до удовлетворение.
Защо тази масова индустрия е така привлекателна за потребителя? Тя умело използва идеята на физическата култура, която самата физкултура не успя да изведе. Фитнесът ни предлага „да бъдем във форма”. Въпросът е в каква форма, ако той не намалява стреса, а само го скрива. По време на физическо натоварване се получава изгаряне на енергия, което води до лъжливото усещане, че напрежението у човека намалява.
Ето и основните проблеми, с които се сблъсква всеки, който се занимава с фитнес:
- износване на коленните стави заради неспособността да се разпределя правилно натоварването върху краката в даден ритъм;
- липса на координация в движенията заради невнимателно и неконцентрирано изпълнение на упражненията;
- нарушаване на симетричността на развитие на мускулите заради бързото вдигане и спускане, неправилното сгъване и разгъване на тялото;
- блокиране на физическото развитие заради неразбиране на разликите във физическото устройство на мъжете и жените;
- преразтягане на сухожилията заради неправилно натоварване при изпълнението на разтяганията, неразбиране на това, как различните сезони влияят върху физическата и енергетичната активност на организма, а също така и неразбиране на активността на лунния месец (разтягането невинаги е полезно, например при новолуние, тъй като възниква енергийна недостатъчност);
- увеличаване на натоварването на сърцето при опит да се постигне отслабване и привеждане на тялото във форма, съответстваща на рекламираните стандарти;
- нарушаване на опорно-двигателната система, костите и скелета заради използването на неправилен тип обувки;
- енергийно дисбалансиране на тялото поради неумение за комбиниране на физическите активности.
Съвременният фитнес дискредитира дълбочината и знанията на оригиналните изкуства – танци, йога, бойни изкуства (например тай-дзи) – и предлага сурогат от различни упражнения. В резултат на това човек формира лъжлива представа за тези сериозни практики и може и никога да не достигне до задълбоченото им, неформално, възприемане. Като цяло реални знания и практики могат да преподават хора, които сами са били истински ангажирани в процеса на трупане на познание най-малко 5-7 години, докато периодът за подготвянето на един специалист по фитнес е едва няколко месеца.
Когато става дума за бизнес, целта на инструктора е да привлече в залата колкото се може повече посетители, ето защо той разполага с ограничено време и няма възможност да работи с постоянна група. А ако някой реши да се занимава несериозно или да пречи на останалите, инструкторът не може да го изгони, той няма такова право. Подобна практика, която няма вътрешна дисциплина и същевременно нарича себе си практика, е в много случаи по-опасна от простата аеробика.
Популярни направления във фитнеса
Денс аеробика. Унищожава всякаква идея за ритъм. Това „скачане на фона н музика” кара човека да забрави какво представлява всъщност и създава неосъзнато напрежение върху сърдечно-съдовата система, а тези, които го издържат, казват, че е здравословно. Намалява теглото и подобрява фигурата на тези, които имат такава. Тя е най-доброто направление за хората, които предпочитат да не се замислят за какво са им нужни движенията. Води до изгаряне на енергията – както вредната, така и необходимата. Не оцеля в първоначалния си вид и се трансформира в различни направления с представки като „степ”, „слайд”, „кик” и пр.
Степ аеробика. Служи за затвърждаване на остеопороза, за влошаване на работата на коленете, за разкъсване и разтягане на сухожилията. Великолепно подобрява формата на тези, които се готвят за изкачване и победоносно завоюване на Еверест. А на тези, които нямат достатъчно време за това, им се предлага скука и студен душ след края на занятието.
Слайд/памп аеробика. Силова аеробика. Упражнения по самовнушение, че ще станеш силен. Ще станеш силен и отново – ще станеш силен.
Кик аеробика. Специална аеробика „срещу такива чудовища като...” автора на тази статия. Може да се разглежда като аеробно послевкусие.
Аква аеробика. За любителите на водните процедури. Забавление за тези, които ги мързи да плуват или не могат да плуват. Най-безопасното фитнес занимание от гледна точка на здравето.
Каланетика. Забавление на тема разтягане и работа на мускулите, при което инструкторът изучава анатомията на трениращите.
Пилатес. Най-„напредничавият” набор от упражнения, основани на безопасността на фитнеса. С други думи, това е своеобразен продукт в сферата на фитнеса за тези, на които „не им е все едно”. При избирането на най-доброто от всички програми не е отчетено следното – за да се създаде суперинструктор по суперпрограмата са нужни поне 10 години. Това следователно е едно хармонично цяло, което никой никога не е виждал. А тези, които го преподават, все още го изпробват върху себе си.
Тае-бо. Вид фитнес за тези, които не разбират нито от източни бойни изкуства, нито от фитнес. Облекчава раздразнението за времето докато трае занятието и формира агресия за цял живот. За да не се проявява тази агресия, се препоръчва възможно най-интензивно посещаване на занятията, при което се правят и отстъпки. Като цяло това направление е продукт на бързото хранене с добавки, които му придават вкус.
Тай-дзи, ци-гун. Колкото и нелепо да изглежда на истинските почитатели на това изкуство, днес фитнесът разглежда това направление като особено перспективно. Като цяло фитнесът, вероятно без да разбира това, сериозно вреди на тази велика наука, развивана столетия наред, като създава у хората идеята, че предлаганият фитнес тай-дзи е някак си самото тай-дзи. Като цяло това ново разклонение на фитнеса събира енергия откъдето дойде и след това я праща към различни места.
Медитация. В източните традиции една от основните задачи на медитацията е да се спре съзнанието. И тъй като при 70% от хората, занимаващи се с фитнес, съзнанието вече е спряло, за тях остава само да поседят в подходящата поза, да си включат музиката, затваряйки очи за повече убедителност, да съберат три пръста и да „замедитират”.
Хатха-йога. Като цяло прилича на йогата. Но както и да се усукват инструкторите в опит да обяснят, че това не е йога, а цирк, практикуващите не успяват да проумеят нищо. Прибавяйки това направление към многообразието си, фитнесът си придаде одухотворена аура, която впрочем се разсейва като утринна мъгла при първите лъчи на слънцето.
Капоейра. Като цяло това е ново и трудно приспособяващо се към фитнеса направление. Но „под покровителството” на фитнеса и това направление вече практически победоносно шества, внушавайки на всички, че капоейрата не е занимание, за което са нужни 25-години (за получаването на майсторски колан), а просто акробатика с елементи на ръко-/кракомахане.
Като цяло тук авторът споделя критиките си с добри намерения. Източникът на познания така или иначе е вътре в човека, затова и не бива да преминаваме отвъд границите на сетивния опит. Това е по-скоро скица за тези, които търсят сериозни познания в един твърде тесен и следователно неприемлив за тях формат. При цялото ми уважение към фитнеса като към „потребителски продукт”, ми се искаше да предупредя, че копаейки гроб на истинските изкуства, фитнесът сам пада в него.
Същевременно във фитнеса има и нещо положително. Фитнесът е технология на трениране, която може да накара човека да търси развитие. Ако фитнесът е един вид начална фаза за прехода към по-задълбочено и сериозно отношение към собственото развитие у човека, то тогава тази технология е необходима.
За „фина обработка” на тялото и духа при фитнеса не може и да става дума, най-малко защото това е преди всичко бизнес, създаден за правене на пари, а не с целта да направи самия човек или околните по-здрави. Не бива да забравяме и това, че човекът, който се обръща към фитнеса, търси обикновено бърз резултат. Тук се крие и основният проблем на индустрията - когато личното неразбиране на потребителите се съчетава с невъзможността и често неспособността на фитнеса да осъществи някакви дори възстановителни или подготвителни програми.
Най-добре е все пак фитнесът да се използва по предназначение – като сериозна тренингова, а не тренировъчна база. Това може да му донесе повече пари, отколкото един доказан комплексен и обмислен подход към осъществяването на различни физически и психични задачи, като освен това ще избави хората от неоснователните им очаквания.
Спорт-спорт-спорт
Професионализмът е нашият враг!
Барон Дьо Кубертен, основател на съвременното олимпийско движение.
Някога спортът е бил символ на бездарните занятия. След това се превърнал в зрелище и бизнес. Римляните развивали гладиаторите физически, за да могат чрез мускулите да унищожават съзнанието и духа им, превръщайки човека в машина, заробена от собствените си мускули. Римляните с основание смятали, че такава човекомашина може да се управлява всячески.
Професионалният спорт е изнурителна работа, при която в залог се превръщат здравето и времето, прекарано за самоизмъчване в името на резултата. Прекомерното физическо натоварване изключва съзнанието и хвърля човека в едно тъпо експлоатиране на мускулната маса. Подобно прекомерно развиване на тялото за сметка на съзнанието е равносилно на самопричинено мутиране.
Ако човек започне да насилва тялото си, то това е отклонение. За какво му е на човек да бяга 60 метра за 3 секунди? Само за да достигне състояние, близко до оргазма, тъй като другите начини вече или не го удовлетворяват, или не работят. Дори да допуснем, че това води до просветление при няколко десетки души, останалите си остават неудовлетворени. Занимавайки се със спорт професионално, човек в 70% от случаите променя собствената си природа и тя мутира. Специално място в живота на спортистите заема приемът на ако не съвсем забранени препарати, използвани за постигането на резултати, то на различни добавки с неблагоприятен ефект.
Днес болшинството от бившите спортисти са хора с разбито здраве, дезориентирани и изгубени в обществото. Няма да взимаме за пример тези единици, които са успели да запазят личността и самосъзнанието си. Нека се спрем върху тези момчета и момичета, които в резултат на тренировките и съперничеството не са издържали, претоварили са се и са вложили цялото си време не за да се развиват, а за да тичат в кръг, формирайки несиметрично тяло и неправилно натрупана мускулна маса. Спортът изисква ежедневни усилени тренировки, които изтощават и източват енергийните ресурси на тялото. И най-силните по природа – тези, които успяват да се реализират, като насочват енергията си към постигането на различни други, не непременно спортни резултати – достигат до финала.
Разбира се, всички спортове са различни и затова не могат да бъдат подведени под общ знаменател. Например игровите видове спорт имат особен вътрешен пълнеж: те са колективен труд, умение да се води комбинативна игра, развиваща системността и отговорността пред партньорите. Тук можем да отбележим и комбинативните видове спорт. Те са истинска магия, при която се вплитат съдбите на милиони зрители и където от действията на един човек зависи действието на целия отбор. За децата спортовете носят положителен ефект само когато едва са започнали да се занимават с тях. За тях това често е истинско удоволствие, те се развиват реално, докато все още са в „пробния период”. Затова този период е по-скоро полезен отколкото разрушителен. Тук все още се формира дисциплината, изгражда се тялото, изработват се навици, тялото се намира в горе-долу качествено състояние. За развитието помагат и новите запознанства, отношенията и общуването, което съвсем не е за пренебрегване.
„Добре, но какво ще правим днес без спорта?” – ще възразите вие с основание.
Нищо, разбира се. Само че подходът към него не бива да бъде убийствен. Иначе зад престижността и бизнеса се губи самото физическо развитие и изобщо не може да се говори за здравословен начин на живот. По принцип спортът е добър начин за възпитаване, изработване на дисциплина и отговорност, а също така и за изграждане на волята. Но без интелектуално усилие всички тези възможности се анулират. Често, наблюдавайки спортистите в ежедневния живот и особено когато те напуснат спорта, можем да видим, че им липсват всякакви „резервни” професионални навици и разбиране, къде да насочат формираните усилия.
Ако физическата активност при спортиста надхвърля умствена му активност, той неволно развива прекомерно дясното си мозъчно полукълбо, което започва да се насища повече с кръв, а това води до засилване на грубите потребителски импулси у човека. Когато спортистът спре да се занимава активно със спорт, мозъкът му също спира да се подхранва емоционално и така неизбежно настъпва депресия, засилва се раздразнителността. Спортът влияе и върху ендокринната система. При жените това води до нарушаване на работата на половите жлези, млечните жлези и вследствие на това възниква нарушение на менструалния цикъл, дори безплодие и пр. В 70% от женските отбори има проблеми от гинекологичен характер. А постоянното изпомпване на енергия изтощава бъбреците и отслабва работата на надбъбречните жлези. Хората, които виждаме на телевизионния екран, представляват много малък процент от спортистите – хора, които просто от самото начало са имали значително по-голяма енергия. Когато станат треньори, спортистите често подлагат възпитаниците си на същата месомелачка, през която самите те са минали, без да анализират както трябва индивидуалните възможности на учениците си и да контролират развитието им.
Днес спортът се е превърнал в една цяла индустрия, подобно на фитнеса, която подпомага не толкова развитието, колкото загубата на здраве. Ако спортът дисциплинира човека, развива у него единност, концентрация и воля, то той безспорно има положителни страни. Ако развива жертвоготовността заради постигането на резултати, то неизбежно здравето страда.
Все пак не ми се иска да заемам категорична позиция въпреки всички тези очевидни проблеми. Днес не можем да си представим живота без спорта, но също така е очевидно, че подходът към него трябва да бъде различен. Нужно е да се развие едно по-искрено отношение към спорта – като към тежък труд, а не да се прикрива той зад приказки за здравословния начин на живот.
Здравословният начин на живот не е възстановяване от постоянния стрес и проблемите, а развитие, което се основава на здраво съзнание, силна енергия и дух. Проблемът на днешния човек е един – той не разбира, че фитнесът и спортът не могат да му дадат истинско здраве, защото културата на развитието на човека не може да бъде изключително и само физическа.
17 юни 2008
RSS: